Лятото е в разгара си, но ако мислите, че купонът е само по морето - грешите. Този уикенд в цяла България бе безкраен празник - от Белоградчик до Рожен, та през Земен. Под родопските звезди 400 каба гайди изправиха косите на близо 400 000 родолюбци. На другия край на България, край браздата със Сърбия, разделени от десетилетия роднини и приятели три дни ядоха, пиха и се веселиха в прохода Кадъ боaз. По на юг пък, в Пернишко, 870 сватбари съживиха най-интересните сватбени ритуали през авторитетно жури. Как празнува България, когато дърво и камък се пукат - вижте в репортажите на "Стандарт".
Комшиите може и да не са в ЕС, но плащат в евро
Три дни старопланинският проход Кадъ боаз, през който преминава границата между България и Сърбия, събираше фамилии, разделени през годините, и стари приятели от селата на съседните общини Белоградчик и Княжевац. Все още имаше внуци, които разказваха за авантюрите на своите баби, дръзнали някога да пристанат на хубави мъже от другата страна на границата. Едни от наследниците им днес са българи, а други - сърби. Но се знаят, че са роднини и се почитат и уважават. От много години се срещат само на граничния събор, започнал през 1925 г., после изоставен и отново възстановен през 2000-а. Сядат на маси в бирариите в българската или сръбската част и се разприказват до сред нощ, когато властите затварят границата. На другата сутрин - пак така. На ядене, пиене и ако седнат в сръбските заведения - и на жива музика. За събора собствениците на кафаните са докарали най-добрите си певици.
Събитието започна официално с прерязване на лентите с цветовете на знамената на двете държави. Направиха го кметът на Белоградчик Борис Николов и на Княжевац Милан Джокич. Последваха емоционални слова, от които стана ясно, че хората от двете страни на границата искат да общуват по-често, да се виждат, когато поискат, и да си гостуват без формалности. Сега това могат да правят веднъж в годината на този събор. През останалото време
ще трябва да пропътуват по 200 км
за да преминат границата при ГКПП Връшка чука или през Калотина. А разстоянието между българското село Салаш и сръбското Ново корито е само 6 км. На 15 км от прохода се намира Княжевац - на 20 км - Белоградчик. От 2006 г. съседите се надяват в прохода да бъде открит ГКПП, през който да преминават само леки коли и пешаци. През миналата година на същия събор бе направена първа копка за изграждането на път от село Салаш до мястото на бъдещия пункт. Строителните работи започнаха, но останаха недовършени. Не се очертава в близко бъдеще и откриването на пункта. Все пак, за събора 5-километровото трасе от Салаш до прохода е насипано с трошен камък и валирано. Но останаха и метри черен път.
Тази година съборът беше само на местните. Единствен депутатът Филип Попов го уважи, други представители на властта нямаше. Това обаче не трогна хората, които веднага сутрин с отварянето на границата тръгваха из сергиите. Сърбите харчеха трескаво, нашите - по-леко. "Искам да си купя нещо за спомен от Българско, но трудно намирам ваше производство, всичко е вносно", оплака се Крунислав Станкович от Ново корито. "От всеки събор имам по нещо в къщата си", похвали се той. Сърби оглеждаха нашата стока и нарамваха пътеки или малки килими, жени си тръгваха с олекотени завивки, възглавници. "Има ги и при нас, но са по-скъпи", обясняваше възрастна жена. Тук-таме някой носеше и посуда -
тенджера или тиган, купени по-скоро за спомен
от българските сергии. Нашенци се втурнаха на евтин зеленчук - чушки и домати като за изложба, се харчеха по 70 - 80 ст. за килограм. Кори за баница - също по 80 ст. Дини и пъпеши, местно производство, сърбите продаваха за броени левчета.
Комшиите не са в ЕС, но цените им са изписани в евро. Чаша плодов сок - 1 евро, бира - 1,5 евро. Най-пълни през трите дни бяха подкрепителните пунктове. Откъм българската страна димяха прословутите ни скари с кебапчета, а в сръбската - майстори виртуозно въртяха шишовете с малки прасенца и агнета. Украсата им бе от венци от чесън и люти чушки. Килограм печено месо на шиш се продаваше по 26 лв. Сърбите опитваха и нашите кебапчета, но после си дояждаха с тяхното пикантно печено над жарава.
Повечето от посетителите бяха от селата около Белоградчик и Княжевац. Сръбският град е център на най-голямата община в страната си - с цели 85 села. Прочути са с производството на домашни сладка, мармалади, сокове и вина от шипки, имат дори и празник на шипката, но са най-известни с вината и ракиите си. Градът някога с името Гургусовац (по името на вида гълъб, който се среща в него) е бил
прочут винарски център още по времето на римляните
Това доказват разкопките, направени на близкия Тимакус Минус. И днес виното е неразделна част от историята и традициите на Княжевац. Процъфтяват в множеството местни изби. Туристи ги посещават заради вината от бордо, смедеревка и италиански ризлинг. Във винарна "Йович" например се произвежда и известното в Европа вишнево вино. А някои от майсторите бяха открили свои щандове на събора. Искам да го опитам, чул съм, че има невероятен вкус, призна Васил Петров от Белоградчик, който си купи бутилка вино от сорта Прокупац за 5 евро.
Мечтата за ГКПП угасна
Българи и сърби от общините Белоградчик и Княжевац чакат отварянето на ГКПП в красивия проход Кадъ боаз от 2000 г. През 2006 г. тогавашните президенти на двете страни Борис Тадич и Георги Първанов подписват споразумение за откриването му. През 2009 г. представители на България и Сърбия се срещат в Белоградчик, за да договорят изпълнението на споразумението. Става ясно, че трябва да се започне с изграждане на пътища от граничните села Салаш и Ново корито до прохода. От българска страна - 5 км, а от сръбска - само 1 км. Правителството на Пламен Орешарски отпуска средства по известната му инвестиционна програма и работата започва. Но времето не стига за довършване на пътя. Работата е спряна, но сега нито шосето, нито пунктът е приоритет. Така угасва мечтата за сдружаване на малкия и средния бизнес от двете съседни общини и за развитие на крайгранична търговия. С очакване за неясното бъдеще остават и бизнесмените от Сръбско, които си правеха сметка да прекарват по-лесно своята продукция до пристанището в Лом. И туристите от Западна Европа ще трябва да изминават по-дълъг път, ако искат да видят уникалните скали на Белоградчик.
Но на събора през уикенда българи и сърби не мислеха за западните туристи. Те искаха пункта за своето удобство. Затова кметовете Борис Николов и Милан Джокич разрушиха настървено издигната изкуствена стена на граничната бразда. "Искахме да покажем, че не желаем прегради и разделителни граници", обясни Борис Николов. Искаме да живеем заедно като добри съседи и приятели, категорични бяха българи и гърци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
