Навършват се 110 години от рождението на големия артист Петър Василев. Един от най-достойните представители на забележително театрално поколение, за което Театърът беше нещо свято и възвишено!
Петър Василев започва своята кариера в началото на 30-те години на миналия век при ненадминатите и до ден днешен колоси - Роза Попова, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Кръстьо Сарафов. Роден на 9 октомври 1911 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско, Петър Василев завършва гимназия в Казанлък, където разпалено декламира стихове по ученически утра и вечеринки. Първата си роля изиграва именно в родното си място – „Божествена комедия” от Сава Злъчкин. Действието се разиграва там горе, на оня свят. Героите са все измрели държавници и политици. И там – на небето - спорят и разрешават държавни и световни проблеми. Но, големият му талант се проявява първо чрез свиренето на кавал. Като младеж той и по-малкият му брат Тодор, с когото ги свързва много силна духовна връзка, са ненадминати изпълнители на този инструмент. Скромните и даровити момчета, и когато преживяват най-голям недоимък, пак омайват слушателите с вълшебството на народната музика.
Стартът на Петър Василев към професионалния театър е от Стара Загора. От самодейния театрален колектив към културно-просветно дружество за театър и кино „Железник” той се отправя към Театралната студия на Боян Дановски в София. Но, полицията я разтуря. Съвсем млад, Петър Василев попада в театралния кръжок на именитата актриса и режисьорка Роза Попова. Забелязала артистичната му дарба, тя веднага му възлага отговорни роли - Макс в „Родина" на Зудерман и Освалд в „Призраци" на Ибсен. Впечатлена от вглъбеното му отношение към работата и от неистовото желание да стане артист, Роза Попова го праща при актьора Стефан Киров - председател на Съюза на артистите.
Колко силно е било желанието на Петър Василев да постъпи в театър говори фактът, че поради липса на средства той извървява над 300 км. пеш (безпрецедентен случай в нашата театрална история!), за да се добере до гастролиращия в Лъджене (днешен Велинград) Пловдивски общински театър с единственото желание да бъде приет в неговия състав.
Но, до театъра Петър Василев стига много трудно....Ще мине още доста време, докато най-накрая ръка му подава великият Стоян Бъчваров и го назначава във Варненския общински театър, където е директор, режисьор и едновременно с това актьор.
Петте сезона във Варненския театър са театралната академия за Петър Василев. На сцената на този театър той бързо се утвърждава като перспективен талантлив артист, на когото се възлагат големи надежди. Бързо става любимец на малки и големи. Един от най-ангажираните е в представленията на Детския театър. Работата му тук с големите майстори на сценичното изкуство като Бъчваров, Сарафов, Георги Стаматов, Цено Кандов, Юрий Яковлев са неповторима школа за него. Творческият път на Петър Василев минава през сцените на Пловдивския и Русенския театър докато през 1944 г., съвсем заслужено, великият Стоян Бъчваров го препоръчва за актьор на ролите, които той играе, пред директора на Народния театър - поета Трифон Кунев. Дебютът на Петър Василев е в ролята на Немеца в „Часовникар и кокошка" на Иван Кочерга, постановка на Стефан Сърчаджиев. На първата сцена на България Петър Василев играе точно шест десетилетия. За последен път публиката го гледа в грандиозния гала-спектакъл „ И театърът пътува", посветен на 100 годишнината на Народния театър „Иван Вазов.
Над 300 са майсторски изваяните от Петър Василев неподражаеми роли в продължение на 75 години в театъра, киното, телевизията, радиото - Исак от „Иванко" на Васил Друмев, Златил и Васил Ваклин в „Боряна” и Кокичков в „Милионерът” на Йордан Йовков, Мравката и Мавроди в „Хъшове”, чорбаджи Мичо и Генко Гинкин в „Под игото” на Иван Вазов, Гаврило Тръбача в „Егор Буличов” от Максим Горки (в ненадминат дует с Кръстьо Сарафов), Нароков в „Таланти и поклоници” от Ал. Островски, Ален в „В училище за жени” от Молиер, Свистиков в „Сенки” на Салтиков – Щедрин, Гица Пристанда в „Изгубеното писмо” от Лука Йон Караджале, Цървенака в „Снаха” на Георги Караславов, Бридуазон в „Сватбата на Фигаро” от Бомарше и още много, много други.
Силно впечатляващи публиката характери, изградени с невероятна творческа дисциплина – от първия прочит на пиесата на маса, през репетициите, до премиерата. Най-характерното за неговото актьорско майсторство е, че той винаги успява и от малката роляда направи голяма. А това е много рядко явление в театралната практика. Голям майстор на характерни роли, той е еднакво силен и в драматични, и в комедийни, и в големи и в малки роли!
Петър Василев носи в себе си морала и етиката на предните поколения творци, изградили основите на националния ни театър. Колегите му го наричат „Бай Петър” като влагат в това обръщение дълбоката си почит и уважение не само към неговите години, но и към голямата му личност.
През целия си живот служи с фанатична преданост на театъра. За ролята на Михалчо от „Семейство” на Христо Свиленов сваля от гърба си своя единствен чисто нов костюм и го разменя за шаечните дрехи на едно дрипаво момче, което случайно среща на пазара, но в чиито одежди, според него, най-добре ще усети характера на героя си. А кога и как ще може да си ушие друг костюм, за това не мисли. Ролята е преди всичко друго.
Години по-късно, репетира в „Двама в новия град” от Камен Калчев. Тичайки по сцената, стъпва накриво и си счупва крака. Два дни преди премиерата, на която са канени държавници от най-високо ниво. Дума не може да става за отлагане на представлението. Петър Василев е категоричен! На лекарите казва, че ще играе на премиерата, ще подсигури с режисьорката нов изпълнител на ролята, ще го въведе в задачата и чак тогава ще бъде гипсиран кракът му. Така и става. С ужасни болки репетира два дни, играе на премиерата пред нищо неподозиращата публика и чак тогава отива да му гипсират крака....
С целия си живот – професионален и личен – Петър Василев доказва своя висок морал, чистосърдечие, добронамереност и вяра, че ТЕАТЪР е имало, има и винаги ще има!
На 16 октомври (събота) т.г. по инициатива на председателката на читалище „Просвета – 1898 г.” в Сладък кладенец - Екатерина Иванова и със съдействието на кметството - ще се състои паметно утро, посветено на 110 години от рождението на големия артист Петър Василев. Ще има кратка художествена програма. Слово ще произнесе д-р Стойка Кайракова. Ще бъде открита експозиция с документи и предмети на актьора. Детската театрална трупа отсега нататък ще бъде наименувана на ПЕТЪР ВАСИЛЕВ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
