Неделя,

Свилен Попов: Цифровизацията е на кръстопът

От: Администратор -
A
A
A

Свилен Попов, изпълнителен директор на НУРТС - България

- Как започна цифровизацията у нас и основателни ли са притесненията на председателя на Съвета за електронни медии - доц. Георги Лозанов, че "тръгва обратен на цифровизацията процес"?

- На първо място процесът на цифровизация на ефира в България е пряко следствие от общия европейски проект. Той не е желание или прищявка на държавата, още по-малко на частни търговски субекти, а е конкретен държавен ангажимент, който страната ни изпълнява като равноправен член на ЕС. От юли 2015 г. наземното аналогово телевизионно радиоразпръскване официално се преустановява на територията на Европа. Трябва да е ясно на всички - няма път назад! В този смисъл предприетите от държавата мерки, макар и със закъснение, бяха адекватни и в пълно съответствие с всички европейски и международни изисквания. Цялостният преход от аналогово наземно към цифрово телевизионно радиоразпръскване у нас започна през 2008 г. и приключи на 30 септември 2013 г. Това е един продължителен, а от гледна точка на мултиплекс предприятията - мъчителен и бавен процес.

По отношение на изказването на доц. Лозанов се надявам, че процесът все пак е еднопосочен. В противен случай може да се окаже, че България е първата държава в Европа на територията, на която ефирно разпространение на тв програми няма да има. Свободният достъп до телевизионно съдържание ще приключи и българските граждани ще могат да гледат телевизия, само в случай че си платят на кабелен, сателитен или интернет доставчик.

Как и по какъв начин ще се развие процесът зависи от добрата воля и положителната нагласа на всички заинтересовани страни - държавата чрез органите на законодателната и изпълнителната власт, независимите регулатори - СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията, тв операторите и мултиплекс предприятията. КРС вече изрази позицията си на свое заседание на 3 април 2014 г., според която евентуално прекратяване на лицензиите би могло до доведе до"разпадане" на избрания от законодателя модел за цифровизация на ефира в Република България". Подкрепяме и идеята на регулатора да бъде проведен широк обществен дебат.

С изключение на държавата, тъй като все пак става дума за държавен ангажимент, останалите участници са равностойни и те трябва да споделят своите отговорности в името на обществения интерес. А когато една телевизия иска да прекрати ефирното разпространение на програмите си чрез прекратяване на две от лицензиите си, то тя всъщност се опитва да заобиколи всички тези участници в процеса, като изолира единия от партньорите. И ако СЕМ реши да прекрати лицензиите на тв програми, които вече се излъчват в ефир, той предопределя следващата стъпка от развитието на процеса, въпреки че в "обратната" посока има само губещи.

- "БТВ Медиа груп" ЕАД поиска от СЕМ прекратяване на две от цифровите лицензии - за тв програмите "РИНГ.БГ+1" и "бТВ Лейди+1", които се разпространяват чрез търговския мултиплекс? Какво според Вас стои зад това решение?

- За съжаление желанието на бТВ е да прекрати две от цифровите си лицензии, и то за програми, които вече се разпространяват ефирно чрез мултиплекса. За това искане НУРТС Диджитъл разбра от изказването на доц. Лозанов пред медиите. За наше недоумение бТВ не потърси диалог с нас, не ни предостави възможност да предложим някакво приемливо за тях решение и ни постави пред свършен факт. Впечатлението е, че бТВ се опитва да заобиколи договорните ни отношения. Всъщност, чрез тази стъпка бТВ оставя на държавата да се произнесе и да спре ефирното разпространение на две програми. Защото излъчването на програми, без цифрови лицензии, е нарушение на закона. Това на практика е компрометиране на процеса по цифровизацията на ефира у нас, без да се отчита неговото общоевропейско, държавно и обществено значение.
НУРТС Диджитъл винаги е решавало проблемите си по пътя на диалога и в търсене на взаимноизгодни условия.

- Как ще коментирате мотивите на "БТВ Медиа Груп" ЕАД?

- По време на заседанието на СЕМ, което се проведе на 1 април 2014 г. изпълнителният директор на бТВ г-н Павел Станчев не представи мотиви за искането за прекратяване на лицензиите. Най-общо, обяснението беше за грешни стратегически решения и съществуваща европейска и световна практика, относно формата на тв програмите, които се излъчват ефирно.

