Водната магистрала ще спести време, горива и пари
Така ще се осигури и напояване на Добруджа и Лудогорието
Идеята за плавателен канал Варна-Русе отново е на дневен ред. Дали е само екзотична и "поизтупана от праха" или реална и може да ни измъкне от кризата скоро ще стане ясно. Първи я сподели областният управител на Варна Стоян Пасев, който разбрал за мащабния проект от 1972 г. и се е свързал със специалисти, работили върху него. Темата беше разисквана на заседание на губернаторите от Централния регион за планиране във Велико Търново , а на 26 март получи единодушна подкрепа и на съвещанието на Североизточния регион за планиране, проведено във Варна. Предстои внасяне на адаптивен проект в Министерския съвет, като очакванията са правителството да успее да намери варианти за европейско финансиране.
За строителството питат вече и китайски, и турски инвеститори, които
търсят по-пряка връзка за кораби и стоки с Централна Европа
Водна магистрала от Варна до Ротердам, така наричат канала радетели, създали преди години Инициативен комитет за възраждане на грандиозната идея. На среща във Варна през 1998 г. те посочват, че разстоянието от Ротердам през Атлантика и Средиземно море до порт Саид е 3375 мили, а ако има плавателен канал до Варна, от нея до същото пристанище пътят ще намалее на 904 мили. Те припомнят, че умовете на няколко поколения българи са били ангажирани с проекта и мотивите за осъществяването му много преди да бъдат завършени двете мощни европейски плавателни системи Райн-Майн-Дунав и Дунав-Одер-Елба.
Последният политик, който се разпали във Фейсбук по идеята, беше лидерът на ДСБ Радан Кънев, чийто дядо инж. Боян Кънев е сред радетелите й още от построяването на варненското пристанище през 1924 г.
Проектирането на канала започва през 1972 г. и продължава до 1982 г., като разработката е засекретена под кодовото название "Аспарухов вал-680". Все още дали е разсекретен проектът не знае дори и главният му инженер Симеон Спасов, който живее сега в село Бистрица и навремето е дал клетва да работи под пълно мълчание. Не е вярно, че екипът е от 3000 души, кой ще допусне толкова много хора да работят над секретен проект, опровергава тиражираната информация инж. Спасов. Под негово ръководство са работили само 50-60 специалисти.
Преди са били начертани 8 на брой трасета за канала
между Варна и Русе, които са опирали все в пропадащи и льосови почви.
След това екипът му е намерил най-доброто решение - западно от река Дунав край русенското село Пиргово. Проектиранато трасе Варна-Русе е с дължина 196 км и широко 78-80 м, при условие че една магистрала в асфалтовата си част е 23 м, посочва експертът. Той е категоричен, че идеята е суперреална, а разсекретяването на проекта с участието на живите специалисти, работили над него, дава възможност за актуализирането и развитието му, без да се започне пак от нулата. А икономическата полза е сигурна - по делтата на Дунав, която се знае, че е с 3 плитководни ръкава,
вече ще могат да тръгнат и големи океански кораби
Всъщност за областните управители е важно да се създаде нова икономическа структура, която освен че ще направи долната част на Дунав плавателна през цялата година, но ще осигури напояване на Добруджа и Лудогорието и съживяване на Североизтока. Идеята е по цялото трасе на плавателния канал да има ВЕЦ-ове, както и покрай създадените шлюзове съоръжения, казва губернаторът на Варна Стоян Пасев. Той припомня, че е необходима и нова концепция за порт Варна. Каналът не може да се осъществи без план за развитие на пристанището и нов терминал. През 70-те е построен канал от Варна само до Девня с дължина 26 км и дълбочина 14 м по протежението на Варненското и Белославското езеро. Това всъщност са и първите 26 км на канала Варна-Русе.
Сред големите икономически ползи са ускоряване на превозите, увеличаване на трафика. Скъсяването на разстоянието между Европа и Близкия и Далечния изток ще спести време, горива, такси и разходи. Този по-пряк път от Дунав до Черно море е с наднационално значение и ще бъде предпочитан от централните и източноевропейски държави, както посочва в интервютата си след срещата във Велико Търново областният управител на Русе Стефко Бураджиев.
Изграждането на воден път между Дунав и Черно море води началото си от средата на XIX в.
А английският класик Чарлз Дикенс е първият, който се вдъхновил от идеята като военен кореспондент на "Дейли нюз" във Варна преди 160 г. по време на Кримската война.
Корабите ще си спестят 7000 мили
Стоян Пасев, областен управител на Варна
- Г-н Пасев, разбунихте духовете с идеята за плавателен канал Варна-Русе, доколко е реална и осъществима?
- Знаете, че идеята е още от преди 200 години, а аз се запознах детайлно с проекта от 1972 г. За да се развива Варна като пристанищен град, ни трябва връзка с Европа, а не със София. Задачата е да докажем, че плавателен канал Варна-Русе е необходим не само за икономиката на България, но и за Европа. Трябва ни канал, жп и аутобан Варна-Русе, т.е. нова транспортна схема във връзка с европейския коридор номер 7. Доколко е осъществима и целесъобразна идеята, ще се види от калкулациите и сметките.
- Австрийска фирма ли прави оценка на новия воден път?
- Не, австрийската фирма прави по европроект калкулация на стокооборота в Черно море. Оттам можем да извлечем необходимата информация какъв стокооборот има в Черно море и накъде пътуват товарите. Говорим за надежден воден път от Варна до Ротердам. Ако може и холандците да прокопаят канал и да се свърже Северно море с Дунав, ще има пряка връзка от Черно море до Северно море. С плавателния канал Варна-Русе корабите могат да си спестят около 6000-7000 мили от обиколката си за Централна Европа. С канала Варна-Русе ще направим Дунав плавателен за товарни морски кораби. Затова са нужни поне два шлюза в Русе и Силистра, което съвпада с концепцията на румънците, с които можем да играем с общи проекти за еврофинансиране.
- Все пак колко може да струва реализирането на проекта за плавателен канал Варна-Русе?
- Навремето проектът е оценен за близо 1.8 млрд. долара. Никой не знае сега колко ще струва. Европа трябва да каже, че й трябва този канал.
- А трябва ли й?
- Според мен - да, защото водният транспорт си остава най-евтиният. Бяха сметнали, че 20 млн. тона годишно пътуват само в едната посока. Това са ужасно много товари. Ако Европа каже, че този канал й е необходим, той може да бъде осъществен и по плана "Юнкер". Другият вариант за финансиране чрез публично-частно партньорство или на концесия.
- Съобщихте преди време за китайски интерес. Има ли и други заинтересовани инвеститори?
- Да, китайските инвеститори искат вече по-делови срещи. Тяхна външнотърговска фирма иска да прави постоянен експоцентър за стоки във Варна. А китайците са най-добрите сега в прокопаването на канали и изграждането на шлюзове. Турците също имат интерес предвид, че се прави проектно проучване за втори канал на Босфора, който ще бъде платен. По 200 кораба чакат на Босфора и искат транспортна връзка с Европа. Аз съм представил идеята на турския посланик и неговото мнение е, че трябва да се отвори и фериботна връзка Истанбул-Варна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
