Метеорит или тъмнина са в основата на тайната на Долината на Темза- Какво уплаши хиляди овце в ноемврийската нощ на 1888 година край английския град Рединг?
Университетските градове във Великобритания по условие са пълни с небивали истории и мистицизъм. Но едно от тях, крие тайна на почти 140 години, която никой от блестящите умове все още не е успял да разбули.
За англичаните Рединг е символ на приятен уикенд с лодка по канала Кенет и Ейвън или с велосипед по живописното място, осеяно с кестенови дръвчета около дългата зеленикаво-синя вода, дом на десетки лебеди и патици.
Историците продължават да намират в района сюжети от някогашното огромно абатство, а археолозите се напреварват да търсят доказателства за римския град Силчестър, изчезнал през V век.
Разположен по долината на Темза, Рединг връща меломаните във времената на великата Джейн Остин, която докато разнасяла храна за местния интернат, обмисляла сюжета за Елизабет и Дарси в "Гордост и предрасъдъци".
За рокаджиите, това е любимото място в края на август, когато в прословутата ферма на Малкия Джон се провежда един от най-големите световни фестивали.
Любителите на графити свързват градче с хитовия стрийт художник Банкси, чиято рисунка върху стената на сградата на някогашния затвор, вдъхнови милиони творци по света. На графита е изобразен е мъж в затворнически дрехи, който бяга по въже от чаршафи, завързано към пишеща машина.
Затворът е легендарен, защото в периода 1895-1897 г. присъда излежава писателят Оскар Уайлд, обвинен за непристойно поведение. Там Уайлд написва "Балада за Редингската тъмница" - творба, която отразява бруталността на наказателното право във Викторианската епоха.
Градът, превърнал за три столетия от меката на платовете, пекарните и пивоварните в оживен център на информационните технологии и застраховането, примамва хора от цяла Европа, включително и от България. И ако през 90-те години на миналия век за Рединг говореха само феновете, следящи изявите на Боби Михайлов в знаменития футболен клуб, то днес българската диаспора е толкова голяма, че наскоро се откри дори родно училище.
За голяма част от света обаче Рединг си остава мястото на една от големите мистерии на планетата, позната като Великата овча паника.
Вечерта на 3 ноември 1888 г., около осем часа, десетки хиляди овце едновременно и напълно импулсивно се откъсват от въжетата си и бягат от ферми, полета и жилища. Импулсивно и едновременно полудяват. Те пробиват своите кошари и обори, измъкват се на открито, унищожайки имущество и събаряйки огради, разказва Amusing Planet.
Намерени са на следващата сутрин, широко разпръснати, някои от тях все още задъхани от ужас под живи плетове, а други -струпани на купове из полетата, на километра от местата, в които са били предишната вечер. Тази паника се била разпростряла на 520 квадратни километра.
Дни по-късно, "Таймс" съобщава че "злонамерена човешка злоба не е била възможна, тъй като хиляда мъже не е възможно да уплашат и пуснат всички тези овце." Година по-късно е било отбелязано, че има някаква специална локация за тези паники: през 1889 г. се случило същото в Беркшир, недалеч от Рединг. Четири години по-късно - през 1893 г., се наблюдава трета паническа атака сред овцете, епицентърът й отново е в Оксфордшир, но последиците вече са усетени и в съседните райони. И до ден днешен не се знае какво е уплашило и провокирало така всички тези овце. Те са известни като плахи и нервни животни, които могат лесно да се стреснат. Но каква мистериозна провокация може да накара хиляди от тях да загубят ума си изведнъж? Този въпрос обърква учените от век и половина.
В писмо до редактора на регионално списание двама местни фермери описват подробно инцидента, надявайки се, че някой да може да предложи обяснение. Самите те изключват възможността за умишлени човешки действия, тъй като засегнатата зона е твърде голяма.
Веднага е било изключена и версията, че е имало земетресение. Никой от живеещите в района не е усетил нищо. Нещо повече, при регистриран слаб трус в началото на 20-ти век, овцете не са реагирали и са останали в кошарите сравнително спокойни.
1888 година е записана в историята на природните аномалии с големи букви
Аномалии валят по цялото земно кълбо. Още през март започват небивали жеги в Ню Йорк, а през април има изключително обилни снеговалежи, които отрязват града от света, а около 800 души загиват.
На Изток пролетта също идва необикновено рано, ледовете на север започват да се топят още през март, по върховете на планините са регистрирани невиждани температури от над 37 градуса.
Есента обаче е като зима, реките замръзват, а през следващата година планетата прогизва. В много романи 1889 година е описана като най-дъждовната от началото на света. Липсата на слънце отприщва депресията и епидемията от тиф. Появява се и мистериозна болест - на Мебиус, причината за която и досега не е известна, а лечението й е ограничено.
Периодът, в който овцете полудяват, е свързан с още две световни събития. Ноември 1888 година е най-страховитото време за англичаните - вилнее Джак Изкормвача. Поне три са жертвите в началото на месеца. Точно по същото време в Южна Франция, в Арл, Ван Гог рисува знаменитата картина "Червеният лозар". Пейзажът е в наситени есенни червени и жълти цветове, със сините дрехи на работниците в лозя, но и с ярко жълто небе и слънце, отразено в реката, съседна на лозето.
В едно от многото си писма до брат си, Тео, Ван Гог му казва, че е озадачен, защото "работи върху лозе, цялото окъпано в лилаво и жълто... Но ако бяхте с нас, щяхте да видите едно червено лозе, напълно червено като червено вино. В далечината стана жълто, а после и зеленонебето... "
Каква е причината за природните аномалии по онова време? Някои твърдят, че това има общо с изобилието от метеорити, падали в 1888 г. на много места на планетата.
1888 е годината, записала първия метеорит, ударил човек
Според престижното списание Science, тогава е отбелязана най-ранната известна смърт от космическа сила. Инцидентът е записан в документи, разкрити наскоро от турските държавни архиви и разпространени чрез списанието Meteoritics & Planetary Science.
През 1888 г. местните власти описват няколко метеорита, паднали в днешен Ирак и причиняващи хаос в района. Съобщава се, че един метеорит е убил човек, а друг е ранил множество. Според документите от събитието са унищожени ниви и култури. Според очевидци огнена топка е била забелязана високо в небето от жители в близкия град, а след това от небето е започнал да пада дъжд от камъни в продължение на 10 минути. Фаталният метеорит идва именно от този дъжд. Абдул Хамид II, 34-ият султан на Османската империя, също е уведомен за бедствието.
Железни метеорити са паднали през ноември 1888 година и в Ла Примитива - Чили, а големината на най-тежкия е бил 27,4 кг.
Горе-долу по същото време метеорит, но диамантоносен, пада и в Русия. Това слага началото на нов тип метеорити - уреилити, които значително се различават от другите, защото са съставени основно от оливин и имат високо съдържание на въглерод под формата на графит и много малки диаманти с размер няколко микрометра. Фритьоф Нансен, ръководителят на първата експедиция, прекосила Гренландия през 1888 година също разказва за метеоритите на Антарктида като "голямото ледено приключение, дълбоко и чисто като безкрайност".
За овцете на Рединг обаче едва ли метеорит е причината за паниката им. Предвид факта, че разбягването на животните е станало преди да си легнат овчарите, озадачаващо е, че никой от тях не е забелязал падащ метеорит, шум от него или метеоритен дъжд. Никакво извънредно метеорологично събитие не е регистрирано по онова време. Силна светлина не е изплашила животните. Остава въпросът - зали уплахата не е заради "много тъмната нощ" и гръмотевичната буря?
Могат ли мракът и мълнията да предизвикат такава паника
Мълнии убиват овце непрекъснато. Една от последните трагедии стана в района на киргизския град Ош, където 355 животни бяха убити. В Хърватия пък по същата причина бяха поразени над 230 овце.
Само че мълнията не кара животните да бягат, те се скупчват. Именно защото телата им са били във физически контакт, на това се дължи големият брой убити овце. Наскоро излезе международно изследване. Повече от четири десетилетия експерти изследвали поведението на животните и обобщили, че движенията в стадото не са случайни, а отговарят на "егоистичен" мотив: Изправени пред опасност, животните в стадото бягат към центъра на групата, за да се загубят в тълпата и да останат незабелязани.
В контеста на природните аномалии, остава една единствена възможна причина за паниката на овцете в Ридинг -тъмнината, която е дезориентирала животните.
Британският учен Оливър Аплин проявява особен интерес към инцидента и още през 1893 г. започва цялостно разследване. В началото на 20-ти век прави своето обощение: Животните виждат отлично в обикновените нощи, но в изключително тъмните, те вероятно се чувстват като в капан и са завладени от чувство на безпомощност. Натъпкани в малки кошари, започват да се бутат една в друга и да се стряскат. Това задейства ефекта на доминото. Не след дълго страхът от неизвестното кара цялото стадо да се побърка.
Звучи просто и реалистично, но дали е така? Защо оттогава овцете не бягат?
Академичните среди в Рединг засега мълчат по всички версии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
