Тай­ната на Ми­ке­лан­дже­ло в Сик­стин­ска­та ка­пе­ла

Ре­не­сан­со­ви­ят ге­ний скрил ана­то­мич­ни ор­га­ни в та­ва­на на за­ла­та

Тай­ната на Ми­ке­лан­дже­ло в Сик­стин­ска­та ка­пе­ла | StandartNews.com

  • Ху­дож­ни­кът за­ме­рил с ка­мъ­ни па­па Юлий II, кой­то шпи­о­ни­рал ра­бо­та­та му
  • Ре­не­сан­со­ви­ят ге­ний скрил ана­то­мич­ни ор­га­ни в та­ва­на на за­ла­та

Крие ли Сик­стин­ска­та ка­пе­ла та­ен фе­ми­нис­тки код? Въз­мож­но е ве­ли­-ки­ят Ми­ке­лан­дже­ло да е за­ло­жил тай­но пос­ла­ние чрез сим­во­ли­те на жен­ска­та ана­то­мия в го­ля­ма­та фрес­ка на та­ва­на във Ва­ти­ка­на? Епич­ни­ят сю­жет е мо­же би ед­но от най-ве­ли­ки­те про­из­ве­де­ния на из­кус­тво­то в све­та, изоб­ра­зя­ва­що док­три­на­та на Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква от съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка до ид­ва­не­то на Хрис­тос. Но ог­ром­ни­ят и кра­сив сте­но­пис мо­же да крие фе­ми­нис­тка тай­на, ос­та­на­ла не­за­бе­ля­за­на от стро­ги­те ре­ли­ги­оз­ни влас­ти, ко­и­то ня­ко­га са го по­ръ­ча­ли.

Въз­мож­но ли е ре­не­сан­со­ви­ят майс­тор ху­дож­ник Ми­ке­лан­дже­ло, кой­то е пре­ка­рал че­ти­ри го­ди­ни в съз­да­ва­не­то на сте­но­пи­са, да е за­ло­жил скри­ти сим­во­ли на жен­ска­та ана­то­мия в го­ля­ма­та кар­ти­на на та­ва­на?

Ов­неш­ки че­реп или ут­ро­ба

Из­сле­до­ва­те­ли твър­дят, че са на­ме­ри­ли фор­ми, скри­ти в ог­ром­на­та кар­ти­на, ко­и­то но­сят по­ве­че от ед­на при­ли­ка с жен­ски­те по­ло­ви ор­га­ни. Те включ­ват осем ов­неш­ки че­ре­па, ко­и­то са раз­по­ло­же­ни на рав­ни точ­ки по це­лия та­ван, от­де­ле­ни от го­ли фи­гу­ри на мъж­ки и жен­ски те­ла. Спо­ред из­сле­до­ва­те­ли­те те се по­я­вя­ват, за да съз­да­дат вну­ше­ни­е­то на жен­ски­те по­ло­ви ор­га­ни - мат­ка­та, яйч­ни­ци­те и ма­точ­ни­те тръ­би. Че­ре­пи­те на ов­ни са всъщ­ност фе­ми­нис­тки сим­во­ли. Уче­ни­те са из­чис­ли­ли, че ръ­це­те на Ева пък фор­ми­рат са­мия цен­тър на та­ва­на. Ми­ке­лан­дже­ло е раз­по­ло­жил ръ­ка­та на Ева, та­ка че тя да об­ра­зу­ва три­ъ­гъл­ник, со­чещ на­до­лу. Те твър­дят, че то­ва ни­как не е слу­чай­но, тъй ка­то при­ли­ча на бо­ка­ла, кой­то е из­вес­тен ези­чес­ки сим­вол на пло­до­ро­ди­е­то и жен­ско­то тя­ло. Док­тор Дей­вис де Кам­пос и ко­ле­ги­те му из­сле­до­ва­те­ли на чо­веш­ка­та ана­то­мия във Фе­де­рал­ния уни­вер­си­тет за здрав­ни на­у­ки в Пор­то Алег­ре, Бра­зи­лия, каз­ват, че Ми­ке­лан­дже­ло мо­же да е нап­ра­вил то­ва за­ра­ди Па­па­та и Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква.

Ге­не­зи­сът вмес­то апос­то­ли­те

Из­вес­тно е, че Ми­ке­лан­дже­ло не е ис­кал да ри­су­ва Сик­стин­ска­та ка­пе­ла във Ва­ти­ка­на, тъй ка­то той е смя­тал жи­во­пис­та за по-ни­сък ранг в из­кус­тво­то. Ми­ке­лан­дже­ло се люш­ка неп­ре­къс­на­то меж­ду же­ла­ни­е­то си за не­за­ви­си­мост и за­ви­си­мос­тта си от по­ръ­чи­те­ли­те на ше­дьов­ри­те му, ка­къв­то е Па­па Юлий II. Юлий ис­ка от Ми­ке­лан­дже­ло да из­ри­су­ва апос­то­ли­те, а вмес­то то­ва ге­ни­ят ри­су­ва Ге­не­зи­са, или сът­во­ре­ни­е­то на чо­ве­ка. По то­ва вре­ме Па­па­та неп­ре­къс­на­то на­пи­ра да ви­ди нап­ра­ве­но­то до мо­мен­та, а Ми­ке­лан­дже­ло пос­то­ян­но го от­блъс­ква. Един ден Юлий II се въз­пол­зва от от­със­тви­е­то на тво­ре­ца и се по­ка­тер­ва по ске­ле­та­та, за да ви­ди из­ри­су­ва­но­то. Ко­га­то се връ­ща и го виж­да, Ми­ке­лан­дже­ло за­поч­ва да за­ме­ря па­па­та с ка­мъ­ни.

"По­доб­но на дру­ги ре­не­сан­со­ви твор­ци от сво­е­то вре­ме, Ми­ке­лан­дже­ло чес­то въ­веж­да ана­то­мич­ни фи­гу­ри, сек­су­ал­ни на­ме­ци и гру­би оби­ди към по­ръ­чи­те­ли­те си, без те до­ри да по­до­зи­рат. За не­го хрис­ти­ян­ство­то не е с пре­дим­ство пред вся­ка дру­га ре­ли­гия", каз­ва д-р Де Кам­пос.

"Ми­ке­лан­дже­ло е идол на всич­ки уче­ния, свър­за­ни със све­ще­на­та жен­стве­ност. То­ва е та­ка, за­що­то си­ла­та на же­ни­те и спо­соб­нос­тта им да да­ря­ват жи­вот е не­що све­ще­но в древ­ни­те ези­чес­ки и ев­рей­ски уче­ния. Въп­ре­ки то­ва, от глед­на точ­ка на вре­ме­то, в ко­е­то е жи­вял, то­ва се е смя­та­ло за зас­тра­ша­ва­що въз­хо­да на мъж­ке­те в Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква. За­то­ва ние смя­та­ме, че Ми­ке­лан­дже­ло е скрил сим­во­ли­те, свър­за­ни с жен­ска­та ана­то­мия, тъй ка­то е зна­ел, че Па­па­та ни­ко­га ня­ма да одоб­ри по­доб­но не­що", твър­ди още бра­зил­ски­ят учен.

Пос­ла­ния със скрит сим­во­ли­зъм

Из­ра­бот­ка­та на фрес­ка­та в Сик­стин­ска­та ка­пе­ла от­не­ма че­ти­ри го­ди­ни на Ми­ке­лан­дже­ло. Тя се прос­ти­ра на око­ло 500 кв. м., а в нея при­със­тват по­ве­че от 300 фи­гу­ри, изоб­ра­зя­ва­щи раз­лич­ни сце­ни. Мно­го ана­ли­за­то­ри и из­кус­тво­ве­ди смя­тат, че вгра­де­ни­те циф­ри в ця­ла­та кар­ти­на пред­став­ля­ват ев­ре­и­те в очак­ва­не на зав­ръ­ща­не­то на Исус.

Д-р де Кам­пос и не­го­ви­те ко­ле­ги смя­тат, че изоб­ра­зя­вай­ки се­мей­ни­те сце­ни Ми­ке­лан­дже­ло е ис­кал да вну­ши до­ми­на­ци­я­та на май­чи­на­та фи­гу­ра. Тях­на­та те­о­рия, пуб­ли­ку­ва­на в спи­са­ние "Кли­нич­на ана­то­мия", съ­що со­чи към дру­ги по-оче­вид­ни приз­на­ци за опит на Ми­ке­лан­дже­ло да раз­ру­ши до­ми­на­ци­я­та на мъ­же­те в Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква. Нап­ри­мер, фак­тът, че мно­го от же­ни­те на фрес­ка­та са изоб­ра­зе­ни пре­ка­ле­но мус­ку­лес­ти, ко­е­то мо­же да е би­ло опит на Ми­ке­лан­дже­ло да под­чер­тае жен­ска­та си­ла. През 2010 г. Иън Сук и Ра­фел Та­мар­го от Уни­вер­си­те­та Джон Хоп­кинс в Бал­ти­мор из­ра­зя­ват хи­по­те­за­та, че в окон­ча­тел­ния ва­ри­ант на фрес­ка­та на та­ва­на в Сик­стин­ска­та ка­пе­ла, мо­же да се от­кри­ят гръб­нач­ни­ят стълб и чо­веш­ки­ят мо­зък. При ана­ли­зи­те си те на­ло­жи­ли изоб­ра­же­ние на мо­зъ­ка вър­ху кар­ти­на­та на Ми­ке­лан­дже­ло и от­кри­ли две точ­но съв­па­да­щи изоб­ра­же­ния. Ед­но­то от тях прос­тран­ство­то око­ло Бог, кой­то да­ва жи­вот на Адам.

Д-р Де Кам­пос и ко­ле­ги­те му от­кри­ват при­чи­на за­що го­ле­ми­ят тво­рец мо­же да е из­брал да се скрие в сво­и­те кар­ти­ни чо­веш­ка ана­то­мия.

"Във вре­ме­на­та, в ко­и­то е жи­вял Ми­ке­лан­дже­ло, ау­топ­си­я­та на те­ла е би­ла жес­то­ко прес­лед­ва­на от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­ква, за­що­то чо­веш­ко­то тя­ло се е смя­та­ло за бо­жес­тве­на­та мис­те­рия. За­то­ва във вре­ме­на на ре­ли­ги­оз­ни реп­ре­сии, ху­дож­ни­кът е имал въз­мож­нос­тта да нап­ра­ви то­ва един­стве­но чрез сво­е­то из­кус­тво", до­пъл­ват още из­сле­до­ва­те­ли­те.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай