Зевзек черпи с "любовно вино"

В овчето мляко не се усеща участието на коча, уверява клиенти в кръчмата чешитът

Мелник е прочут със своите пирамиди, възрожденски къщи и прекрасно вино. Но много посетители го приемат и като Мека на механите. Десетки са заведенията в най-малкия ни град. Но едно от тях е превърнато от своя собственик в храм на веселието. Той пък е чорбаджията, който ръководи и участва в обслужването. Негови камбани са чановете, които бие, за да усетят гостите му силата на българския дух. "За мен техният звън е символ на българщината, на човещината и на истината", признава 70-годишният механджия Илия Гърчев. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник. При бай Илия няма да ви се размине и уханието на шкембе чорбата. Въпреки неодобрението й от някогашния министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил. Той е казал: "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба". "Всеки има право на мнение. И аз не харесвам много неща в добрата стара Англия. Но същият Чърчил си е поръчвал "мелнишки еликсир" всяка година, пиел е виното ни като истинско биле", твърди бай Илия. Той е винаги на работа с бяла риза - символ на уважението му към клиентите.

Никак не е случайно, че наследственият гостилничар е кръстил заведението си "Хубава кръчма". Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и двамата му синове. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си "Любовно вино". "След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите, та хотелиерите искат да ме съдят", смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир. Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. "С това вино ще ме запомнят, ако не с друго", убеден е той. Негово верую е, че не само човек, но и кръчмарят се учи цял живот, винаги трябва да е наясно с настроението на клиентите си. А то, настроението, идва с чувството за хумор и усмивката, убеден е Гърчев. Кръчмата му е окичена с десетки забавни табели, които подканят и съветват туристите. Както стана вече дума, негово ноу-хау си остава "любовното вино". А табелата гласи дословно: "Прекрасно любовно вино. Правено под зоркото наблюдение на винен технолог. Любовното вино чупи легла наистина". Бързият специалитет тук е: "Студени кебапчета и топла бира". Климатикът пък е: "Вънка студено - вътре студено, вънка топло - вътре топло". Кръчмарят моли учтиво потенциалните си клиенти: "Елате при нас, помогнете, събираме за "Мерцедес". Гърчев предупреждава туристите, че "виното не иска снимки, иска купуване", както и че в "овчето мляко не се усеща участието на коча". "Животът е кратък, кръчмата е вечна", уверява в писмен вид зевзекът. Той не обръща внимание на критиците, които смятат, че надписите му са неграмотно написани. "Аз търся усмивката и чувството за хумор в хората, а не пълния член и граматиката", отсича той. В неговата кръчма супите са "мехлем", бобът е "масло", шкембе чорбата е "кеф", скарата е "разкош", сиренето е "муци", в менюто има и "умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език". Често стряска гостите си с призива: "Топла бира, студени кебапчета".

Бай Илия е наредил в кръчмата десетки чанове над бара. Кожи от различни животни допълват интериора, направил е закачалки от рога, аранжирал е бакърени съдове по стените. В кръчмата редовно се среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. "Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за поета Евтим Евтимов, за Влади Въргала, за Фънки, за Жорж Ганчев, за Георги Мамалев, за Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел", разказва кръчмарят. Пази си и скъп спомен от "великия" поет на любовната лирика Евтим Евтимов - снимка с него, а на гърба има остроумен и любопитен автограф: "На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов". Посрещал е стотици поети, артисти, бизнесмени, политици. "И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук", кълне се бай Илия. Не спестява обаче критиките - особено към чужденците. "Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата", чуди се той. Но за кратко. И е готов да посрещне нови гости и стари приятели.

Наследил кръчмата от дядо си

Бай Илия наследил кръчмата от дядо си и баба си. Когато те се оженили, били доста бедни. Не са имали вилици и лъжици дори. Но дядо му бил доста находчив и упорит. Занимавал се с фотография. Умеел да лекува и животни. Тогава в Мелник имало хиляди домашни животни - овце, кози, крави, магарета, коне. Помагал на стопаните им и затова го ценели. Имал също дюкян на приземния етаж, занимавал се с гостилничарство. Освен това направил и една примитивна, но прогресивна за времето си машина. С нея произвеждал лимонада. "Да продаваш лимонада тогава е като днешната продажба на кока-кола. При комунизма обаче национализирали дюкяна. Аз съм бил на 5 години и съм имал едно малко велосипедче с три колелца. Дори това колело е описано като имущество. Взели са им всичко - инвентар, наличност в касата, машината, стоката, амбалажа. Дядо продължил да се занимава със земеделие", връща се назад в спомените си бай Илия. Баща му пък започнал да се занимава с киноразпространение. Още нямало ток в онези години. Затова докарал голям агрегат, който се разглобявал на три части - шаси, радиатор и динамо. Товарел ги на мулета и ги разкарвал по селата. Това било голяма атракция в региона и за възрастните, и за децата. Хората с нетърпение чакали да свършат работа и да отидат на кино. "Донякъде продължих и делото на баща ми. Макар да бях само шофьор в различни филмови продукции. Но няма как. На сърце ми е кръчмарството", казва бай Илия.