"Запали една сръбска цигара, за да видиш колко са хубави", кандардисва ме бай от Славчо от село Джинчовци, който тъкмо се връща от Сръбско. Всяка заран той и земляците му от Трънския край пазаруват оттатък границата при ГКПП Стрезимировци. Категорични са, че "Ово йе стандарт" - хранителните продукти на комшиите са супер качествени, а цигарите им в пъти по-евтини. Освен това в магазините наоколо приемат и левове.
"Папиросите им са страшни. Най-"тънките" започват от 2,40 лв. Борото е 4,30 лв. при петарка в София, черно "Собрание" у нас е 10, при 7 лв. тука. Дънхилът е около 6 лв. при 4,5 в Сърбия. Иначе цените на месото, сиренето и кашкавала са си като у нас. С една голяма разлика - истински са!", възкликва бай Славчо, който се е заредил с провизии за няколко дни напред. Взел си е и три пакета цигари плюс половинка ароматна сливова ракия. "Чиче, техните колбаси са страшни, ама сега, като платя тока и водата, ни остават зорлем 50 лв. да се гледаме с майка ми", благославя комшийската мръвка селянинът.
Граничната бакалия се намира
на 400 м оттатък бариерата
До чугунената печка вътре са седнали двама авджии. Пускат гъсти кълбета дим и бистрят ценовата политика. Тях забраната за пушене на обществени места не ги лови, защото са извън ЕС. Симо Симов разказва, че му е додеяло от родната скъпотия. В сравнение с нашите европейски цени при три кутии сръбски цигари последната все едно му излизала без пари. "Сега пуша някаква тяхна марка "Коде" за 2,40 лв., страшни са! У нас под 4 лв. няма нищо читаво. Шпековият им салам излиза 8 лв. килото. Като го пуснеш в тигана, цвърчи като домашен и пуска мазнинка, а нашите от соята се свиват като сливи", казва Симо, родом от село Насалевци. Казва, че е бивш военен от танковото поделението в Горна Баня. Един ден решил да зареже столицата. С лова, селския живот и цените на пограничния район
някак си е преоткрил комунизма
"Иначе с 270 лв. пенсия не се издържа", въздъхва Симо.
Апартамент в София е оставил и бай Методи, бивш директор в завод за панели. "Където видиш панели или сгъваемо строителство, все ние сме го правили. Видя се, че нашите панели издържат на земетресенията", хвали се бившият директор, докато плаща две кутии "Вайсрой" за 6 лв. и два хляба за по левче. "Тия цигари у нас са над 4 лв.", вметва възрастният мъж, като не пропуска да отбележи, че насъщният на комшиите е много по-вкусен от българския. Нямал обяснение защо.
Пенсионерът споделя, че 50 г. обитавал апартамент на улица "Урвич", а сега дошъл в Трънския край да се радва на природа и старини.
Рахатлъка можели да му развалят само златотърсачите. "Тука е най-старата златна мина "Злата". Долу има много, но покрай него има уран и живак. Отделно по много стари методи искат да го вадят - ще ни изтровят", палят се двамата ловни другари. Сега стреляме по прасета, ама при тая анархия
и човек да видиме, и по него пуцаме
шегува се колоритната компания.
Леля Димка Ризова и Чавдар Тасев са на гости на свои приятели в село Туроковци. Живеят в столичния "Младост". Кварталът им е превзет от всякакви хранителни вериги, но жената е дошла чак дотук за брашно и прах за пране. "Всичките ми казват, че е много по-евтино и качествено. Чувала съм от тукашните домакини, че сладкишите и баниците ставали невероятни. Прахът им, специално за ръчно пране, е много по-силен и струва - 9 кг за 12 лв.", докладва домакинята. Нейният спътник Чавдар пък се оплаква, че цялото производство в тоя край отишло на кино. Последно оглозгали завода за производство на вериги. "Денонощно се тряскаше там, сега поне можем да спим", успокоява се Чавдар. Леля Катя, която работи на ГКПП, и коледната погача ще замеси със сръбско брашно. По повод Рождество жената заявява, че ще се абонира за "Стандарт". Само така можела да е сигурна, че няма да изпусне дървените кръстчета от светите земи, които вестникът ни пуска около Бъдни вечер.
Поговорката,
че чуждото винаги е по-хубаво
важи и в Сърбия. Западните ни съседи пък ни завиждаха за това, че сме в ЕС или, както го наричат "Европска униа". Картинката в Западните покрайнини е доста сива. "Колко е по-южно, толкова е по-"тужно", оплаква се възрастна жена в село Клисура. Бабата нарежда, че наоколо са само деца и жени. Мъжете били по строежите в големите градове и чужбина. Всички чакали да влязат някога в ЕС, че да дойдат инвестиции и в тоя западнал край.
На пари за развитие на туризма се надяват и живеещите около езерото Власина - уникален изкуствен водоем на 1270 м надморска височина. Там често спират за по една плескавица българските екскурзии, запътили се към Сърдулица, Враня, Ниш. В крайпътен хотел заварваме да пие сам Никола Гърга. Грее се край бумтящата камина и гасне по красавиците на сръбски фолк канал. Оказва се, че и той като "братята си бугари" е избягал от големия град. "Само въздухът на Власинското езеро ме спаси. Овде ми е много лепо (тука ми е много хубаво - б.а.)", възклицава Никола, ексшеф на кметския кабинет във Враня. "Едно време бяхме доста по-добре от вас. През 80-те идвах до София само за един обяд и се прибирах. Сега носа не мога да се подам през границата", жалва се сърбинът. Като професор
взема от най-високите пенсии - около 300 евро
Има обаче проблем със сърцето и всичко дава за лекарства.
Вили в алпийски стил са накацали около язовира, досущ като родното Панчарево. Къщурките са на бивши партийни другари и настоящи новобогаташи. Най-голямата вила днес е хотел. Тя е строена в чест на Йосип Броз Тито, а той пък я дал за стопанисване на своя съратник, популярния югодеец Моша Пиаде. Преди да я подпука прокуратурата, често водела тук на подготовка президентшата на "Обилич" Цеца Величкович.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
