Поетът е еманация на българската съдба, пише Иван Гранитски
"Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и назатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната поетическа традиция" - думите са на Иван Гранитски от изследователската му книга за големия поет.
Колкото повече времето ни отдалечава от Гео Милев, от онази "далечна, трагична безнадеждност" - каквато е всъщност неговият кратък - едва трийсетгодишен живот, толкова като че ли поетът, интелектуалецът, театралът, художникът, естетът, критикът, гражданинът, човекът Гео - се обръща към нас и към нашето време като единна и цялостна личност, в която се оглеждат социалните и нравствените пулсации на българската душа, пише още Иван Гранитски. Той е разбрал това и като изследовател на Гео Милев и тълкувател на творчеството му се опитва да го доближи все повече до нашия съвременник. Но той не прави просто литературно-критически портрет на поета, каквито вече има доста. Дори се появиха такива, които подменят и фалшифицират историческата литературна памет. "Гео Милев и трагиката на националната съдба" подсказва, че избликът на поетичния гений на Гео Милев и житейската му съдба са неотделими от драмата на българското историческо развитие, белязана от жестокия мартиролог от страдания, жертви и покруси и същевременно от светло възнесение и неудържима пламенност. Книгата постига целта си тъй като авторът й успява да представя Гео Милев като върховно излъчване на българската съдба, като генератор на националните ценности и морал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
