Проф. д-р Антоанета Христова, Институт за изследване на населението и човека към БАН, политически психолог
Много хора, чиито интереси бяха застрашени, имат интерес от предизвикване на протестна вълна. Визирам олигарси, които бяха арестувани, визирам и партии, които не са влезли в парламента и вече потропват и искат да излязат по-бързо на политическия терен, въпреки че не са готови (говоря за старата десница, която готви нещо, но още нищо не се вижда като резултат). Визирам и БСП , която стяга редиците си. И разбира се, на втори план, за протестите стоят и групи, които имат нужда да се хранят от политическото, става дума за различни агитки. Те се виждат на мониторите на телевизорите в повечето градове. Тези лица не са автентичните лица на протеста. Разбира се, че има и много хора, които имат труден живот в социално, финансово и във всяко едно отношение, хора, които се страхуват за бъдещето си и не виждат социалната политика на държавата.
Струва ми се, че дребният и среден бизнес у нас в момента страдат. Виждаме, че работодателите се оплакват от липса на работна ръка, дори се закриват предприятия заради това. И в същото време има много нерешени проблеми. Истината обаче е, че тези проблеми не може да очакваме да се решат през последните 5-6 години. Ние сме закъсняли с десетилетия. Това, което се случва тук, е продукт на неслучили се реформи. Даже този проект, който реализирахме от Института за изследване на населението и човека към БАН - "Мерки за преодоляване на демографската криза в България", показва закъснението във всички сектори с десетилетия. И всички тези хора имат интерес от разбунване. Но ако трябва да кажем дали имаме енергия,която да се насочи към подкрепата на определен политически проект или лидер, аз не виждам такъв субект, който да енергизира хората за продължаване на протестите.
Друго нещо, което мога да отбележа, е особената роля на президента Румен Радев. Аз определено съзирам в неговата позиция много силно противопоставяне, силна опозиционна роля, желание да поеме политическо партийно лидерство, да оглави недоволния народ, като той иска да стане негов говорител, да бъде идентифициран с посланията му. В същото време това говорене е невъзможно, да се свързва с президентската институция по простата причина, че когато чуеш аргументите му наистина се вижда ,че се говори доста на ангро. Примерно, той казва- няма свобода на медиите. Аз казвам, че има слободия на медиите. Той казва- няма рефлексия, не се отговаря на нуждите на хората, които страдат. Аз- казвам обратното- точно това правителство и точно този премиер реагират на всеки, който му се оплаче и излезе на улицата. Затова твърдя, че се говори на ангро, следователно може да търсим други мотиви. Второто изявление, което направи, показа, че той като че ли чу обратна връзка за прекаленото си остро заявяване на 9-и ноември. А оттук - нататък, може да се търси и конституционна отговорност за такъв вид призив, защото в думите му имаше призив за обществено настроение, което да излезе на улицата и всички заедно, да променим „порочната система”. А той изведнъж се дръпна. Това дърпане доведе до изключително недоволство в социалните мрежи на неговите поддръжници, които виждат в него лидер. Като резултат ситуацията не се разви съвсем според очакванията. В същото време в полза на правителството са сравненията на средните заплати и съотношението им спрямо цените в миналото и сега, намалява и цената на бензина. Обаче правителството не отчита едно друго нещо, което е много важно- че много дълго време ние сме последни в Европа по доходи, независимо от това какви са цените. Че неравенства са толкова големи, че започва да се губи общността, на групата, на нацията, на държавата. Че хората живеят много сами и „въпреки”. Раздават се средства, но въпреки това, е създадена психологическа нагласа, че вече искаме да се обърне внимание на отделния човека. В момента емоционалната струнка на политическото говорене е отделният човек. Аз съм много удовлетворена, че президентът Радев използва това послание, което много отдавна препоръчвам публично на политиците именно - „отношение към отделния човек”. За съжаление други не го прегръщат силно. За мен това е основното послание в момента.
Ситуацията на предизвикани и провокирани протести цели да доведе до падане на правителството, но в тази ситуация на възможни алтернативни конфигурации държавата ще се дестабилизира, без да имаме работещо решение. И именно това усещане, че от зле може ,да стане още по-зле, този страх може да укроти разширяването на протестите. Но за тази цел би трябвало правителството, особено в лицето на министър-председателя, да подаде сигнал за управление на процесите. За съжаление вицепремиерът Валери Симеонов постави правителството в много сложна ситуация. Може би ако той даде властта на друг от своята партия, нещата ще се успокоят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
