Първи в България въвел 9-часов работен ден
Самоукият врачанин създал фабрика, чиито возила били запазена марка за качество
Самоукият врачанин Мито Орозов успява да запише името си в историята на България с първия завод за производство на модерни превозни средства у нас. Негови файтони са возели царските особи по онова време, а компанията на Форд са мечтаели за партньорство с фабриката на Орозов. Музеят на файтоните в двора на Етнографско-възрожденския комплекс "Св. Софроний Врачански" в родния град на Орозов е без аналог у нас. В него са събрани няколко от превозните средства, дело на великия индустриалец. Те са били модерни за началото и първата четвърт на ХХ в. Показан е и най-старият тип превозни средства - "дървената" волска кола, колата с железни оси и "писаната" магарешка каручка. В експозицията е показан и файтон, който е нов и е направен по останали схеми и скици от фабриката на Орозов. Възстановен от Анко Анков от врачанското село Косталево, който е бил работник в завода на Орозов.
Роденият през 1859 г. Мито Орозов искал да остави името си в историята. Бил изключително работлив и любознателен. Основната му цел била да прослави родния си град и хората с неговите превозни средства. Мечтата му се сбъдва и през 1884 г. построява фабрика. Заводът на Орозов, който е и първият в страната, се намирал в района на днешната автогара във Враца. От него започнали да излизат между 20 и 30 модела файтони, кабриолети, двуколки, брички, санитарни коли, шейни и катафалки. Превозните средства на Орозов били уникални по рода си. Славели се и с изключително качествената изработка.
През 1907 г. Мито Орозов решава да направи нещо нечувано за това време и
въвежда 9-часовия работен ден в завода си
"През този период обикновено работниците се трудели по 15-16 часа на ден, но Орозов казвал, че умореният няма да свърши такава работа, каквато може да свърши отпочиналият човек", разказва етнографът Недка Димитрова.
Ако голяма част от превозните средства във фабриката на Орозов били от дърво, то правилата, които въвеждал за работа, били железни. Врачанинът сам написал правилник за чиракуване при него. Не се ли спазва някое от тях, работниците нямали място в завода. Орозов държал най-вече на честността и работата. Стените на цеховете му били окачени с най-различни лозунги, които напомняли, че всеки трябва да обича работата си. Превозните средства били достъпни както за елита, така и за обикновените хора. Производителят не си позволявал да разочарова нито един клиент.
"Държал е много на точността и коректността. Когато се приеме поръчка за изработката на някой файтон и е казано, че ще бъде готов на точна дата, това е било закон", разказва Димитрова.
Тъй като по това време не е имало други фабрики за превозни средства у нас, поръчките в завода на Орозов идвали една след друга.
"Той е първият, който съумява да сложи точка на селските каруци и волските коли, с които хората са се возели до тогава. Успява да направи така, че не само врачани да се модернизират, но и цяла България", разказва още Недка Димитрова.
Взема златни медали
в Пловдив и Лондон
Мито Орозов е един от организаторите и в същото време участник на първото промишлено пловдивско изложение през 1892 г. Негово превозно средство, което показва на форума в Пловдив, му донася и първия златен медал. С моделите си той участва и на международни изложения. Едно от тях се провежда в Лондон, където врачанинът също получава злато.
За реклама на производството си собственикът Орозов участва активно във всички по-големи изложби и панаири. На по-голяма част от тях получава призовите места. Изработва и собствени каталози и ценоразписи с точно определени цени. За целта всеки нов модел е заснеман, а 20-25 снимки образували табло, което в умален вид се изпращало на клиентите. По-късно били печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел и с повече общи пояснения.
Синовете му отказали
на компанията "Форд"
Името на врачанина се свързва с компанията на Хенри Форд и самия него. Пряка връзка между двамата не е имало. Етнографът Недка Димитрова разказва, че след смъртта на Мито Орозов, дейността на фабриката поемата неговите синове. По това време в София е имало представителство на автомобилната компания "Форд", които проявяват интерес към завода във Враца. Между двете фабрики е имало комуникация. Детройтската автомобилна компания е имала желание да започнат производството на някои модели съвместно със завода на Орозов, но ударили на камък. Наследниците на врачанина преценяват, че за тях този договор няма да бъде изгоден и категорично отказват предложението.
Дейността на Мито Орозов успява да впечатли и Алеко Константинов. Споменава го и в своя пътепис "София - Мездра - Враца".
"Най-отрадно впечатление ми направи фабриката на Орозова или по-вярно самата личност на Орозова. Орозов? Was ist das? - ще попита гордият столичанин. Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която той и десетина работника изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с кола и кабриолети от неговата фабрика."
Една от най-влиятелните фигури в политическия живот на България по това време - Атанас Буров, също е впечатлен от златните ръце на Мито Орозов.
"Едно е да те вози проста селска талига с дръгливи коне, друго е файтон-каляска с рисунки по него, която е излязла от ръцете на Мито Орозов от Враца", казвал бившият министър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
