Ще стане страшно, ако популисти и националисти вземат властта

Сега нямаме граждански протест, а недоволство на поданици на държавата, които искат държавата да им даде, казва доц. Антоний Гълъбов

Ще стане страшно, ако популисти и националисти вземат властта | StandartNews.com

Сега нямаме граждански протест, а недоволство на поданици на държавата, които искат държавата да им даде, казва доц. Антоний Гълъбов

- Кой е правилният ход на премиера Борисов в ситуацията на протести? Кои са отличаващите се настроения сред управляващи и опозиция? Мой гост е доц. Антоний Гълъбов. Какво искат протестиращите? Вие какво чувате, доц. Гълъбов?
Не чувам нещо ясно артикулирано. Чувам ехо от 2013-2014 г., чувам нещо за цени на горивата, за ниски доходи, за бедност и т.н., но не чувам ясно артикулиран граждански протест.
- Поддръжник ли сте на мнението, че хората вече не се интересуват кой ги управлява, а по-скоро как се управлява държавата ни?
-  Не. Не смятам, за съжаление не съм поддръжник на тази идея, защото това е границата между поданика и гражданина. Гражданинът се интересува от това как се управлява държавата и е готов да участва в това. Протестът сам по себе си е крайна форма, ако си изчерпал всички предишни варианти. В конкретния случай, това което виждаме не е граждански протест.
- А какъв e протестът?

- Това е недоволство на поданици на държавата, които искат държавата да им даде. Гражданският протест има много ясен адрес, много ясна предистория. Ако тези групи от хора бяха участвали в обсъжданията на Законопроекта за горивата, бяха изразявали мнения, бяха писали становище, ако бяха изчерпали всички възможности да повлияят върху тази политика и въпреки всичко имаха насреща си една непреклонна държава, тогава този протест щеше да бъде ясен. Никой нямаше да се пита кой протестира и за какво протестира. Така че границата между поданика и гражданина е тук. Гражданинът знае, че той е част от управлението, а не че има едни лоши, които взимат от него, горкия, беден човек. Това не е граждански протест.
- Премиерът Борисов каза вчера, че уважава протестите, защото те са израз на демокрацията. Да разбираме ли обаче, че министър-председателят изчаква хората да се успокоят, или както се казва „всяко чудо за три дни“?
Не. Вчерашното интервю на господин Борисов даде важен отговор, според мен, защото имаше забавяне в официалната реакция на управляващото мнозинство и на правителството. Но от друга страна излезе, че се очакваше резултатът от доклада за мониторинга, европейския, върху съдебната власт и сектора за сигурност. Така че, струва ми се че това, което е най-доброто, което може да направи в момента правителството, е да формулира ясни цели. Не да влезе в този неорганизиран разговор с протестиращите, а да формулира ясните цели, към които предстои да се движи. Това състояние, в което се намира в момента публичната среда и политическият процес е резултат на това, че веднага след края на активната част на българското председателство, правителството се забави да формулира нови цели и да мобилизира нови усилия към следващите задачи.
- Според вас на какво се дължи това забавяне, официалната реакция?
Не знам. Може би е резултат на това, че в първите шест месеца на тази година наистина изпълнителната власт, администрацията, експертите положиха огромни усилия. Имаше, като че ли умора, имаше неразбиране в каква посока трябва да се продължи. Но истината е, че българското председателство ще завърши чак в края на тази година. Ние продължаваме да сме част от триото. Свалянето на всички теми, свързани с европейския процес, обръщането навътре към някакви вътрешнополитически боричкания, създаде това напрежение. Свали хоризонта надолу. Много важно е да се държат високо цели, към които е насочено едно управление, за да има тяга, за да е в състояние да се развива един управленски проект.
- На какво ниво е необходим дебат на този етап?
Аз смятам, че имаше опит в това отношение. Имаше опит да се започне един много сериозен разговор за финансирането на системата на общественото здравеопазване. Много активна е позицията на министъра на образованието и науката по отношение на тази приоритетна цел на управление, свързана с образование и наука. Но това не бяха теми, които бяха изведени първо като приоритетни. И второ, в европейския контекст, за да бъде продължена темата, която България, според мен, достойно успя да отстои през първите шест месеца на тази година.
- Според вас, оставката на Валери Симеонов ще се случи ли? Не се обсъжда тя, вчера стана ясно от премиерът Борисов.
Не. Нито очаквам да се случи, нито смятам че тази оставка би променила нещо по отношение на протестите. Нека да бъдем достатъчно откровени и почтени. Истината е, че в българското общество няма автентична подкрепа, няма искрено съчувствие към хората с увреждания. Нека да бъдем достатъчно почтени и да си признаем. Фокусирането на вниманието върху изказването на Валери Симеонов, тук изобщо не говоря за това как то беше преобърнато към друг смисъл, тъй като цялото изречение на Валери Симеонов звучи в по-различен смисъл и освен всичко останало е ориентирано към закона, който се разглежда в момента. Но самото обществено отношение към хората с увреждания не е достатъчно подкрепящо. Няма силна вътрешна убеденост в българското общество, че трябва да се направи всичко възможно тези хора да могат да се почувстват необходими, да не се чувстват повече в тежест на семействата си, да не се чувстват изолирани, да могат спокойно да излязат от къщата си, да знаят че има среда, в която да могат да се движат и да общуват. Това не е автентично българско съгласие в момента. И точно затова има много двуличие в това фалшиво възмущение към това какво казал Валери Симеонов, към това какво казал вчера Петър Петров, пък не знам си какво.
- Точно това ми е следващият въпрос за изказването на Петър Петров. Отново беше определено като скандал. Какво целят „Патриотите“?
-Така е. Да, ние определяме като скандални изказвания, при положение, че във всекидневния си живот съм чувал изказвания, които са далеч по-скандални. И по-важното е, пак казвам, няма обществен морал, няма обществена воля за това хората с увреждания наистина да усетят подкрепа за себе си. И политизирането на тази тема не може да прикрие двуличието на общественото мнение. Отново казвам, в България има страшно много хора с увреждания. Те живеят изолирано, те живеят с усещането, че са в тежест на близките си. Те живеят много трудно. Имат нужда от много, за да им се помогне, за да могат да се почувстват пълноценни хора. Този разговор не се води. Някакви хора ни говорят за „майките“. Не, не всички майки. Това са майки на деца с увреждания, но не майките. Разбирате ли? Има малки нюанси, които са много важни. Българското общество трябва да изработи свое отношение към хората с увреждания. Аз се надявам, че този пакет от законопроекти няма да бъде напълно потушен и заличен от общественото пространство от скандирания. Там трябва да се внимава много за това какви ангажименти ще поеме държавата, как ще се използва публичният ресурс, какви социални услуги ще се създадат, за да могат да бъдат подкрепени наистина тези хора, които живеят много трудно, повярвайте ми.
- Ще успеят ли управляващото мнозинство, парламентът да овладеят ситуацията?
Отново казвам – за мен от гледна точка на изпълнителната власт, това което е най-важно в момента е да не се влиза в дребни теми на разговор. Много важно е да се формулират ясно целите, да е ясно към какво се стреми правителството, да се формулират отново ясни приоритети и да се насочат всички усилия към тях. Иначе влизането в конкретен разговор на размяна на реплики губи енергия, губи време, а това време е много необходимо за България. И най-важното – ние се намираме в предизборна кампания за европейските избори.
- Размяна на реплики кого визирате – президента и премиера?
Разбира се. За съжаление господин Радев зададе тон на подобен тип размяна на реплики и на подобен тип неаргументирани оценки. Това е лошо ниво. Това е ниско ниво за един президент. Но за съжаление това е президентът, който са избрали българските граждани, така че такъв какъвто е, той е това, което е. Но въпросът е друг. Въпросът е, че тези теми, които са важни за българските граждани, са важни и за Европа. Въпросът е в това, че трябва сега да обсъдим къде искаме да застане България в ЕС. И това е разговор както за вътрешна, така и за външна политика.
- Ефикасен ли е именно този начин на управление, на упражняване на власт у нас?
За мен сериозният проблем е в това, че вниманието на обществото е насочено към скандални реплики в пленарна зала на Народното събрание, към това което се случва в кулоарите на парламента, а не към важните и съществени въпроси, които се решават в Народното събрание. Много важно е Народното събрание да не бъде мислено само като мястото, където политическите партии се карат. Народното събрание е такова именно, защото е изразител на волята на българските граждани. Така че законодателният процес трябва да бъде много по-често във фокуса на вниманието на обществото. Иначе действията на изпълнителната власт често остават неразбираеми, защото изискват сложна административна организация, изискват планиране, стратегически планове, конкретни финансови параметри. Това е по-трудно за разбиране. Там, където е форумът на българското общество Народното събрание, там трябва да е насочено общественото внимание и тогава процесът на управление ще бъде много по-прозрачен и много по-ефикасен.
-  И въпросът, който вече най-често задавам – избори кога, според вас?
На 25 май за европейски парламент. Това са следващите избори. Това, което е много важно е, че резултатите от европейските избори ще определят какво е нивото на риск да имаме избори наесен догодина, които да са парламентарни и едновременно с това за местни органи на властта. Това би била много опасна ситуация за България.
- Защо?
Тъй като живеем в епоха на много агресивен популизъм. Ако едновременно се опитаме да променим централната и местната си власт, можем да се озовем в ситуация, в която да имаме не само странно мнозинство, което да управлява на национално равнище, но и да блокираме част от местната си власт.
- Какво искате да кажете със „странно мнозинство“?
Представете си, например днес, доколкото знам, в България пристига Марин льо Пен. Тя пристига тук, за да организира среща с лидери на националистически формации. Това е втората й поред среща след срещата в Ница, доколкото знам, господин Марешки ще участва като партия „Воля“. Имаме мобилизация на този тип националистически и националпопулистки формации. Представете си една ситуация, в която две-три подобни партии успеят да формират мнозинство. Това може да звучи симпатично на някого, но за мен от гледна точка на българския национален интерес, това звучи като риск, тъй като подобен тип мнозинство може да спечели избори, но не може да управлява.

(Пред Агенция "Фокус")  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай