Слънчевият витамин чукна един век. Какво не знаем за Витамин Д

Британски лекари сложиха началото на нова ера в хранителните добавки

Слънчевият витамин чукна един век. Какво не знаем за Витамин Д | StandartNews.com
  • Векове наред хората търсели илачи за по-добро качество на живот
  • Британски лекари сложиха началото на нова ера в хранителните добавки

Кой е витаминът, който слага началото на новата ера, наречена Хранителни добавки?

Някой казват, че е е витамин А, други, че е Витамин Д.

Историята е показателна как трябва да минат векове наред преди човечество да открие хапчетата, които подобряват качеството на живота.

Още от древността хората са знаели за веществото, понастоящем известно като витамин D. Първото научно описание на дефицит на витамин D е било посветено на рахита и е регистрирано през 17 век от Даниел Уислър Преди началото на ХХ век обаче учените не били в състояние да кажат със сигурност каква следва да е оптималната хранителната диета, за да се поддържа доброто здраве, растежът, развитието и размножаването при висшите животни. Откритието на витамин А от Маккълам и Дейвис през 1913 г. се превръща в хранителна революция, която намира продължение няколко години по-късно с намирането по изкуствен начин на витамин D, който тези дни става на 100 години.

Разказът за вълшебните 2 хапчета е свързан с името на сър Едуард Мелънби от Великобритания. Той бил сред медиците, които изразили многократно загрижеността и притеснението си, тъй като в началото на 20 век на Острова се наблюдавала

изключително висока заболеваемост от рахит

като болестта се срещала най-често в Шотландия. Вероятно не е случаен фактът, че рахитът започнал да бъде наричан "английското заболяване".

И така, сър Мелънби, повлиян от работата на своя колега д-р Маккълам, предположил, че рахитът вероятно се причинява вследствие на лошо хранене. За да провери предположението си, той находчиво решил да използва за изследване основните хранителни продукти, консумирани най-често от шотландците (които са имали и най-висока заболеваемост от рахит).

През 1919 година д-р Мелънби започнал своя експеримент като хранил с овесени ядки опитни кучета, които живеели в затворени помещения, далеч от слънчева светлина. Животните бързо развили симптоми, идентични на тези на рахит при хората.

Лекарят третирал болните кучета с рибено масло

Така Мелънби успял да излекува заболяването на опитните животни, доказвайки че рибеното масло от черен дроб на треска (и витамин А в него) може да предотврати появата на рахит.

В този период колегата на сър Мелънби, д-р Маккълам напуснал работа в Уисконсин и се преместил в университета "Джон Хопкинс". На новото си работно място (през 1922 година) медикът решил да провери и да се убеди лично дали витамин А е ключът към лечението на рахит.

Маккълам обогатил с кислород (аерирал) рибено масло от черен дроб на треска. При този опит витамин А в маслото лесно се разрушавал. Впоследствие станало ясно, че този препарат, получен от лекаря, вече не е в състояние да лекува заболяването ксерофталмия и недостига на витамин А. Въпреки това, новополучената субстанция се представила изключително добре при лечението на симптомите на рахита. Маккълам предположил, че съединението, което лекува болестта, е нов витамин, който той нарекъл витамин D. Така, на 5 февруари 1922 година се "родил" Слънчевият витамин, предпазващ от рахит децата по света.  

По това време медик от Виена, на име д-р Хулдшински, съвместно с английски учени, направили друго ключово откритие, важно за лечението на рахит. Те стигнали до извода, че децата, засегнати от това коварно заболяване, биха могли

да се излекуват чрез излагане на слънце през лятото

или чрез облъчване с изкуствена UV светлина. Впоследствие тази теза била подкрепена и потвърдено от лекарите Хес и Ънджър, които също са излекували немалко деца от рахит посредством излагане на слънчева светлина.

Добрите новини привлекли вниманието на друг уважаван медик - професор Хари Стийнбък, който работил в университета в Уисконсин. Заинтересован от откритието на своите колеги, ученият решил да проведе опит с кози. Професор Стийнбък получил доста любопитни данни от изследването си. При тестването на опитните животни станало ясно, че козите, прекарали цяло лято, изложени на полезното действие на слънчевата светлина, имали добър баланс на калций. Когато домашните животни прекарали цяла зима затворени, без ползотворното действие на слънчевата светлина,

нивото на калций е спаднало значително

Този факт помогнал на професора да стигне до заключението, че слънчевите лъчи влияят върху задържането на калций в организма. След като вече разполагал с обнадеждаващите данни, професор Стийнбък решил да подложи тезата си на последна проверка с друг тип бозайници, а именно - плъхове. Лекарят започнал да облъчва опитните гризачи, както и тяхната храна и въздух в клетките им с UV светлина. Доктор Стиймбък открил, че облъчването не само на пухкавите животинки, но и на храната им, лекува и действа превантивно на рахита. Ученият констатирал, че това явление трябва да е свързано с действието на определена несапунообразуваща липидна фракция. Медикът стигнал до извода, че неактивните липиди в храната и кожата на плъховете може да бъдат активирани под действието на UV светлина, като в резултат на тази реакция се получавала специфична субстанция, която действа антирахитно.

Професор Стийнбък патентовал този процес, а с този си патент той привлякъл индустрията, която била готова да използва това откритие, за да се елиминира рахита като основен медицински проблем.

Малко по-късно станало ясно, че тази лечебна субстанция, която може да се синтезира от кожата, е "слънчевият" витамин D, който се съдържа в рибеното масло, яйцата и черния дроб.

Така калциферолът бил "роден" и започнал "мисията си" да спасява детски животи и да поддържа доброто здраве на човечеството.

 

Защо е важен Витамин D?

1. Играе важна роля за състоянието на мускулите и костите. Той не само помага за усвояването на калция и фосфора от червата, но също така има пряко въздействие върху мускулите и костите. Следователно той може да предотврати и лекува мускулни болки, както и болки в костите, хронична умора и остеопороза.

2. Също така може да предотврати нарушения на имунната система като астма, ревматоиден артрит, диабет тип 1, болест на Крон или склероза. Укрепвайки имунната система с витамин D, можем да предотвратим и да излекуваме настинки, грип и други инфекции.

3. Регулира растежа както на нормалните, така и на туморните клетки. Поради тази причина той може да играе важна роля в превенцията и лечението на различни видове рак, особено на дебелото черво, простатата, панкреаса и рак на гърдата.

4. Стимулира производството на инсулин от клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса. Също така може да помогне за намаляване на инсулиновата резистентност. Поради тази причина витамин D може да се ползва за превенция и лечение на диабет тип 2.Витамин D и всичко, което трябва да знаете за него

5. Потиска ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS). Ренинът е химическо вещество, което обикновено се произвежда в организма. Той води до производството на друго вещество, наречено ангиотензин, което е отговорно за поддържане на оптимално кръвно налягане. Витамин D може да предотврати хипертензия или други сериозни заболявания.

6. Оказва влияние върху нормалната функция на кожата и следователно може да бъде полезен при лечението на кожни заболявания като псориазис.

7. Оказва влияние върху здравето на зъбите и поради това е важен за превенция на много дентални проблеми.

8. Той е от съществено значение за нормалното развитие и функционирането на мозъка. Заради това е важен за превенция и лечение на неврологични разстройства като болест на Алцхаймер, Паркинсон или аутизъм.

Храните, които естествено съдържат витамин D, включват мазни риби - сьомга, скумрия и др. Витамин D присъства в малки количества в зеленчуците, месото и яйчните жълтъци.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай