Четириметрови стени пазят светата обител от нашественици
Иконата е реплика на прочутата чудотворна Богородица, охранявала портите на манастира "Ивирон" в Света гора
Югозападна България е известна със своята духовност. Там, в полите на Пирин, са се сгушили стотици църкви и параклиси. Манастирите също не са малко. Най-големият действащ манастир на територията на Неврокопска епархия, която обхваща Благоевградска област, е Роженският "Рождество Богородично".
В късния неделен следобед се отправяме на път към светата обител. В манастира се пази една от най-големите реликви на Неврокопската епархия - чудотворната икона на Св. Богородица Портарница.
Роженският манастир се намира на 6 километра източно от Мелник, който днес е по-скоро туристически обект, отколкото град. Още от Средновековието манастирът е посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи. Изкачваме се по стръмните стъпала от село Рожен нагоре. Отдалече манастирът прилича на древен страж. Стените му са високи повече 4 метра и трудно биха пропуснали нежелани гости. Преди да влезем в самия двор, който целия е постлан с калдаръм, се оглеждаме, за да видим неземно красивата природа в околността. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания), които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях се издигат величествените заснежени масиви на Пирин планина.
Според историците манастирът е съществувал още през XIII в., когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Най-ранното сведение, в което се споменава сегашното му име, се съдържа в ръкопис от 1551 година, в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон, написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен пряко на Вселенския патриарх - привилегия, с която се се ползвали само най-значителните обители в православния свят.
Дворът на манастира не е голям. Храмът, посветен на Рождество Богородично, е в центъра на калдъръмения двор. В притвора на храма има древните стенописи, които по времето на социализма са били полуразрушени от вандали, драскали по стените.
Именно тези стенописи са и най-ранни, като учените все още не са напълно сигурни от кой век са. Предполага, че са от началото на XVI в.
Влизаме в самия храм. От ляво стои величествено чудотворната икона на Св. Богородица Портарница, която и днес се прославя сред местното население с чудесата си. Тя е реплика на прочутата чудотворна икона на Богородица, охранявала портите на манастира Ивирон на Св. Гора, Атон (оттам епитета Портаитиса), и включва сцени с изображения на нейните чудеса. Надписът й сочи, че тя е зографисана "от ръката на Яков, монах Иверски", в 1790 г., а е била поръчана заедно със специалния кивот, с благословението на кожарския еснаф в Мелник.
По това време Роженският манастир е бил метох на Светогорския манастир Иверион и оттам и връзката на нашия манастир с този на Св. Гора.
Според свидетелствата на хората, които посещават редовно манастира, и които са ставали свидетели на чудесата на Майката Божия, тя най-много помага на семейства, които не могат да си имат деца.
По указание на покойния Неврокопски митрополит Натанаил иконата на Св. Богородица Роженска не излиза от манастира, тъй като всичките опити за изнасянето й се увенчавали с неуспех. Иконата винаги се "връща" в манастира.
С нея се прави два пъти в годината литийно шествие. Първия път е на храмовия празник на Роженския манастир - 8 септември, когато се чества Рождество Богородично, и на светли Вторник - третият ден след Великден, когато по традиция отново с иконата се обикаля около манастирските стени.
През 2009 г. тогавашният игумен архимадрит Варнава споделя пред медиите статистика на чудесата, които манастирът води, а именно, че осемдесет бездетни жени се сдобиват с дълго чакана рожба. Пред иконата помощ и изцеление получават и онкоболни хора.
Всяка вечер пред образа на Света Богородица монасите отслужват молебен канон, в който се молят за спасение на целия ни народ. Молят се също за изцеление и за прошка на греховете.
В двора на манастира расте над 300-годишна лоза. На излизане от портите на светата обител чухме, че започва да бие клепалото за молитва. Отново и отново монасите предстоят пред Светата икона и се молят Майката Божия да не отдръпне благодатната си десница от българския народ. Молят се и се надяват и ние, обикновените хора, да не се отдръпваме от нея, защото отдръпнем ли се, ще останем сиротни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com