В световните медии периодично се появяват бомбастични заглавия от сорта "Четиридесетте са новите 20", "Шестдесетте са новите 40". И прочие твърдения, които се стремят да покажат на хората, че животът и младостта не свършват след определена възрастова бариера. Една огромна индустрия е заинтересована от това да генерира "вечна младост" посредством лифтинги, козметични средства и все по-тийнейджърски играчки вече и за хората над 70. Защото истината е, че светът застарява. И в интерес на правителства, икономики, а и на самия него е възрастните хора да бъдат активни колкото се може по-дълго.
Но не и у нас. Страната ни отдавна вече е изпреварила света по брой на хората над 65 - преди дни Институтът за икономическа политика изнесе данни, че за първи път в историята сме стигнали до парадокса числото на възрастните хора да превишава това на децата. Като в същото време си оставаме една от страните, в които хората са обречени да остареят, не просто преди да забогатеят. За мнозина това се случва, преди да са достигнали дори до нормален и достоен стандарт на живот. А след като не са успели да го постигнат като работещи, какви са шансовете да го получат след пенсия?
В България най-често пенсионерът не е човекът с фотоапарата, който обикаля европейските (и не само) столици и наваксва с пътешествия за годините, посветени на работата. Той е човекът с торбичката за еднократна употреба от някой хипермаркет, многократно ползвана и многократно сгъвана, който обикаля от пазар на пазар в търсене на по-евтин зарзават. Човекът, когото по дефиниция смятат за ретрограден, изостанал и глух за обществените процеси, защото с напускането си на работа най-често започват годините му на социална изолация. Един Дядо Йоцо, който гледа от кьошето на историята промените, които стават в нея, и посвещава време и спестявания на внуците с идеята да спести поне на тях оня омагьосан кръг, в който е зациклил самият той. Когато държавата заявява, че мисли за него или провежда политики в негова защита, най-често става дума за коледни надбавки от 20 лева към пенсията или за енергийни помощи. Просто защото и в нейните очи пенсионерът е излишният, беден и смачкан човек. Този, който вече не внася нищо в хазната, а на всичкото отгоре очаква тя да го храни още неизвестен брой години. В действителност държавата не прави нищо за хората си, които са навършили годините си за пенсия, така че те все още да се чувстват полезни, смислени и активни. Позволява им да си доработват по някой лев към пенсиите обикновено на нискоквалифицирани места. Дългогодишният таван над пенсиите им пречи дори да се възползват в пълна степен от осигуровките си през "активните години". Внезапно се оказва, че никой няма нужда от знания и умения, които те са трупали през целия си живот - ако имат такива. Животът се простира от пенсия до пенсия и от турски сериал до турски сериал. Грабежът на държавата през годините докара възрастните ни родители до положение, в което да си пенсионер за мнозина е равносилно на диагноза.
В същото време вероятно е възможно да се направят промени, включително и в системата на пенсиониране, които да позволяват на хората сами да решават докога да бъдат активни и да си докарват по-добри доходи, като в същото време не се чувстват излишни. Да има по-гъвкави пенсионни планове вместо закрепостяващите точки и години стаж. Защото самите хора стареят различно - на 65 един вече е уморен, друг иска да престане да работи и да попътува, а за трети перспективата да си остане вкъщи в плен на телевизията, пък била и цифрова, е равен на бавно убийство. Не е късно да се направи нещо - все пак всички демографски прогнози сочат, че в държавата ни след години ще живеят предимно старци. А децата на България - те най-вероятно ще бъдат старци в някоя друга държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
