Зевзек черпи с "любовно вино"

В овчето мляко не се усеща участието на коча, уверява клиенти в кръчмата чешитът
Мелник е прочут със своите пирамиди, възрожденски къщи и прекрасно вино. Но много посетители го приемат и като Мека на механите. Десетки са заведенията в най-малкия ни град. Но едно от тях е превърнато от своя собственик в храм на веселието. Той пък е чорбаджията, който ръководи и участва в обслужването. Негови камбани са чановете, които бие, за да усетят гостите му силата на българския дух. "За мен техният звън е символ на българщината, на човещината и на истината", признава 70-годишният механджия Илия Гърчев. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник. При бай Илия няма да ви се размине и уханието на шкембе чорбата. Въпреки неодобрението й от някогашния министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил. Той е казал: "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба". "Всеки има право на мнение. И аз не харесвам много неща в добрата стара Англия. Но същият Чърчил си е поръчвал "мелнишки еликсир" всяка година, пиел е виното ни като истинско биле", твърди бай Илия. Той е винаги на работа с бяла риза - символ на уважението му към клиентите.
Никак не е случайно, че наследственият гостилничар е кръстил заведението си "Хубава кръчма". Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и двамата му синове. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си "Любовно вино". "След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите, та хотелиерите искат да ме съдят", смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир. Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. "С това вино ще ме запомнят, ако не с друго", убеден е той. Негово верую е, че не само човек, но и кръчмарят се учи цял живот, винаги трябва да е наясно с настроението на клиентите си. А то, настроението, идва с чувството за хумор и усмивката, убеден е Гърчев. Кръчмата му е окичена с десетки забавни табели, които подканят и съветват туристите. Както стана вече дума, негово ноу-хау си остава "любовното вино". А табелата гласи дословно: "Прекрасно любовно вино. Правено под зоркото наблюдение на винен технолог. Любовното вино чупи легла наистина". Бързият специалитет тук е: "Студени кебапчета и топла бира". Климатикът пък е: "Вънка студено - вътре студено, вънка топло - вътре топло". Кръчмарят моли учтиво потенциалните си клиенти: "Елате при нас, помогнете, събираме за "Мерцедес". Гърчев предупреждава туристите, че "виното не иска снимки, иска купуване", както и че в "овчето мляко не се усеща участието на коча". "Животът е кратък, кръчмата е вечна", уверява в писмен вид зевзекът. Той не обръща внимание на критиците, които смятат, че надписите му са неграмотно написани. "Аз търся усмивката и чувството за хумор в хората, а не пълния член и граматиката", отсича той. В неговата кръчма супите са "мехлем", бобът е "масло", шкембе чорбата е "кеф", скарата е "разкош", сиренето е "муци", в менюто има и "умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език". Често стряска гостите си с призива: "Топла бира, студени кебапчета".
Бай Илия е наредил в кръчмата десетки чанове над бара. Кожи от различни животни допълват интериора, направил е закачалки от рога, аранжирал е бакърени съдове по стените. В кръчмата редовно се среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. "Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за поета Евтим Евтимов, за Влади Въргала, за Фънки, за Жорж Ганчев, за Георги Мамалев, за Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел", разказва кръчмарят. Пази си и скъп спомен от "великия" поет на любовната лирика Евтим Евтимов - снимка с него, а на гърба има остроумен и любопитен автограф: "На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов". Посрещал е стотици поети, артисти, бизнесмени, политици. "И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук", кълне се бай Илия. Не спестява обаче критиките - особено към чужденците. "Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата", чуди се той. Но за кратко. И е готов да посрещне нови гости и стари приятели.
Наследил кръчмата от дядо си
Бай Илия наследил кръчмата от дядо си и баба си. Когато те се оженили, били доста бедни. Не са имали вилици и лъжици дори. Но дядо му бил доста находчив и упорит. Занимавал се с фотография. Умеел да лекува и животни. Тогава в Мелник имало хиляди домашни животни - овце, кози, крави, магарета, коне. Помагал на стопаните им и затова го ценели. Имал също дюкян на приземния етаж, занимавал се с гостилничарство. Освен това направил и една примитивна, но прогресивна за времето си машина. С нея произвеждал лимонада. "Да продаваш лимонада тогава е като днешната продажба на кока-кола. При комунизма обаче национализирали дюкяна. Аз съм бил на 5 години и съм имал едно малко велосипедче с три колелца. Дори това колело е описано като имущество. Взели са им всичко - инвентар, наличност в касата, машината, стоката, амбалажа. Дядо продължил да се занимава със земеделие", връща се назад в спомените си бай Илия. Баща му пък започнал да се занимава с киноразпространение. Още нямало ток в онези години. Затова докарал голям агрегат, който се разглобявал на три части - шаси, радиатор и динамо. Товарел ги на мулета и ги разкарвал по селата. Това било голяма атракция в региона и за възрастните, и за децата. Хората с нетърпение чакали да свършат работа и да отидат на кино. "Донякъде продължих и делото на баща ми. Макар да бях само шофьор в различни филмови продукции. Но няма как. На сърце ми е кръчмарството", казва бай Илия.
Пловдив става столица на камерната музика. Програмата
Слагате ли колан на задната седалка? КАТ започна акци...
Как да си направим лятна разядка за 10 минути
Словакия си плати за руския газ. Половин Европа има с...
Зеленски каза къде е адът
Хърватец продава острова си. Цената
Кога отново ще имаме Пощи? Депутати питат Калина Конс...