“Св. Со­фия” - цър­ква, му­зей или джа­мия

• 600 го­ди­ни хра­мът е бил най-ви­со­ко­то зда­ние в све­та
• Съд­ба­та на за­щи­те­ния от ЮНЕС­КО па­мет­ник се ре­ша­ва на 2 юли

Френ­ски­ят фи­ло­соф и по­ет Пол Ва­ле­ри е ка­зал, че "ис­то­ри­я­та е най-опас­ни­ят ре­зул­тат, про­из­ти­чащ от хи­ми­я­та на ума. Ней­ни­те осо­бе­нос­ти са доб­ре из­вес­тни. Тя съз­да­ва меч­ти и пи­ян­ство. Вкар­ва в гла­ви­те на хо­ра­та фал­ши­ви спо­ме­ни... за­сил­ва ста­ри теж­не­ния, из­мъч­ва чо­ве­ка... вгор­ча­ва жи­во­та на це­ли на­ции, пра­ви ги аро­ган­тни, не­тър­пи­ми и псев­до­ве­ли­ча­ви. А ис­то­ри­я­та оп­рав­да­ва то­ва, ко­е­то тя ис­ка." Та­зи мак­си­ма ве­ро­ят­но с осо­бе­на си­ла ва­жи, ко­га­то ис­то­ри­я­та съз­да­ва проб­лем не са­мо за ед­на на­ция, но за две и по­ве­че. Та­къв в пос­лед­но вре­ме е и слу­ча­ят с един от сим­во­ли­те на тур­ския ме­га­по­лис Ис­тан­бул, а имен­но оз­на­ме­ну­ва­ща­та не ед­на ре­ли­гия "Све­та Со­фия" - из­точ­ноп­ра­вос­лав­на цър­ква, спо­ред ня­кои све­де­ния - ка­то­ли­чес­ки храм, как­то и джа­мия. Днес тя е му­зей, вклю­чен в све­тов­ния спи­сък на ЮНЕС­КО, но то­зи факт е на път да се про­ме­ни, а то­ва пре­диз­вик­ва без­съ­ние в не ед­ни ми­ли­он­ни на­ро­ди. Пред­стои вър­хов­на­та ад­ми­нис­тра­тив­на ин­стан­ция в Тур­ция (Дър­жав­ни­ят съ­вет) да се про­из­не­се на 2 юли по съ­де­бен иск по въп­ро­са за ста­ту­та на "Св. Со­фия" - сгра­да в се­га­шен Ис­тан­бул,

пос­тро­е­на ка­то цър­ква през VI в.

пре­вър­на­та в джа­мия през XV в. и в му­зей през 30-те го­ди­ни на XX век. Съ­ве­тът ще раз­гле­да жал­ба на Сдру­же­ни­е­то за пос­то­ян­на служ­ба на фон­да­ци­и­те, ис­то­ри­чес­ки­те обек­ти и при­род­на­та сре­да (Surekli Vak?flar Tarihi Eserlere ve Cevreye Hizmet Dernegi) сре­щу ре­ше­ни­е­то на тур­ския ми­нис­тер­ски съ­вет от 1934 г. за прев­ръ­ща­не на "Св. Со­фия" в му­зей.

Ин­сти­ту­ци­я­та за пръв път ще раз­гле­да въп­ро­са по съ­щес­тво, след ка­то до мо­мен­та мно­гок­рат­но е от­хвър­ля­ла по раз­лич­ни при­чи­ни до­пус­ти­мос­тта на ис­ко­ве­те на граж­да­ни за про­мя­на на ста­ту­та на "Св. Со­фия" от му­зей от­но­во в джа­мия.

Съ­що­то сдру­же­ние през 2005 г. вна­ся иск в Дър­жав­ния съ­вет, спо­ред кой­то из­пол­зва­не­то на "Св. Со­фия" ка­то му­зей е неп­ра­во­мер­но и заб­ра­на­та за про­веж­да­не на мю­сюл­ман­ски мо­лит­ви в "Св. Со­фия" пред­став­ля­ва ог­ра­ни­че­ние на сво­бо­да­та на ве­ро­из­по­ве­да­ние и на съ­вес­тта. Ис­кът е окон­ча­тел­но от­хвър­лен през де­кем­ври 2012 г. От асо­ци­а­ци­я­та през 2015 г. вна­сят иск и в Кон­сти­ту­ци­он­ния съд, кой­то е пре­це­нен ка­то не­до­пус­тим. Съв­сем нас­ко­ро (на 29 май), по нас­то­я­ва­не на тур­ския пре­зи­дент, об­я­вя­ван от мно­жес­тво ис­то­ри­ци и по­ли­ти­чес­ки ко­мен­та­то­ри за не­о­ос­ма­нист, бе про­че­те­на су­ра от Ко­ра­на по вре­ме на це­ре­мо­ни­и­те по по­вод го­диш­ни­на­та от прев­зе­ма­не­то на Кон­стан­ти­но­пол от Ос­ман­ска­та им­пе­рия. То­ва пре­диз­ви­ка раз­мя­на на реп­ли­ки меж­ду вън­шни­те ве­дом­ства на Гър­ция и Тур­ция. Две­те стра­ни ста­на­ха пър­ви­те, ко­и­то по­ве­до­ха за­се­га (и сла­ва Бо­гу!)

сло­вес­на вой­на за съд­ба­та на му­зея

кой­то в мно­го дър­жа­ви се на­ри­ча "Агия Со­фия". Цър­ква­та "Св. Со­фия" е пос­тро­е­на в пе­ри­о­да 532-537 г. по за­по­вед на ви­зан­тий­ския им­пе­ра­тор Юс­ти­ни­ан Пър­ви. В про­дъл­же­ние на 600 го­ди­ни (до 1311 г.) тя е би­ла най-ви­со­ко­то зда­ние в све­та, а пър­вен­ство­то му по ви­со­чи­на на вът­реш­но­то прос­тран­ство про­дъл­жа­ва до 1436 го­ди­на. "Св. Со­фия" е се­да­ли­ще на Все­лен­ския пат­ри­арх и хрис­ти­ян­ски храм в про­дъл­же­ние на 900 го­ди­ни, а след прев­зе­ма­не­то на Кон­стан­ти­но­пол през 1453 г. е пре­вър­на­та в джа­мия.

"Св. Со­фия" е зат­во­ре­на за мю­сюл­ман­ски бо­гос­лу­же­ния през 1931 г., а на 24 но­ем­ври 1934 г. тур­ски­ят ми­нис­тер­ски съ­вет взе­ма ре­ше­ние за прев­ръ­ща­не­то й в му­зей и тя за­поч­ва да фун­кци­о­ни­ра в то­ва си ка­чес­тво от 1935 г. на­сам. И ако то­га­ва ли­дер на Тур­ция е бил мо­дер­ни­за­то­рът Ке­мал Ата­тюрк, то днес на­че­ло на дър­жа­ва­та е про­ти­во­ре­чи­ви­ят во­дач Реджеп Та­йип Ер­до­ган.

През 1985 г. "Св. Со­фия" вли­за в спи­съ­ка на ЮНЕС­КО със све­тов­но­то кул­тур­но и при­род­но нас­лед­ство ка­то част от ис­то­ри­чес­кия по­лу­ос­тров в Ис­тан­бул. През но­ем­ври 2019 г. тур­ски­ят Дър­жа­вен съ­вет из­да­де ре­ше­ние, ко­е­то поз­во­ля­ва му­зе­ят "Хо­ра" (Ка­ри­йе) от­но­во да бъ­де пре­вър­нат в джа­мия. Жал­бо­по­да­те­ли­те ос­пор­ват ре­ше­ние на тур­ския Ми­нис­тер­ски съ­вет от 29 ав­густ 1945 г., с ко­е­то мно­жес­тво джа­мии са прех­вър­ле­ни към Ми­нис­тер­ство­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то за прев­ръ­ща­не­то им в му­зеи. Пре­ди прев­ръ­ща­не­то й в джа­мия, "Хо­ра" е би­ла ви­зан­тийс­ка цър­ква, ко­я­то има го­ля­ма из­вес­тност и кул­тур­но зна­че­ние за­ра­ди из­кус­но нап­ра­ве­ни­те

поз­ла­те­ни мо­зай­ки и сред­но­ве­ков­ни сте­но­пи­си

Що се от­на­ся до "Св. Со­фия в пос­лед­ни­те дни тур­ски­ят вън­шен ми­нис­тър Мев­лют Ча­ву­шог­лу за­я­ви, че ста­ту­тът й е въп­рос, кой­то по­па­да в тур­ския на­ци­о­на­лен су­ве­ре­ни­тет. Той по­со­чи, че в Кон­вен­ци­я­та на ЮНЕС­КО за за­щи­та на све­тов­но­то кул­тур­но и при­род­но нас­лед­ство от 1972 г. ня­ма нор­ми от­нос­но то­ва да­ли един обект под за­щи­та да бъ­де из­пол­зван ка­то джа­мия или по друг на­чин.

В опит да смек­чи меж­ду­на­род­на­та ре­ак­ция от пред­сто­я­що­то дейс­твие, го­во­ри­те­лят на тур­ско­то вън­шно ми­нис­тер­ство Ха­ми Ак­сой за­я­ви, че Ан­ка­ра при­кан­ва Гър­ция да се из­чис­ти от ис­то­ри­чес­ки­те си ком­плек­си. Ре­ак­ци­я­та на Ак­сой бе в от­го­вор на из­яв­ле­ни­е­то на гръц­ко­то вън­шно ве­дом­ство, спо­ред ко­е­то про­чи­та­не­то на гла­ва от Ко­ра­на в "Св. Со­фия" "обиж­да меж­ду­на­род­на­та об­щност" и е "не­до­пус­тим опит за про­мя­на на мо­ну­мен­тал­ния ха­рак­тер на му­зея". Ха­ми Ак­сой до­ба­ви, че "Све­та Со­фия" ще ос­та­не със за­щи­тен ста­тут ка­то "важ­на цен­ност за Тур­ция и чо­ве­чес­тво­то."

Ис­тан­бул­ска­та цър­ква-му­зей "Св. Со­фия" мо­же да бъ­де от­во­ре­на за мо­лит­ви ка­то джа­мия на 15 юли - та­ка­ва ин­фор­ма­ция се по­я­ви в ня­кои тур­ски ме­дии и он­лайн фо­ру­ми след за­се­да­ни­е­то на цен­трал­но­то ръ­ко­вод­ство на уп­рав­ля­ва­ща­та Пар­тия на спра­вед­ли­вос­тта и раз­ви­ти­е­то, на ко­е­то въп­ро­сът е бил дис­ку­ти­ран. На 15 юли ще бъ­де чет­вър­та­та го­диш­ни­на от опи­та за во­е­нен прев­рат в Тур­ция през 2016 г., т.е. и та­зи да­та е сим­вол­на. Въп­ро­сът за "Св. Со­фия" е су­ве­рен­но ре­ше­ние на Тур­ция, по­со­чи в ин­тер­вю на 15 юни пред дър­жав­на­та Ана­дол­ска аген­ция пра­во­съд­ни­ят ми­нис­тър Аб­дул­ха­мит Гюл. По ду­ми­те му же­ла­ние на всич­ки е ве­ри­ги­те да бъ­дат стро­ше­ни и му­зе­ят да бъ­де

от­во­рен за ис­лям­ски мо­лит­ви

"Св. Со­фия" е един­стве­на­та джа­мия, в ко­я­то се вли­за с вход­на так­са. Смя­там, че от­ме­ня­не­то на то­зи срам е юри­ди­чес­ка не­об­хо­ди­мост. "Св. Со­фия" е меч­та за всич­ки нас. Да бъ­де из­пъл­не­на во­ля­та на сул­тан Мех­мед Вто­ри За­во­е­ва­те­ля е мно­го въл­ну­ва­що за нас. На­ше об­що же­ла­ние е прев­ръ­ща­не­то в джа­мия", ка­за още Аб­дул­ха­мит Гюл. Ин­фор­ма­ци­я­та, че вър­хов­на­та ад­ми­нис­тра­тив­на ин­стан­ция в Тур­ция ще об­я­ви ре­ше­ни­е­то си за ста­ту­та на "Св. Со­фия" през юли, да­де им­пулс на по­ли­ти­чес­ки­те ре­ак­ции по те­ма­та. Ли­де­рът на Пар­ти­я­та на на­ци­о­на­лис­ти­чес­ко­то дейс­твие и не­о­фи­ци­а­лен пар­тньор в Меджли­са на пре­зи­ден­та Ер­до­ган Дев­лет Бах­че­ли за­я­ви пъл­на под­кре­па за та­ка­ва стъп­ка. На 8 юни той ко­мен­ти­ра: "По Бо­жи­я­та во­ля, от "Св. Со­фия" ще се но­си не звук на кам­ба­на, а еза­нът (ис­лям­ски­ят при­зив за мо­лит­ва - бел. ред.)".

Из­ця­ло зад иде­я­та зас­та­ва и мал­ка­та ре­ли­ги­оз­но-на­ци­о­на­лис­ти­чес­ка Пар­тия на ве­ли­ко­то един­ство, ко­я­то е ко­а­ли­ци­о­нен пар­тньор на уп­рав­ля­ва­ща­та Пар­тия на спра­вед­ли­вос­тта и раз­ви­ти­е­то. По ду­ми­те на пред­се­да­те­ля на фор­ма­ци­я­та Мус­та­фа Дес­тиджи "Св. Со­фия е сим­вол на за­во­ю­ва­не­то (на Ис­тан­бул)" и от­ва­ря­не­то й ка­то джа­мия е не­об­хо­ди­мо "как­то ка­то сим­вол на за­во­ю­ва­не­то и пра­во, спе­че­ле­но с меч, та­ка и въп­рос на на­ци­о­на­лен су­ве­ре­ни­тет". Кме­тът на Ис­тан­бул Ек­рем Има­мог­лу из­тък­на по вре­ме на ви­де­о­кон­фе­рен­ция за­ед­но с кме­та на Ати­на, че не смя­та, че е не­об­хо­ди­мо от­ва­ря­не­то на "Св. Со­фия" за мо­лит­ви. По ду­ми­те му в све­та и в Тур­ция има дру­ги по-важ­ни проб­ле­ми и не тряб­ва те­ма­та да се из­пол­зва във вът­реш­на­та по­ли­ти­ка.

Бив­ши­ят ви­цеп­ре­ми­ер и ли­дер на пар­тия "ДЕ­ВА" Али Ба­баджан смя­та, че то­ва е опит да се прик­ри­ят вът­реш­ни проб­ле­ми в стра­на­та, вклю­чи­тел­но ико­но­ми­ка­та. "Ко­га­то

уп­рав­ля­ва­щи­те са при­тис­на­ти в ъгъ­ла в днев­ния ред се по­я­вя­ва въп­ро­са за "Св. Со­фия", по­со­чи той.

Опас­нос­ти­те от не­о­ос­ма­низ­ма

В док­лад, пуб­ли­ку­ван от Ин­сти­ту­та за Близ­кия из­ток, из­сле­до­ва­те­ли го­во­рят за не­о­ос­ман­ско­то дви­же­ние в Тур­ция, ко­е­то пос­та­вя го­лям ак­цент вър­ху на­ци­о­на­лиз­ма и из­граж­да­не­то на по­ли­ти­чес­ки ис­лям вър­ху нас­лед­ство­то на Ос­ман­ска­та им­пе­рия чрез раз­ши­ря­ва­не на во­ен­на­та, ико­но­ми­чес­ка­та и по­ли­ти­чес­ка­та мощ. Ако раз­гле­да­ме по­ве­де­ни­е­то на Тур­ция в ре­ги­о­на днес, е яс­но, че пре­зи­ден­тът Ер­до­ган при­ла­га та­зи не­о­ос­ман­ска стра­те­гия, тъй ка­то се стре­ми да раз­ши­ри вли­я­ни­е­то си в дър­жа­ви ка­то Ка­тар, Со­ма­лия, Ли­бия и Си­рия (а съ­що и в Ев­ро­па, но за мо­мен­та то­ва ос­та­ва дъл­бо­ко спо­рен въп­рос).

След­вай­ки та­зи стра­те­гия, Тур­ция ус­пя да раз­гне­ви САЩ, Ев­ро­па, Ру­сия, Еги­пет и най-ве­че Гър­ция. С вся­ка из­ми­на­ла го­ди­на Тур­ция се от­да­ле­ча­ва от дип­ло­ма­ци­я­та и все по-бли­зо до из­пол­зва­не­то на си­ла за пос­ти­га­не на це­ли­те си. При­мер за то­ва са на­бе­зи­те на Тур­ция в Сре­ди­зем­но мо­ре, в Си­рия и Ирак... Вмес­то да при­зо­ва­ва за пре­го­во­ри с Ки­пър за от­кри­ва­не­то на при­ро­ден газ в сре­ди­зем­но­мор­ски­те во­ди, Ер­до­ган про­во­ка­тив­но сти­му­ли­ра при­със­тви­е­то на во­ен­но­мор­ски­те си си­ли там.

До­ка­то тур­ски­ят дър­жа­вен гла­ва со­чи с пръст към Гър­ция, каз­вай­ки, че в Ати­на ня­ма ни­то ед­на оце­ля­ла джа­мия, то­ва не е из­ви­не­ние за прев­ръ­ща­не­то на "Св. Со­фия" от му­зей в дейс­тващ мю­сюл­ман­ски храм. То­ва е прос­то на­чин Ер­до­ган да от­кло­ни вни­ма­тел­ния кон­трол на ме­ди­и­те, ка­то срав­ня­ва броя на джа­ми­и­те в Ати­на с броя на цър­кви­те в Ис­тан­бул. Раз­ре­ша­ва­не­то на Ер­до­ган да пре­вър­не "Св. Со­фия" в джа­мия със си­гур­ност ще уго­ди на ра­ди­кал­ни­те джи­ха­дис­ти и ще ги на­со­чи към дру­ги обек­ти на не­ис­лям­ско­то нас­лед­ство в ре­ги­о­на. "Св. Со­фия не са­мо не тряб­ва да бъ­де пре­вър­на­та в джа­мия, но има и ле­ги­ти­мен ар­гу­мент, че тя тряб­ва да бъ­де ос­та­ве­на да е му­зей и все още да бъ­де сим­вол на две ре­ли­гии. По то­зи на­чин Тур­ция не са­мо мо­же да поп­ра­ви ис­то­ри­чес­ка­та греш­ка на Ос­ман­ска­та им­пе­рия, но и да на­ма­ли на­рас­тва­що­то ре­ги­о­нал­но нап­ре­же­ние.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com