Прокоба тегне над Летнишкото съкровище

Отмъщението на древните траки застига тримата откриватели
Уникалните златно-сребърни плочки разказват за пътя до безсмъртието

Жестока прокоба е застигнала тримата откриватели на едно от най-прочутите съкровища у нас - Летнишкото. Съкровището представлява златни, сребърни и бронзови плочки, които изобразяват пътя, който всеки тракийски войн трябва да извърви, за да достигне съвършенство и безсмъртие.То е открито по време на изкоп за овчарник в двора на ТКЗС край село Летница.Лопатата на един от тях - Кънчо Тинчев, ударила в нещо метално. Когато се разровили, работниците открили под земята меден котел с дъното нагоре, пълен с плочки с изображения по тях. Мъжете се зарадвали, че са забогатели, защото плочките са от злато и сребро. Един от тях, чието име никой от местните не споменава от страх, да не се пренесе прокобата, се строполил върху откритото съкровище. На място бил повикан местният доктор Георги Николов, който само констатирал необичайната смърт.Мълвата за откритото имане бързо се разнесла в града и след като кметът Тодор Байнов научил, наредил на работниците да му донесат всичките 23 плочки. Те веднага изпълнили нареждането му. Слухът стигнал и до кварталния милиционер, с което тайната окончателно се разбулила. Отвели на разпит работниците, а те разказали всичко за находката. Кметът също бил повикан и принуден да предаде цялото съкровище. Остава обаче съмнението, че нещо от съкровището все пак е било скрито.

И другите от откриватели му не доживели до дълбока старост, като животът им е бил пълен с трагедии. Дъщерята на единия от тях изчезва при загадъчни обстоятелства, а синът на другия от работниците починал преди него.

Днес Летнишкото съкровище се съхранява Националния археологически музей. То се състои от 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко групи апликации, изработени от различни торевти (майстори) по различно време. Те са ажурни, на действителни и митични животни, с рамка и фон. Присъствието им обаче в една находка предполага, че са били собственост на един човек от времето на одриския владетел Котис I - IV век пр.Хр.Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя.Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях. Образите и сцените, претворени върху находките, разказват за митологията и живота на траките. Сребърните предмети са правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени.

Освен сребърните предмети, между които има много дребни, находката съдържа и добре запазена юзда, съставена от две железни скоби и един зъбалец-верига. Една част от намерените в бронзовия съд апликации са от този тип, но има и други, поставени на фон, ограничен от рамка. Именно при тази група апликации, които са обрамчени, се наблюдава по-различна украса. Сребърните пластини с позлата са уникални както за земите на траките, така и за цяла Европа.

Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях представляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцената "Терзание", в която хищник напада тревопасно животно, на трети - две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.Най-оригинална е апликацията, на която тракийския майстор е изобразил тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самият той става бог и бива интронизиран, т.е. получава символите на царската власт. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.

Сцените, изобразени върху апликациите от Летница, носят социален и религиозен смисъл, най-вече, за да внушат идеята за божествения произход на царската власт. Изключителната им стойност е в това, че представляват цялостен картинен разказ за пътя , който според тракийския орфизъм, трябвало да премине младият тракийски аристократ, за да достигне съвършенство и да бъде посветен в царската власт. Този път продължавал определен период от време, през който знатният младеж преминава 14 обредни стъпки - изпитания, посвещения и мистични ритуали. Така постепенно усвоявал свещеното знание и постигал безсмъртие.

Особен интерес буди апликацията от Летнишкото съкровище, в която е представена еротична сцена. В правоъгълното поле са изобразени три фигури. Отдясно е седнал мъж в ризница, а в скута му седи също облечена жена. Смисълът на половия акт е откровено подчертан чрез демонстративно изобразяване на половите органи. Еротичните сцени не са нещо изключително в изкуствата на стария свят. Култовият смисъл на тези изображения в източното изкуство не подлежи на никакво съмнение. В мъжа се открива олицетворение на бога-баща, а в жената-богинята-майка. Тази еротична сцена може да се разглежда като трети атрибут на главното божество. Следователно именно първата жена трябва да бъде богинята-майка. Пред нас е Великата богиня-майка Бендида или Котито, а през римската епоха Артемида-Диана, Деметра или Кибела. Това е първият тракийски паметник, в който това божество е характеризирано със специфични атрибути, а дори и чрез действие.