Цар Калоян сънува кошмари 5 г. след потопа

Разград. Потопът в Бисер потресе цяла България. Истинските измерения на ужаса обаче усетиха хората от разградската община Цар Калоян. И преживяха дежа вю - 5 г. след катастрофалното наводнение, отприщено от две спукани язовирни стени, животът в малкото лудогорско градче се е върнал в руслото на ежедневието. Само паметникът на майката, прегърнала дете, издигнат в памет на осемте жертви на потопа от лятото на 2007 г., припомня за страшното бедствие. От двете страни на река Хлебаровска, където приливна вълна, висока 6 м, помете преди 5 г. до основи 44 къщи и разруши други 600, са останали малко следи. Днес домовете в Цар Калоян са из основи ремонтирани и обновени, други са поникнали наново върху руините. Коритото на река Хлебаровска също е разчистено. Нова е дори и библиотеката. Зад завесата на преодоляната материална разруха обаче остават скрити, но незараснали, раните от потопа.

"Гледам да не мисля за това, да не си го спомням, макар че, докато съм жив, ще ме мъчи. Наводнението пречупи живота ми. Когато ни заля потопът, бях на 58 г., изградил живота си, устроил децата си, чувствах се здрав и силен", разказва бръснарят на Цар Калоян Хюсеин Юмеров. "Водата ни завари у дома с жена ми Джеврие, със снахата, три от внучетата и едно съседско дете. Седмината едвам успяхме да се качим на покрива на най-високата му част", връща лентата назад Хюсеин. Когато вълната удавя градчето, бръснарят прекарва 7 часа върху люлеещите се над водната бездна керемиди - давайки кураж на двете жени и трите деца на възраст между 6 и 14 г. "По едно време внучката ми Кадер, която бе на 12 г. тогава, рече "Дядо, ясно е, че ще се удавим! Нека се простим!", спомня си Хюсеин. "Бях вперил поглед в съседната къща с бяла алуминиева дограма. Видях, че залятата с вода брава на втория й етаж вече започва да се показва. Така разбрах, че вълната се оттича. Казах на жените и децата: "Гледайте нататък! Вижте как сантиметър по сантиметър бравата излиза нагоре, потопът ни отминава, ще се спасим!" Това ни даде сили, оживяхме...", спомня си бръснарят.
Днес бай Хюсеин и жена му живеят в малка къщичка на най-високия баир в Цар Калоян. "Купих я от едни земляци, които заминаха в чужбина. Събрах парите, дето ни ги даде държавата, малко заем, роднини помогнаха и се приютихме с жена ми на най-високото", разказва Хюсеин. Надява се, че потопът няма да се повтори. Но признава - вече не е същият човек. "Всеки ден

гълтам по една шепа хапчета

жена ми хвана диабет. Не смея да питам сина, дъщерята здрави ли са напълно. Надявам се внуците да забравят кошмара. Това, което стана в Бисер обаче, ясно ми показа, че раните ми са съвсем живи", бавно рови в душата си бай Хюсеин и не крие сълзите си.
Ужасът от потопа не е избледнял дори в паметта на децата от Цар Калоян. Докато гледал новините за наводнението в Хасковско, 10-годишният Аркан, който преди 5 г. бил в забавачката, бързо хукнал към кухнята. "Отиде да види дали хладилникът си е на мястото. Защото в спомените му от лятото на 2007-а фризер за сладолед плуваше по улицата пред нашата къща", споделя таткото на Аркан.
Тежки са раните в Цар Калоян. Близо година след катастрофата 8 семейства са живели на фургон, десетки други са били разквартирувани по роднини, други са наели жилища в Разград и Русе, за които им е плащала наем общината. "Гледам по телевизията едни хора от Бисер, настанили ги във фургон. Радват се. Не знаят. завалиите, че облекчението е само за първите дни, докато мине шокът. После разбираш, че това не е дом за живеене, но друго няма", разказва един от оцелелите в потопа през 2007 г. Мъжът не иска да каже името си, но е готов да сподели спомените си от кошмара. "Моето семейство живя 110 дни в такъв кафез. Жена ми

готвеше на асфалта пред вратата

къпехме се в тоалетната на училището, простирахме на въже, вързано за уличното дърво", спомня си мъжът. "Тези, дето останахме живи, не прокопсахме. Много си отидоха безвреме. В нашата махала - до дерето, където водата удари най-силно, 50-60 души вече са в гробищата. Баба Афизе, баба Еленка, Алито, Шукрито. Жив съм по чудо, защото успях да изпреваря вълната с 30 секунди и се качих навреме на покрива", спомня си побелелият безвреме мъж.
"1 г. живяхме в код "червено", обобщава пък кметът на Цар Калоян Ахмед Ахмедов. Горе-долу толкова трябва на градчето да се отърси от шока след вълната убиец през 2007 г. "Два месеца хората преживяваха с храна, доставена отвън. 60 дни разпределяхме дажби като във време на война, раздавахме одеяла. После тръгнаха комисии, правихме списъци за строителни материали", спомня си Ахмедов. И признава: "И до днес има недоволни - че са били

ощетени за сметка на съседите си

Болката пречи на хората да бъдат обективни. Но 5 г. след потопа няма хора без покрив. Построиха се 25 нови къщи, 78 бяха укрепени, 13 семейства си купиха домове. 2 млн. лв., отпуснати от държавата и частни дарители, отидоха за подпомагане на ощетените. 1 млн. лв. пък струваше ремонтът на инфраструктурата и изграждането на ВиК мрежата. Но човешките съдби няма как да поправим", наясно е Ахмед Ахмедов.
Нито кметът, нито местните хора искат да говорят за причините за наводнението. Окръжната прокуратура в Разград приключи разследването за смъртта на осемте удавени от Цар Калоян през 2009 г. без обвинение. "Природно бедствие, което не би могло да бъде предотвратено с човешка намеса", е причина за трагедията, решиха магистратите. Свидетели и експерти доказаха с показанията си, че спуканите стени на двата язовира, залели Цар Калоян, не биха могли да устоят на валежи от 300 л/кв.м, изсипали се за 2 часа. Според метеоролозите

такъв дъжд падал веднъж на 10 000 г.

Потопът от лятото на 2007 г. обаче се повтори - този път през февруари 2012-а, в Южна България. 5 г. по-късно българи преживяват същия ужас. И никой не се наема да каже дали потопът ще бъде последен. Дали защото природните бедствия са непрогнозируеми. Дали защото голяма част от язовирите се оказаха ничии. Или защото и властта, и обикновените българи така и не се научиха да си вземат поука от трагедиите.