Хитлер избягал в Аржентина

Хитлер избягал в Аржентина | StandartNews.com

ЦРУ и ФБР знаели за бягството на Сивия вълк

Адолф Хитлер не се e самоубил в берлинския си бункер на 30 април 1945 г., а е избягал в Аржентина. В тази далечна южноамериканска държава той се установява в едно селце в подножието на Андите и там умира чак на 13 февруари 1962 г. Неговата спътница в живота Ева Браун го напуска през 1953 г., но преди това му ражда две дъщери.

Това сензационно твърдение е на британския журналист Джерард Уилямс и на военния историк Саймън Дънстън в книгата им "Сивият вълк - бягството на Хитлер". В продължение на пет години те предприемат пътувания на три континента, проучват стотици исторически документи и събират личните свидетелства на много от участниците в осъществяването на това невероятно трудно бягство, продължило 53 дни.

Авторите на книгата цитират експерти, според които в бункера на Фюрера навремето са били екзекутирани негов двойник и двойничка на Ева Браун и след това труповете им са били изгорени. Откритата там част от череп, с която руснаците разполагат и досега, не е на Хитлер, защото е женски. Той не е и на жена му, защото в него има дупка от куршум, а за Ева Браун се твърди, че се е самоубила с цианид.

Според авторите, ЦРУ и ФБР са знаели за бягството, но са го запазили в тайна, като в замяна са получили достъп до ракетните и атомните технологии на Третия райх, както и до плячкосани от нацистите безценни произведения на изкуството.
Саймън Дънстън е също режисьор и фотограф. Написал е повече от петдесет книги, посветени на Втората световна война и тази във Виетнам. Джерард Уилямс е известен журналист, в продължение на повече от трийсет години работи за Би Би Си, Скай Нюз и Ройтерс. От мястото на събитието отразява разпадането на Съветския съюз, кланетата в Руанда, войните в Персийския залив, войните в бивша Югославия, американската окупация в Ирак и други горещи точки на света.

Настоящата им книга повдига множество интригуващи въпроси, но не води до категорични заключения за смъртта на Хитлер. Тя вероятно ще си остане загадка, която никога няма да бъде изяснена докрай като немалко други събития от миналото.

Стивън Уотсън в топ 100

Как може да живее човек, ако губи спомените си, щом заспи? Ако сутрин не помни миналото си и хората, които обича? Ако трябва да се запознава със собствения си живот отново и отново, ден след ден? Кристин Лукас е сполетяна от такава съдба след инцидент, който я лишава от дългосрочна памет. При всяко събуждане тя е със съзнанието, че е на двайсет години, и се плаши от мъжа в леглото си. "Аз съм Бен, твоят съпруг - казва той. - Женени сме от години." Окуражена от един психиатър, за когото Бен не подозира, Кристин започва да си води дневник. Но с всеки изминал ден, описан в него, нещата й изглеждат все по-странни. А от един момент нататък и страшни, защото на първа страница тя е добавила: "Не се доверявай на Бен."
Дебютният роман на Стивън Уотсън от 3 години е в Топ 100 на най-успешните книги.

Любов и вражда под небето на Прованс

В сърцето на Прованс две враждуващи фамилии водят истинска война. Ревност, лъжи и алчност създават смъртоносен водовъртеж...
Тридесет и няколко годишната Алесандра Арну живее в Буркина Фасо, където управлява местния клон на семейната козметична фирма "Ла Провансал". След смъртта на баща си, тя е далече от Франция и не може да следи какво се случва в родината. Когато се завръща в Прованс за рождения ден на своята майка, тя е шокирана, защото разбира, че брат й съзнателно е водил предприятието към фалит. Тя не знае, че зад кулисите семейство Гарбиани - враг на Арну от години - дърпа конците на бизнеса. Защо е цялата тази омраза между Гарбиани и Арну?
Когато във фабриката е извършено убийство, сблъсъкът между двете семейства достига крайната си точка. Убитият е млад журналист, който, под претекст, че пише статия за богатите фамилии в региона, е бил по следите на грандиозна схема за измами и пране на пари. Кой е убиецът?

Четем шедьовър на Симон дьо Бовоар"

В "Кръвта на другите" историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан - отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си - се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен - продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер - също се присъединява към Съпротивата. Романът и подтиква към размисъл за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с "кръвта на другите", пък било то и с най-благородната цел.

Спомени от един живот в туризма

Авторът на мемоарната книга "По света и у дома" е натрупал сериозен опит през годините - от икономист до генерален директор на големи предприятия и фирми в туризма. Знае на пръсти професиите на хотелиера и ресторантьора. Близките му хора го убеждават да сподели своя опит върху белия лист. И не са сбъркали. Прелюбопитен е споменът на Черпоков, когато му възлагат обслужването на срещата между Тодор Живков и Сюлейман Демирел.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай