Света Троеручица пуска сълзи

Света Троеручица пуска сълзи | StandartNews.com

Според преданието молитвите към Богородица върнали отсечената ръка на св. Йоан Дамаскин

Заради дошлата от Атон икона възникнал Троянският манастир

За всяка от чудотворните икони се разказват много легенди. Предимно от далечни времена. За Света Богородица Троеручица от Троянския манастир обаче най-шокиращата история е само отпреди 14 години. На 20 май 2001 г., на Сляпата Неделя (Шестата след Великден) се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше", из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен, че дори игуменът - покойният Мелнишкия епископ Генадий, спрял литургията. После така изведнъж, както се появил, ароматът изчезнал. И всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни сълзи.

Особеното на "Св. Богородица Троеручица" е, че освен лика на Божията майка има допълнително изобразена една ръка. Произходът й се свързва с чудо, свързано със св. Йоан Дамаскин през VIII век. По това време във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора Лъв III Исавър. Св. Йоан Дамаскин бил ревностен християнин и висш сановник в двора на дамаския халиф.

Той написал три трактата "Против порицателите на светите икони", а с писма, изпращани във Византия, св. Йоан пламенно изобличавал еретиците. Писанията довели до ярост Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.

Разгневен, владетелят на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същия ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка.

Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!" Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима.

От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието "Троеручица". Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел със себе си чудотворната икона на "Света Богородица Троеручица".
Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия.

По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, като я сложили на магаре. В крайна сметка то само стигнало до Атон и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там "Света Богородица Троеручица" била поставена в олтара на манастирския храм. По-късно копия на иконата били разпространени в много православни страни. През XVII в., когато в Троянския Балкан се поселил монах българин, неизвестен по име, заедно с единствения си ученик, на път за Влахия тук дошъл атонски монах, понесъл със себе си чудотворна Троеручица.
На следващия ден, когато се подготвял да отпътуват,

магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне

Така атонският монах трябвало да остане в селото още един ден. На следващия ден случката се повторила. След няколко дни магарето продължавало да се противи и монахът приел това като знак, че иконата трябва да остане там. Tроянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница.

Така възникнал Троянският манастир. В малкото параклисче, което било построено преди манастира, всяка година на храмовия празник Света Богородица на 15 август иконата се изнася и хората й се покланят.
През останалото време тя се намира в църквата на манастира.

Славата на чудотворната икона "Света Богородица Троеручица" се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ.

И в днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много хора казват, че Св. Богородица Троеручица им е помогнала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими.

Захари Зограф изписва стените, тук се крие Левски

Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири в България (другите два са Рилският и Бачковският).
Днес светата обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита - "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

Главната църква "Успение Богородично" е построена през 1835 г. от майстор Константин от Пещера. Стенописите в храма са дело на известния живописец Захари Зограф и са изографисани в периода 1847-48 г. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. 5-етажната кула камбанария е издигната през 1866 г. от майстор Иван от с. Млечево. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.

През 1898 г. горните нива на кулата са разрушени и чак през 1987г. е реставрирана в първоначалния си вид. В Троянския манастир е богато застъпена и дърворезбата. Позлатеният иконостас в главната църква е дело на Никола Матеев от Ново село и датира в периода 1839 - 1840 г.

Гостите на манастира могат да видят също великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19в. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба и обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни. Запазени са ценни книжовни паметници като Троянския дамаскин, Втория троянски дамаскин и др.

В началото на 1872г. Васил Левски основава в Троянският манастир таен революционен комитет, начело с игумена архимандрит Макарий. В една от стаите на северното жилищно крило е запазено скривалище на Апостола и превърнато в музей.

Манастирът предлага стаи със самостоятелен санитарен възел и зала за храна. Наоколо има няколко добри заведения, в които може да се опита популярната троянска сливова ракия, варена според старите манастирски рецепти.
На 25 км е Женският метох и къщата музей на Иван Вазов в Сопот.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай