Поетеса описва живота без мъже

Поетеса описва живота без мъже | StandartNews.com

"Лято без мъже" е разказът на поетесата Мия Фредриксен изоставена внезапно от съпруга си след трийсет години брак. Тя е принудена да преразгледа живота си. След кратък престой в психиатрична клиника Мия се връща за едно лято в родното си градче, където се настанява в къща под наем. Скоро е въвлечена в шеметен водовъртеж от отношения с достолепните приятелки на своята майка, със съседите и техните отрочета, както и с необикновените тийнейджърки от школата по поезия.

Четем кримка ала Агата Кристи

В "Закъснели последствия" доставчик на цветя носи разкошен букет на красавицата Карин Рийс, но я открива мъртва, брутално пребита на входа на дома й. Полицията скоро стеснява кръга от заподозрени до двама мъже: бившия съпруг на Карин и нейния сегашен любовник. И двамата имат съмнително минало, както и мотиви. Но имат и солидни алибита, поне на пръв поглед. Първоначално инспектор Юнфин Валман предполага, че това е класически случай на убийство от ревност. Но мистерията все повече се заплита: колкото повече нови факти изникват, толкова повече си противоречат.

Любомир Николов прави натюрморт с мъже

Това са увлекателни разкази за лудостта като прелест, за меланхолията като мотиватор и за бъдещето като абсурд. Историите са разделени тематично. В първата част "Менискусът на истината" героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости.

Във втората част "Долу в отразеното небе" героите се стремят да дадат най-доброто от себе си, а резултатът винаги е под хоризонта на очакванията им.

Разказите на Любомир Николов са странни, разноцветни, изпълнени с приятна ленивост и най-вече лишени от клишета, твърдят почитатели на писателя.

Варненско-Дуранколашката цивилизация е заличена от Черноморския потоп

Книгата "Шифърът на древните българи" разкрива, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (Х-тХ в. хил.пр.Хр.) е почти заличена от Черноморския потоп (Vт хил.пр.Хр.). Авторите акад. Киряк Цонев и д-р Мирослава Цонева доказват, че прадедите на българите са част от автономното население на Балканите, принудено от този природен катаклизъм, да търси родина в нови земи. Независимо от него прадедите ни са запазили голяма част от културното наследство на древната си цивилизация, където и да са се движили - в Месопотамия, където създават шумерската цивилизация, при "морските народи" в Близкия изток, където създават втора Палестина (първата е по поречието на река Струма), при бегълците от шумерския Сипар, чийто потомци са северите/сабирите на Балканите - едно забравено древнобългарско племе, оставило названието си на безкрайния Сибир, а също в китайската пустиня Такламакан, Индия, Египет и т.н.

За първооснова на понятието българи те вземат древния бог БаТал, който приемат не като финикийско, а като много по-древно божество на Черноморската (Варненско-Дуранкулашката) цивилизация, пренесено към източното Средиземноморие, в древната Финикия.
Книгата е сполучлив опит да се съчетаят и обединят няколко досегашни хипотези за произхода на българите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай