Черноморският износ се срива, реколтите в големи европейски държави отслабват, а пшеницата вече поскъпва на световните пазари
Световният пазар на зърно отново попада под силен натиск, но този път опасностите идват от няколко посоки едновременно. Войната между Русия и Украйна нарушава един от най-важните експортни коридори за пшеница в света, докато суша, рекордни горещини и пожари нанасят тежки поражения на земеделието в Европа. Към тях се добавя и нов проблем - разпространението на агресивна жълта ръжда по пшеницата, която успява да преодолее устойчивостта на част от използваните сортове. Цените вече реагират, а анализаторите предупреждават, че продължително прекъсване на доставките може да превърне сегашното напрежение в много по-сериозна хранителна криза.
Черно море отново задушава световния износ
Русия и Украйна остават сред най-важните доставчици на зърно в света, но взаимните атаки срещу пристанища, терминали и кораби рязко намалиха възможностите им за износ. Анализ на британския „Икономист“ посочва, че през август миналата година двете страни заедно са продали зад граница около 6,3 млн. тона пшеница от общо приблизително 16 млн. тона, търгувани в света през месеца. За август 2026 г. се очаква съвкупните доставки да паднат до около 2,5 млн. тона и да се свият още, ако атаките продължат.
Русия атакува пристанищната инфраструктура около Одеса и от юли все по-често са застрашени и търговски кораби, което кара корабособственици и екипажи да избягват рисковите маршрути. Украинските удари от своя страна засегнаха руския износ през Азовско море и Новоросийск - най-важния руски черноморски център за зърнени товари. Ройтерс съобщава, че купувачи в Азия и Близкия изток вече търсят алтернативни доставки, след като атаките доведоха до забавени и отменени товари в разгара на експортния сезон.
Европа също прибира по-слаба реколта
Проблемът вече не е само липсата на руско и украинско зърно. През лятото на 2026 г. огромни части от Европа преминаха през поредица от горещи вълни и продължителна суша, а Европейската комисия отчете рязко влошаване на перспективите за летните култури. Последният бюлетин на Съвместния изследователски център на ЕС от 24 август предупреждава за намалена плодовитост на растенията, затруднено наливане на зърното, по-малко натрупана биомаса и преждевременно изсъхване. Прогнозите за добивите при някои летни култури вече са до 14% под средните за последните пет години.
Най-тежко са засегнати части от Франция, Южна Германия, Северна и Централна Италия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Западна Румъния. На отделни места европейските експерти вече говорят не просто за по-ниски добиви, а за възможна загуба на реколтата. За зимните зърнени култури общоевропейската картина е по-добра и добивите остават близо до петгодишното средно равнище, но в редица големи производители резултатите са чувствително по-слаби.
Във Великобритания Ройтерс съобщава за една от най-тежките зърнени реколти от четири десетилетия. До 2,5 млн. тона зърнени и маслодайни култури могат да бъдат загубени спрямо по-ранните прогнози, а средният добив при пшеницата е около 6,8 тона от хектар. В Германия земеделските организации оценяват загубите от зърно и рапица след средата на юни на около 3 млн. тона и над 600 млн. евро приходи.
Франция също понесе тежък удар. АФП съобщава, че реколтата от царевица се очаква да бъде с около 35% по-ниска и да падне до приблизително 9 млн. тона - най-слабо равнище от 1980 г. насам. Пшеницата е пострадала по-малко, защото е прибрана по-рано, но и при нея производството е намаляло с 4,3% до 31,9 млн. тона.
Жълтата ръжда добави още един риск за пшеницата
Към климатичните проблеми през 2026 г. се прибавя и растителна болест, която европейските специалисти следят особено внимателно - жълтата ръжда по пшеницата. Причинява я гъбният патоген Puccinia striiformis, който атакува листата, намалява зелената им площ и при силно развитие може да понижи добива.
Причината за засиленото внимание е появата на вариант, способен да преодолее защитния ген Yr15, използван за устойчивост при редица съвременни сортове. Европейската мрежа RustWatch и специалисти от Орхуския университет установиха разпространението му във Великобритания, Белгия, Нидерландия, Дания, Швеция и Франция, а допълнителни проби потвърдиха присъствие и в Ирландия и Германия. Над 120 елитни сорта от седем европейски държави бяха проверени за уязвимост към новата разновидност на патогена.
Във Великобритания новият щам вече е преодолял една от важните генетични защити на културата, а според UK Research and Innovation това засяга сортове, които представляват приблизително половината от отглежданата в страната пшеница. Заболяването може да бъде ограничавано с подходящи сортове, наблюдение и навременни фунгицидни обработки, затова европейските специалисти засега не го определят като причина за общ срив на реколтата, а като допълнителен риск през трудна земеделска година.
Сушата удари и спасителния маршрут по Дунав
След блокирането на украинските черноморски пристанища през 2022 г. Киев изгради алтернативен път през сухопътни коридори и Дунав към румънското пристанище Констанца. През 2026 г. обаче и този вариант е ограничен от природата. Продължителната суша свали Дунав, Рейн, По и Лоара до рекордно ниски равнища през август, което затруднява речния транспорт и намалява количеството товар, което корабите могат да превозват.
Русия се опитва да насочва повече зърно към Балтийско и Каспийско море, но според анализаторите тези маршрути могат да поемат само част от количествата, които традиционно преминават през Черно море. За европейските производители пренасочването на украински товари към железопътния, автомобилния и речния транспорт означава и по-голямо търсене на превоз, което увеличава логистичните разходи.
Пожарите допълнително натовариха земеделието в някои части на континента. Франция беше принудена да подготви извънредни мерки за фермерите, засегнати едновременно от горещини, суша и пожари, а Ройтерс оценява загубите за селското стопанство във Великобритания и ЕС от екстремното време през това лято на около 2,3 млрд. евро.
Пшеницата вече поскъпва, запасите засега задържат шока
Международните цени реагираха още преди да стане ясно колко дълго ще продължат прекъсванията. Пшеницата е достигнала двугодишен връх и е приблизително с 25% по-скъпа спрямо началото на годината, макар все още да остава далеч под екстремните стойности от 2022 г. Ройтерс отчита ръст на чикагските фючърси с повече от 17% само от началото на юли.
Засега буфер дават добрата световна реколта от 2025 г. и запасите на големи държави вносителки. Част от страните в Северното полукълбо току-що приключиха собствената си жътва и могат временно да отложат покупки, но Австралия също е изправена пред риск от по-слаба реколта заради развиващия се Ел Ниньо, а високите разходи за торове допълнително натоварват производителите. Ройтерс предупреждава, че силен Ел Ниньо може да задълбочи проблемите във веригите за доставки на храни през следващите месеци.
България засега влиза в кризата с добър зърнен буфер
За България картината при пшеницата е по-спокойна. Министерството на земеделието очаква реколта между 6,5 и 6,8 млн. тона, а към средата на юли средният добив е около 609 кг от декар. Към това се добавя и преходен остатък от приблизително 2,5 млн. тона от миналата година, което формира наличност от близо 10 млн. тона, т.е. значително над вътрешното потребление и оставящо количества за износ.
Добивите в ключови райони също са силни. В Добричка област към средата на август средният резултат при пшеницата достига 690,4 кг от декар. Натискът за българските производители в момента идва по-скоро от ниските изкупни цени и високите разходи, отколкото от недостиг на зърно. В същото време Софийската стокова борса отчита, че световните цени на пшеницата вече са с около 25% над нивата от януари заради ударите по черноморската експортна инфраструктура.
