- Първият ни европейски шампион по борба свободен стил отказва да смени гражданството си
- Всяка година в Севлиево се провежда турнир в памет на Дан Колов
Годината е 1933, а в столицата на любовта се провежда голям турнир по кеч. Една вечер, докато води поредната схватка, Дан Колов забелязва, че на ринга се е качила млада жена в българска носия, която му поднася букет от рози и му пожелава успех. Малко след това Дан Колов побеждава наред всички свои противници. Но финалът му се изплъзва заради болест. Срещата на Анка Ламбрева с великия български кечист, за която ви разказахме в броя на вестник "Стандарт" от 25 ноември 2022 г., ни провокира да открехнем вратата на историята за живота на този голям българин - Дан Колов.
Роден на 26 (а според някои източници - на 27) декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево, като Дончо Колев Денев. На 7-годишна възраст губи баща си, покосен от туберкулоза. Трудностите, които семейството започнало да изпитва, поставят на плещите на малкия Дончо отговорността за препитанието. Той станал пастир на волове. Шест години по-късно, когато вече е юноша, бъдещият борец заминава за Унгария. Годината е 1905. В Будапеща, където по онова време е имало голяма българска общност, работи като градинар.
1909-а е преломна в живота на Дончо
Среща се с българския борец Никола Петров и получава от него съвет, който ще промени живота на бедното градинарче - да замине за САЩ. В Страната на неограничените възможности Дончо работи каквото намери - като хамалин, строител, миньор и др.
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк "Виктория" през 1914 г., когато директорът кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс - Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
През същата тази 1914 г., по предложение на мениджъра си Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, за да не звучи чуждо на публиката
и да прави асоциация с "колос"
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов е наречен от парижки вестник "Кинг Конг", по името на героя от популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован "Кинг Конг" и от парижкия вестник "Ентрансижан" в броя от 7 март.
През 1935 г., след тридесетгодишно изгнание, Дан Колов се завръща в България, за да си почине няколко месеца. Плановете му са да участва в демонстрационни състезания в София, след това да посети няколко български града, а във Варна да остане няколко дни край морския бряг. Там е сформиран комитет по посрещането начело с началника на гарнизона ген. Халачев, който да организира предстоящите борби в града. Срещата на Дан Колов във Варна е с румънския шампион, любимец на публиката в родината си - Франк (Фрик) Франкулеско. Рефер е канадецът Дик Перон. Варненци имат възможността на живо да наблюдават своя кумир и впечатляващото шоу на кеч борбата. Вестниците отразяват посещението на Дан Колов в града и състезанието, което се провежда на новооткрития колодрум на 22 юли 1935 г. В една изключително тежка и зрелищна борба, въпреки съпротивата и грубостта на румънския борец, Колов постига завидна победа и
след двубоя е понесен на ръце от развълнуваните си почитатели
Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
* Турнир в Япония - 1924 г.
* Носител на "Диамантен пояс" в тежка категория при професионалистите
* Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите - 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София), 1936/1937 (Гърция).
Любопитен факт е, че през цялата си кариера Дан Колов е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. На всички покани отговаря: "Чувствам се силен, защото съм българин". Отказва предложение за чуждо поданство с думите: "Дан Колов е българин". Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: "Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!".
През 1936 г. в София Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет
на българските пощи. През 1925 г. заедно с приятеля си Хари Стоев подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.
Дан Колов си отива от този свят на 26 март 1940 г. от болестта, покосила баща му - туберкулоза. Погребват го там, където сам е пожелал приживе - в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана - "Балкан срещу Балкан".
Споменът за Дан Колов е жив и днес. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей "Дан Колов".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