По повод изнесените в медиите предположения за "неоправдано скъпо" радиоразпръскване на тв програмите, можем да кажем, че цената за цифрово разпространение на една телевизионна програма е в пъти по-ниска спрямо аналоговото разпространение.

- Доколко основателни са твърденията за "високите и монополни цени" на мултиплекса?

- Мисля, че е време да се сложи край на този широко тиражиран мит. Информацията за финансовото състояние на НУРТС Диджитъл е публично достъпна. В разрешението за ползване на честоти има две основни задължения за предприятието - да постигне процент покритие по население - съответно 95% от едната мрежа и 85% от другата мрежа и да разпространява лицензирани тв програми, определени за задължителни, съгласно разпоредбите на ЗРТ - т.нар. програми с "must carry" - общо по закон 11. Разрешението е със срок до 2024 г. На всички е известно, че тв операторите започнаха да плащат на НУРТС Диджитъл от датата на преустановяване на наземното аналогово радиоразпръскване - 30.09.2014г. За разлика от всички останали европейски страни 7-месечният период на симулкаст - едновременно аналогово и цифрово телевизионно излъчване, у нас беше безплатен за тв операторите. През този период НУРТС Диджитъл за своя сметка покриваше всичките разходи за електроенергия, пренос на сигнала, поддръжка, пренастройване, синхронизация на излъчвателните съоръжения и др. До изтичане на срока на разрешението остава десет годишен период за възвръщане на вложените инвестиции. Размерът на инвестициите за двете мрежи, при това, без да се отчитат всички съпътстващи разходи, е в размер на 36 млн. евро, приблизително разпределени в съотношение 22 млн. евро за мрежата с 95% покритие и 14 млн. евро за тази с 85% покритие.

Разликата в инвестициите за двете мрежи мултиплекси е съществена поради географските и демографски особености на страната. България е със силно пресечен терен и високата концентрация на населението в по-големите населени места за сметка на разпръснатостта на малко по брой население в многобройни населени места. Осигуряването на последните 10% от мрежата с покритие на 95% от населението на страната се оказа прогресивно нарастващ разход на всеки процент покритие. Годишният разход за поддръжка на двете мрежа е над 6 млн. евро или това е повече от 500 хил. евро месечно.

Определянето на цената, която всяка телевизия заплаща на НУРТС Диджитъл, зависи от обективни ценообразуващи фактори - общ брой на тв програми, разпространявани на двата мултиплекса, осигурено покритие по население от съответния мултиплекс, срок на договорните отношения, осигурена надеждност на получавания от зрителите сигнал и брой на тв програмите, предоставени за разпространение от един оператор. При отчитане на тези фактори цената за разпространение на една тв програма се определя в рамките между 0.7 млн. евро и 2.2 млн. евро. Така формираните цени, съпоставени с цените в европейски държави със сходни географски и демографски особености, са значително по-ниски. Това всеки може да го провери. Планираната и извършена в мултиплексите инвестиция при отчитане на разумна печалба в крайна сметка е в резултат от прогнозирани приходи от всички предвидени по закон телевизии с must carry статут. В България трудно може да се говори изобщо за печалба от разпространение на цифров тв сигнал, при условие че от всички 11 програми с must carry статут чрез мрежите се разпространяват само 8, които ще станат 6 след евентуалното решение на СЕМ.

- Кой е тогава големият губещ и кой е големият печеливш от процеса по цифровизация в България?

- Основният печеливш е българският зрител, на когото се осигурява алтернативата за свободен достъп до тв програми, както и държавата, по отношение на която се счита, че е изпълнила ангажимента към Европа. По мое мнение печеливши са и тв операторите, които могат да достигнат до всеки български гражданин чрез всички възможни технологични способи за разпространение - ефир, кабел, сателит и интернет. Към губещите, освен НУРТС Диджитъл, можем да добавим и държавата, която сама допринесе за възможния провал на най-важния обществено значим проект за последното десетилетие, при това изцяло реализиран с частни инвестиции. Какъв знак дава държавата на едни потенциални инвеститори, какъв знак се дава на ЕС, чиито ангажименти очевидно не сме в състояние да спазим и в крайна сметка какъв знак е това към българския зрител.

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички