- Господин Тодоров, от КФН обещават цената на "Гражданска отговорност" да се намали с прилагането на системата "Бонус-малус". Възможно ли е това?
- От Асоциация на пострадали при катастрофи /АПК/ отдавна призоваваме за прилагането на "Бонус малус" в България. Но това, което се предлага в момента, е изкривена система, в която липсват логика и справедливост. Мога да дам няколко примера.
На първо място, идеята на "Бонус-малус" е превантивният ефект да падне върху водачите, които правят нарушения и катастрофи. В наредбата на КФН обаче виновните водачи изпадат от системата, защото застраховката ще се води на собственика на автомобила и на самия автомобил. Така, ако един водач цял живот няма автомобил и непрекъснато прави нарушения и катастрофи с чужди автомобили, той няма да усети ударите на "малуса", защото никога няма да сключи "Гражданска отговорност". А за неговите грешки ще плащат други хора. Вторият логичен въпрос е какво иска законодателят да ни посъветва. От една страна, идеята е данъците за стари автомобили да се вдигнат с до 30 %, което е в синхрон с европейското законодателство и по този начин хората се приканват да карат по-нови автомобили. При "Бонус-малус"-а е точно обратното. Тук законодателят ни призовава да караме стари автомобили. Защото, за да получите максималния бонус от 25%, вие трябва 7 г. да карате автомобила си без нарушения. Ако обаче след 5 г. го смените, започвате отначало и бонусът изчезва. Ако пък да си купите автомобил с лоша история - вие наследявате и неговата застраховка с минус 25%, с което сте се преборили за 7 г. несменяне на автомобила. Ако на 7-та година си купите автомобил, който е влязъл с една година в "малус"-а и е с 300 лв. "Гражданска отговорност", вие сте успели да се преборите за отстъпка от 100 лв. и плащате "Гражданска отговорност" от 200 лв. И в момента, в който смените автомобила с нов, "Гражданската отговорност" отново е 300 лв. Ако си го смените със стар, който има лоша история, "Гражданската" скача на 1200 лв. Къде е логиката собственикът, който е изключително изряден, да унаследи лошата история на автомобила?
Ако по някаква причина - дали заради автомобила, дали заради вашето поведение на пътя, стигнете до този таван от 400%, който можете да стигнете само за една година с 2-3 нарушения, след това, за да се върнете на базовото ниво за стандартна застраховка, са ви необходими 12 г. без нарушения, без катастрофи и без да сменяте колата си. А
за да стигнете до максималния бонус, са ви необходими 19 г.
- без нито едно ПТП, без нито един акт и без да сте сменяли автомобила си. Ако карате 10-годишен автомобил, за да получите максималния бонус, след като вече сте влезли в "малус"-а, автомобилът ви трябва да стане на 29 г.
- Как може да се преодолеят недъзите на тази наредба?
- Като се сключи индивидуална "Гражданска отговорност" от всеки водач. Ако някой желае да управлява автомобил - личен, чужд, на приятел, той си сключва "Гражданска отговорност", която си е лично негова и си плаща за нея според това какъв водач е. Ако е добър - плаща малко, ако е лош - плаща много. Но това очевидно няма приложимост. Донякъде си го обяснявам с факта, че водачите в България са с 1,2 милиона по-малко от автомобилите. Което значи 1,2 млн. по-малко продадени застраховки.
- ГЕРБ се отказва от предложението за лимит на обезщетенията за роднини при смърт на пътя. Ще бъде предложено лимит да има само за далечни роднини. Нормално ли е въобще да има таван за обезщетенията за смърт при катастрофи?
- Да започнем с чисто юридическата страна на въпроса. Такъв таван, независимо за какъв кръг близки на загинал, не може да има. По простата причина, че "Гражданска отговорност" е т. нар. типизирана застраховка и е уеднаквена за целия ЕС - покрива едни и същи рискове при едни и същи лимити. Определените лимити са 10 млн. за неимуществени вреди без оглед на броя потърпевши. Т.е.
всяко налагане на лимит е незаконосъобразно и би довело до наказателни процедури
срещу България и гражданско-правни последствия. Такива решения има на Съда на ЕС по подобни казуси в различни страни, които са предприемали във времето подобни подходи и това е юридически незаконосъобразно. На второ място, доколкото се разбра от рехавите мотиви на изготвилите този законопроект, причината за това е, че имало опасност застрахователите или да фалират или да увеличат драстично цената на "Гражданска отговорност", тъй като не могат да смогнат заради големите разходи. Те излагат в мотивите си това, че делата и претенциите към застрахователите и от по-далечен кръг близки на загиналия са се увеличили. И като всеки от тях получи по 120 000 лв. обезщетение, парите няма да стигнат и ще трябва застрахователите или да фалират, или да вдигнат "Гражданската" до 1000 лв. В тази теза обаче има доста пропуски. Първо, посочва се, че "Гражданска отговорност" е едва ли не на загуба при всички застрахователи, което не отговаря на истината и това може да се провери в годишния отчет на КФН за 2017 г. Там става ясно, че застрахователните компании са на печалба от около 250 млн. лева от "Гражданска отговорност". Всички компании, които предлагат тази застраховка, са имали разходи около 400 млн. лева по нея, като в сумата влизат имуществени и неимуществени вреди. Т.е. браншът е на печалба от 250 млн. за 2017 г., когато средната цена на "Гражданска отговорност" е около 200 лв., по данни на застрахователите. Но
застраховката през тази година се повиши с около 50%
и пак по данни на застрахователите, средната цена е 300-330 лева. Това носи нови 350-360 млн. приходи за застрахователите, които не са отчетени. За цялата 2017 г. застрахователите твърдят, че за неимуществени вреди са изплатили около 280 млн. лева на всички близки на загинали. И че с разширения кръг от правоимащи ще им трябват нови 800 млн. до 1 милиард лева. Което е абсурдно - няма вариант разходите им да се повишат 5 пъти. И това много просто може да си проличи от самия текст на решението на ВКС. Съдът изрично подчерта, че право на обезщетение ще имат само хората, различни от досегашните роднини, които докажат особено близки връзки със загиналия и страдат особено много. Като например баба и дядо, отгледали внучето си като свое дете, защото родителите му рано са починали или са в чужбина. Или брат, отгледал сестра си при деца-сираци. От компаниите твърдят, че за няколко месеца от влизането на тълкувателното решение за разширения брой, са постъпили около 300 дела с материален интерес за около 100 млн. лева. Това дори и да е така, много малък процент от тези 100 млн. ще бъдат одобрени от съда и ще се превърнат в разход за застрахователите. По тези дела, които са постъпили в момента, има излезли само 4 решения, и то на първа инстанция, в които е одобрен такъв иск, като средната сума е 60 000 лева. От КФН твърдят, че средната сума е 95 000 лева, а според застрахователите тя е 118 000. Дори да приемем 118 000 лв. като средна сума на обезщетение, от компаниите пропускат да отбележат, че 120 000 лв., изплатени от тях, включват не само обезщетението, а и лихвите, и съдебните разноски. Защото на едно обезщетение от 80 000 лв., лихвите са 40 000. Но лихвите не са обезщетение, така че не е справедливо да ги включваш.
Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
