След Благовещение – както би написал Елин Пелин – като заваляха благи вести, та цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ... напоиха хубаво майката земя.
Ще направим преглед на благините, но за самия празник отдавна имам прозрението, че е редно на този ден официално да се честват и тестовете за бременнност. Изглежда след богочовека Исус непорочните зачатия раждат само клюки, но е и факт, че в българския език се среща изразът „малко бременна“. Това не само е метафизика par excellence, но дори и релативистична физика. Защото „малко бременна“ съществува далеч преди на Шрьодингер да му хрумне мисловния експеримент с неговата котка, и според теорията на относителността, това си е чиста „суперпозиция“, а онова, което физиците наричат „колапс на вълновата функция“, може просто да е едно от проявленията на архангел Гавраил.
Докато перефразирах Елин Пелин, се сетих, че приятел от Бургас покрай политическата динамика на пазара на недвижими имоти напоследък ми припомни гениално подходящ цитат от „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков: "Е, добре - отвърна той замислено - и те са хора като всички. Обичат парите, но това винаги е било така... Човечеството обича парите, от каквото и да са направени, от кожа, от хартия, от бронз или злато. Е, лекомислени са... вярно..., но и милосърдието чука понякога на техните сърца..., обикновени хора... общо взето, напомнят предишните..., само дето жилищният въпрос ги е развалил..."
Та в този план наистина мисля, че ГЕРБерите като цяло са добри. Подобни са на предишните, само жилищният въпрос малко ги е развалил. И като ще сравняваме с предишните, все пак трябва да признаем на Борисов, че за всичките години, през които е във властта, неизменно е доказвал, че има последствия. Най-вече за неговите хора. Защото на много от противниците си прости, но с неговите си е безмилостен. Поне до колкото аз помня, това поведение е прецедент за последните три демократични десетилетия.
Политиците на ГЕРБ са доста подобни на предишните и е наистина трудно да кажем, че квартирният въпрос ги е развалил повече от седесарите или повече от социалистите.
Спомнете си къщата на Бисеров, нивите край морето на Йордан Цонев или апартаментите на БСП-функционери, закупени от известен предприемач на себестойност. Всички правителства имаха своите гейтове, скандали и черни овци в стадото, но никога последствията за тях не са настъпвали толкова категорично и светкавично, както при ГЕРБ.
Често дори прекомерно – например тримата министри, които изгърмяха покрай автотрагедията в Своге. Наистина блага вест е, че все пак, каквито и гьонсурати да са, нашите политици и държавници не са се забравили съвсем.
Мерките на Борисов са точни, въпреки че на винаги жадните за възмездие широки народни маси никога не им е достатъчно. Вероятно и за казуса „Цецка, Цветан и апартаментите“ си мислят: всичко тече, всичко се променя, само недвижимите имоти остават. Така е прелюбезни, самият vox populi казва „народ и к.р угодия нямат“.
Други благи вести: не съм сигурен, че проваленото гласуване в Европарламента на отлагането на т.нар. „пакет мобилност“ е непременно лоша новина. БСП, а и голяма част от ПЕС, все още не могат да обяснят смислено защо не искат шофьорите на камиони да се прибират поне веднъж месечно при семействата си и да спят на хотел, а не в кабините на колите.
Нали уж бранеха труда, а не капитала
За самите шофьори какво да кажем? По 24 часа да карат, седем дни в седмицата, пари за апартамент с асансьор няма да изкарат! Може би не е зле да са малко по-въздържани в подкрепата на гнева на техните работодатели.
Да, българските превозвачи ще загубят от конкурентноспособността си, но трябва да си признаят, че тя е изцяло за сметка на условията за труд на българските шофьори.
Малко „африканска“ е тази конкурентноспособност, малко като китайска електроцентрала – милиони китайци с вълнени гащи се спускат по ебонитова пързалка.
Таяни обещал на Борисов да отложат гледането, докато се изчистят тези въпроси. Не съм сигурен дали точно Таяни трябва да ни ги изчисти или ние нещо да се заемем. Ние принципно сме винаги готови да отложим гласуването, решението, изобщо – живота си.
Повечето българи живеят отложен живот, надявайки се на чудо, което да го промени. И това е проблем, несравнимо по-голям от проблемите на превозвачите.
И Велика Британия се опитва да отложи решението за Брекзит. Тя пък е кръстила сценария си за напускане на ЕС без сделка „Операция Жълтурка“. Въпреки че става дума за името на птичката жълта овесарка, на английски тя се изписва като Yellowhammer, което буквално преведено означава „жълт чук“ и доста се доближава като ефект до очакващото бедните островитяни в първите шест месеца след Брекзита. Особено в областите транспорт, граничен контрол, доставка на храни, вода и медикаменти.
Най-забавното е, че от разсекретен от „Гардиан“ екшън план на английското правителство се разбира, че госпожа Мей смята да похарачи 1, 5 милиарда паунда, за да управлява Brexit-a от специален бункер в министерството на отбраната и да се ползва от услугите на 3500 военни в пълна бойна готовност, които да бъдат дислоцирани веднага, където правителството прецени.
Казвам ви, голям жълт чук се задава за радост на франсетата, които вече продадоха и последния килер в Ла Дефанс (кварталът в Париж, където са съсредоточени големите компании и банки) на бягащите от Острова фирми. За нас благата вест е, че много от англичаните, които си накупиха къщи тук, може да решат да ги продадат на цени като на „Артекс“, понеже няма да им се занимава с визови и митнически усложнения.
Сиреч, оглеждайте се и се ослушвайте – и без вътрешен асансьор да са, взимайте.
Две писма разтърсиха като благи вести света – постсмъртното на Кастро и следпремиерното на Камен Донев. Кастро вика „изправете се и те ще паднат“ – има пред вид капиталистите. Донев пък има пред вид театралните и кинокритици и допуска, че те май са „една звучно или колебливо изригнала пръдня на житието, която ще позамирише и ще изчезне безследно”. То като се замислиш, цялото ни съществуване е така, но си е важно дали си пръднал в киносалона преди да загасят лампите или след това. Защото животът е сцена, нали така?
И Донев, и Кастро са велики актьори – казвам ви! За това другата блага вест е, че ва 27 март за 58-и път отбелязахме Световния ден на театъра. Противно на българската поговорка за дрехите и ума, на този свят ни посрещат без дрехи, а ни изпращат без ум… На този свят, където всички сме актьори. Прахът на сцената е по-пристрастяващ от кокаина, а всяко кихане е едно прескачане на сърцето, което – ако не отдалечава смъртта - поне създава илюзията за безсмъртие.
И понеже почнах с Елин Пелин, ще свърша и с едни негови позабравени думи:
„По всички пътища на земята, по стъгдите на големите градове, по тесните улички на малките, откак свят светува, се мярка като блуждаещ пламък бледен младеж с горящи очи, с изтрити дрешки, гузен, неловък, срамежлив и гладен. Той спи по масите из крайните мръсни кръчмички или в сламите край чифлиците, той се храни вън от града, скрит от хората, срамувайки се от оскъдната провизийка, която носи увита в кърпичка при неговите три-четири книжки от Молиера или някой неизвестен писател, или собствени негови съчинения, които съставляват скъпоценната му библиотека.
Той върви като блуждаещ пламък. Той мълчи. Той обикаля отдалече разкошните театри и душата му се вълнува, и сърцето му неудържимо бие.
Той се срамува, той се страхува, но в душата му гори пламъкът на вдъхновението, мечтата за величие и слава. Той сънува театрални блясъци, пищна публика, богата любовница, която полудява за него, и шум от нескончаеми ръкопляскания стряскат сиромашния му сън. Когато чуе и когато произнесе думата изкуство, очите му заискрят и овлажняват от скрити сълзи, дъхът му се спира. Изкуство! Идеал! Какво небе! Какво опиянение! На изкуството е посветен целия му живот и на него ще го даде той. Бедният симпатичен комик Аркашка – великият страдалец и мечтател!”
Опиянение, да! Но остава открит и въпросът къде са се събирали да кихат и кашлят хората, преди да бъде изобретен театъра?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
