Взима властта в Копривщица и пали селата, за да не се укрива башибозукът
Майка му го спасява веднъж от заптиетата, но го хващат по пътя за Румъния
В историята остават имената на първите. Във величавата Априлска епопея като такъв завинаги ще остане Тодор Каблешков, вдигнал знамето на въстанието в родната си Копривщица. И влязъл завинаги в пантеона на героите и мъчениците на 1876 г. Неговата памет никога не е била забравена. Няма български град, в който да липсва улица, кръстена на него, десетки са училищата и читалищата. И Висшето транспортно училище в София от 1967 г. носи неговото име.
Тодор е роден в семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 г. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Той е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г.
Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната й смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена - жена на легендрания копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я нарича "мама Пена", е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин.
Така че съвсем естествено, след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират всички оцелели революционни дейци, за да планират ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на следващата година. Те търсят по места хора като Каблешков. Водачите на Четвъртия революционен окръг са Панайот Волов и Георги Бенковски. В началото на януари 1876 г. двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, но скоро разбират, че комитетската мрежа е по-добре развита в предбалканските градове и преместват революционния център в Панагюрище.
Така на 13 януари 1876 г. в Копривщица е съставен комитет от Панайот Волов. Той дава на Каблешков пълномощно, което доказва, че е оторизиран да създава революционни комитети от самото ръководство на въстанието. На 13 април се провежда знаменитото събрание в Оборище, където Копривщица е представена от двама делегати - Найден Попстоянов и Тодор Душенчанина, които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски. Събранието продължило от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се обяви на 1 май, а в случай на предателство и по-рано. По-късно въстанието е предадено от Ненко Стоянов Терзийски - делегат от село Балдево.
Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието. В Копривщица е пратен приставът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, но неговата майка заблуждава турския началник, че той не си у дома. Тогава Каблешков взема историческото решение въстанието да се обяви преждевременно. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 г. Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен. Неджиб ага успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но в бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюринът, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков пише прочутото "Кърваво писмо". То е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище. Друго "кърваво писмо" е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура. Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. Всички пътища и пътеки около града са блокирани от въстанически отряди. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, за да не се използват от турските войски като укрития.
Междувременно в Карлово Тосун бей е известен за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа - свещеното знаме на мюсюлманите, и около него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време. Местните чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците и започват да убеждават бежанците, че ако предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. В резултат на действията им част от въстаниците наистина са заловени от бежанците и отведени вързани в една местна църква. Заловени са и част от ръководителите на бунта - Цоко Будин, отец Никола Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по план. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но тогава Бобеков признава, че е излъгал - Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия, под командата на Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си - миралай (полковник) Хасан бей да се справи с Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков е заловен, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на Пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града - още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато керванът спира да нощува недалеч от Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата. И на 16 юни 1876 г., вече мъртъв, е окачен на бесилото.
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Така Тодор Каблешков е положен до гробовете на двама четници на Хаджи Димитър, обесени в Габрово през 1868 г.
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея костница на героите от 1876 г., а през 1996 г. са препогребани в двора на храм "Успение Богородично".
Днес родната къща на революционера в Копривщица е музей. Всеки, който иска да се докосне до подвига на Тодор Каблешков, може да види много негови вещи - снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово.
Учителка е несподелената му любов
Още в най-крехка възраст Тодор има проблеми със здравето, но това никога не го спира. Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев, брат на големия възрожденец Йоаким Груев. В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в престижното главно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Но през 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като на частен ученик, за да не изостава с образованието си. Именно тогава той проявява организаторските си способности и всестранен талант. Основава ученическо дружество за просвета и знание "Зора". Когато родителите му го изпращат в престижния френски лицей "Галатасарай" в Цариград, той подава оставката си като председател и оставя указания за по-нататъшната дейност на дружеството. Това става през есента на 1868 г. В Цариград Каблешков има възможността да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се запознава за пръв път с някои произведения на Любен Каравелов. В лицея среща и други ученици българи, като сред тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Проявява интерес към френската и руската литература, прави опити да пише стихове под силното влияние на Славейков. Покойният наш публицист, литературовед и преводач Владимир Свинтила бе убеден, че Каблешков пръв е превел "Тримата Мускетари" и "Граф Монте Кристо". При пребиваването си в Цариград Тодор буквално е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, докато наблюдавал как всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.
През 1871 г. Тодор се завръща в родната Копривщица. Именно оттогава датират и първите му революционни прояви. Каблешков, въпреки че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който пристига в Копривщица в края на декември 1871 г. заедно с Ангел Кънчев и това му оказва силно влияние в по-нататъшното му развитие като революционер. На 1 януари 1872 г. Каблешков основава дружеството "Трудолюбие" - кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа. След това заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф в Одринската железопътна гара. Там организира и първия си бунт, макар и символичен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват "Стани, стани, юнак балкански" по време на литургия, което в крайна сметка води до намесата дори на заптиета, които арестуват учениците, но по-късно те са освободени. Този епизод от биографията му е споменат от Иван Вазов в романа "Под игото", когато д-р Соколов, в края на представлението на "Многострадалната Геновева", запява с всички артисти "Стани, стани юнак балкански". Овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник телеграфист в станцията на Барон-Хиршовата железница в Пловдив. Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово и скоро е повишен до неин началник. Въпреки че постът му осигурява едно завидно материално състояние, той не се отказва от делото си. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. Активно съдейства за откриването на читалище Искра в село Голямо Белово, превърнало се в културно и революционно средище в района. От Белово Каблешков поддържа активна връзка със своите съмишленици и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.
През пролетта на 1875 г. подава оставката си като началник-гара и се установява в Пазарджик и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, за да провери какви са революционните настроения сред българите. Подпомага местните революционери в укрепването и развитието на комитетите. През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната Копривщица. Именно там научава за злополучния край на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна дейност още по-активно. Мотивира го неспособността на Високата порта да се справи с въстанието в Херцеговина. В Копривщица се запознава с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, но тя заминава за Габрово, а оттам се завръща да преподава в родния Сопот.
Кървавото писмо вдига панагюрци
Кървавото писмо е историческо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица. С него Каблешков съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски. To е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава пътя от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди да пристигне, конят му издъхва от натоварването.
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
