Колко любовници е имала жената-мъж в литературата

Подписва се с новото име, след като свекърва й забранила да ползва семейната фамилия

Колко любовници е имала жената-мъж в литературата | StandartNews.com
  • Подписва се с новото име, след като свекърва й забранила да ползва семейната фамилия
  • Жорж Санд успява да омае Шопен и Флобер, носи вратовръзки и панталони, пуши пури

Тя носи мъжки костюми и пуши пури във време, когато за женското равноправие все още едва се говори. Приема мъжко име и има няколко именити любовници, сред които и голямата й любов - Фредерик Шопен. И Гюстав Флобер, с когото в продължение на години поддържа кореспонденция, която след това е публикувана многократно.

Познават я под името Жорж Санд и поведението й наистина е мъжко. А истинското й име е Амандин Аврора Лион Дюпен. Френската писателка е автор на многобройни романи, много често с автобиографичен елемент -"Мопра", "Орас", "Индиана".
Едва на осемнайсет, за да избяга от вечните скандали вкъщи, Аврора се омъжва за младия поручик от артилерията Казимир Дюдеван, незаконен син на полковник. В семейството парите вечно не достигат и, за да скърпи да запълни семейния бюджет, Аврора се захваща с преводи. За да спести пари, когато заминава с дъщеря си за Париж, тя започва да носи мъжки костюм. Така поведението на бъдещата феминистка в началото се основава само на факта, че финансите на семейството сериозно са се разклатили. Тя обявява у дома, че възнамерява да пише романи, за да се грижи за прехраната им. Когато мащехата на съпруга й чува това, с ужас заявява, че забранява името Дюдеван да се появява на корицата.
И така се ражда Жорж Санд. През пролетта на 1823 г. бил публикуван първият й роман "Индиана", който бил посрещнат радушно от читатели и критика. Докато обаче романът се харесвал, обществото далеч не харесвало свободолюбивия нрав на Санд. Коментирали, че най-вероятно е хомосексуална, обсъждали и по-младите мъже, които тя обикновено избирала за любовници, укорявали навика й да пуши и да се държи свободно на места, където порядъчните дами обикновено кротуват.
Първият мъж след съпруга й е писателят Жул Сандо, по-млад от Аврора със седем години, студент. Следващите обаче са предимно видни творци. Известно време Жорж Санд се среща с писателя Проспер Мериме, към когото не изпитва особено силни чувства. Затова връзката й с него била по-скоро неуспешен експеримент. Третата любов на Жорж е друг писател - Алфред дьо Мюсе. Общ приятел държал да ги запознае, но Санд отказвала, като мислела, че намиращият се на върха на славата си Мюсе е твърде екстравагантен за нея. По това време тя вече е издала четири романа и има репутация в литературните среди. Жорж започва да трупа финансово състояние и се отърсва от мизерията, която вечно е била проблем за нея. Срещата с дьо Мюсе е като експлозия - той е шест години по-млад от нея, но тя се влюбва истински.
За разлика от мъжките дрехи, които обикновено носи, дьо Мюсе я вижда за първи път, облечена в рокля. Твърди, че го е покорила не само грацията й, но и интелигентното й излъчване. По онова време Санд е вече разведена и няма комплекси да започне нов роман.
Скоро обаче се проявяват всички комплекси на Дьо Мюсе, той сменя настроенията си като ръкавици, проявява капризи. Твърди, че има халюцинации и разговаря с духове, след което започват безконечни скандали. В стремеж да запазят връзката си, те решават да си направят романтично пътешествие във Венеция. Но вместо да открият любовта отново, тя си отива напълно. Скандалите лумват като пожар и траят по цели дни и нощи. Мюсе спира да пише, но творческата енергия на Санд сякаш се събужда с всеки изминал конфликт. Често след безсънна нощ, минала в крясъци, тя сяда да пише, за да осигури пари и за двамата. Мюсе се разболява тежко, лекарите подозирали възпаление на мозъка. И тогава на сцената идва 26-годишният лекар Паджело. Съвместната борба за живота на поета сближила Жорж и лекаря. Дьо Мюсе бил излекуван, но лекарят останал. Тримата отпътуват заедно обратно за Париж, но там лекарят не се чувствал на мястото си. И тройката се разпада. Мюсе заминал за Баден Баден, Жорж се върнала в имението си, а Паджело - във Венеция. Продължила обаче епистоларната драма - Мюсе непрекъснато пишел на Жорж, че се кани да се самоубие от любов към нея.
Двамата се събират отново, но кошмарът се подновил. Скоро след това скъсали. Жорж била свободна да срещне новата си любов. Една вечер на прием страдащият от скорошна любовна раздяла Фредерик Шопен импровизирал на пианото. И оценил нейната красота. Скоро след това му я представил Ференц Лист. Шопен в началото не се заинтересувал от красавицата с мъжко облекло. Но Жорж Санд вече си била поставила за цел да омае младия поляк. И успяла. Заедно заминали за Майорка. И историята с Дьо Мюсе се повторила. Шопен показал първите признаци на туберкулоза и Санд била отегчена. Младият красавец се превърнал в болен, капризен и раздразнителен спътник. Но вече бил твърде привързан към нея, за да разчита на безболезнена раздяла. Тогава, за да го откъсне от себе си, Жорж Санд пише роман, в който вплита техните образи. Героят, подобен на Шопен, бил описан с всички възможни недостатъци. Надявала се, че това ще накара композитора да скъса с нея, но не постигнала същия ефект. Двамата живели заедно 10 години, преди да се разделят.
Сред любовниците на Жорж Санд бил и гравьорът Александър Дамиен Мансо, който се запознал с нея, когато бил едва 32-годишен, докато тя вече била на 45. Живели тихо и кротко заедно 15 години. След това наред бил художникът Шарл Маршал, когото Санд наричала "моето дебело дете". Когато се срещнали, Маршал бил на 39, а Санд - на 60 години. Нейният навик да предпочита предимно по-млади мъже и този път не й изневерил.
Носели се слухове и за връзките й с други мъже, като критика Гюстав Планше, който веднъж дори предизвикал на дуел друг критик, който не се отнесъл с достатъчно уважение към поредния роман на Санд. Връзките й с жени също са само в сферата на предположенията, въпреки писмата, пълни с нежна еротика, които тя пишела на близката си приятелка Мари Дорвал.
В продължение на 40 години Жорж Санд твори неуморно и създава над 100 произведения. Много от по-слабите й романи вече са забравени, но най-добрите й книги все още покоряват читателя със силата на чувствата и благородството на мисълта на тази странна за времето си, но необикновена, страстна и талантлива жена. За която дори творците на митове не знаят всичко.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай