Мъката на семейство Качорини е скрита зад дървената порта на дома им в разложкото село Горно Драглище. На вратата на улица "Първа" 14 е залепен некролог на загиналия на 27 декември 2003 г. в Кербала техен син Георги Качорин. Заедно с него паднаха още четирима наши рейнджъри - лейтенант Николай Саръев, сержант Антон Петров, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров. Роденият на 8 март 1974 г. командир на рота Георги Качорин бе произведен посмъртно в звание майор със заповед на тогавашния министър Николай Свинаров и отличен със знак "За вярна служба под знамената" - I степен.
Вече 9 г. за родителите на Георги Коледа е време не за радост, а за мъка и болка. С настъпването на Рождество Христово бай Христо и леля Радка започват да стягат не празник, а помен на своя син герой. 66-годишният мъж приема поздрави за именния си ден от роднини, близки и комшии, но сърцето му не се радва. "Изкарахме сами Бъдни вечер и първия ден на Коледа. Но на 27 декември насам ще дойдат войници от Благоевград, колеги на Георги от контингента ни в Кербала. Ще пристигне и големият ни син Иван, който заради ангажименти не ни гостува с жена си и 4-годишната внучка Мария за празниците. Но за панихидата на брат си ще е тук", разказва бащата. Той е наясно, че не може винаги да са в центъра на вниманието със своята мъка и печал по загубения трагично син. Затова не показват мъката си, щом излязат извън портата.
А няма по-тежка орисия за родител, който надживява детето си. Затова плачат всеки ден със съпругата си, но не могат да върнат своя Георги.
Сега се радват на двете внучки - Мария и 13-годишната дъщеря на загиналия Радослава. Всеки от двамата взема под 200 лева пенсия, но успяват да заделят пари, за да зарадват двете красавици поне за празниците с подаръци. Ради живее в Шумен с майка си Десислава и идва всяко лято при баба и дядо на село. В нея те виждат огледало на сина си. Момичето знае отдавна, че баща му е загинал като герой в Кербала. Бай Христо пък разбира, че държавата умее да забравя своите герои. Но не се сърди на държавници и управници. В България всяко чудо е за три дни. "Ние сме обикновени хора и не съществуваме за държавните институции. Не искаме никого да натоварваме с нашата мъка. Вярно е, че кончината на сина ни и на останалите герои разтърси страната и всички бяха в шок, но така е било писано. Животът си върви, колелото се върти", казва 66-годишният мъж, който 14 г. е бил кмет на Горно Драглище. В страната ни често стават големи трагедии, гинат хора, а бай Христо и леля Радка винаги плачат за жертвите, както някога за драмата в Кербала. Бащата още не може да проумее как нонтингентът ни отишъл в Ирак като на сватба - без превантивни и защитни мерки срещу атентати. За него Георги е загинал за интересите на САЩ, а не на България. "Така е трябвало да стане, опитахме се да го разубедим да не ходи в Кербала, но за него да е военен беше призвание. Бе отличник и като ученик, и във военното училище. Беше на мисия в Босна, на обучение в САЩ. Винаги е бил сред първите, сам избра пътя си на военен", твърди бай Христо. Георги никога не се оплаквал, а винаги ги успокоявал да не се тревожат за него. "Щадеше ни. Преди да стане трагедията, си построихме вила край селото, а той мечтаеше да засади овощна градина. Много обичаше цветята. В Карлово край блока засади петнайсетина липи. Тук пък ни донесе няколко кактуса. Обичаше много и животните. Бе дисциплиниран и уважаваше околните", казва още бащата. Времето минава, но болката за него и съпругата му Радка никога няма да намалее. "Казвам, че съм добре, но аз си знам какво ми е. Така е дошло. Мина Коледа, и поменът ще мине, ще чакаме Нова година.
За едното нищо загинаха децата ни. Станаха курбан", реди тъжно леля Радка. Не обвиняват никого за смъртта на сина си. Но не спират да се питат трябвало ли е децата на България да са в Ирак. "Нека всички хора са живи и здрави, да посрещнат добре Коледа и Нова година. На всички желая успех в живота. Преди всичко здраве, другото се постига. И да има мир по целия свят", пожелава на всички българи Христо Качорин.
Още искат улица на името на майора
Съселяните на Георги Качорин помнят и гръмките обещания на местната общинска власт, че улицата, където е родният дом на техния герой, ще бъде кръстена на негово име. "Останаха си само с думите. И днес улицата се казва "Първа", а нашият Георги заслужаваше този знак на уважение", твърдят жители на селището. "Вярно е, че ще се наложи около 150 души да сменят личните си документи, но това не би трябвало да е проблем. Длъжни сме да почетем нашия герой. Вярваме, че и родителите му това искат", споделят те.
Преди 9 г. общинският съвет отказа да преименува улицата с аргумента, че това ще струва пари на живеещите там за смяна на личните документи, припомни тогавашният кмет на общината и настоящ депутат Любен Татарски. Решението на местните парламентаристи, меко казано, е странно. В онези години има бум на строителството в региона и за общината не е било проблем да поеме разходите за нови документи на по-бедните жители на улица "Първа". "Ще дискутираме отново казуса с общинските съветници. Надяваме се, че ще кръстим улицата на Георги", заявиха за "Стандарт" от ръководството на община Разлог.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
