Продажба на имот или лек автомобил в България вече ще се извършва само след проверка от нотариус в Националната агенция за приходите (НАП) дали продавачът има стари непогасени задължения към държавата, рещиха депутатите.
Промените са част от Данъчно-процесуалния кодекс и минаха през преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Те са сред многото законодателни инициативи на финансовия министър Асен Василев с цел подобряване на събираемостта на приходите в хазната.
Според текстовете става въпрос единствено за задължения към бюджета, които не са погасени в срок, и вече подлежат на принудително изпълнение.
Така продавач на имот или автомобил и получател на наследство под формата на имот първо трябва да заплатят тези непогасени задължения преди финализиране на сделката. Това важи и за вписването на ипотека върху имот.
Аргументът на финансовото министерство е, че има констатирани случаи на умишлено укриване на задълженията преди сделката. Експертите във ведомството изчисляват, че това води до щети за бюджета от 6.4 млн. лв.
С промените в закона се дава достъп на нотариусите до данните с данъчна и осигурителна информация в НАП.
Предвижда се нотариус или съдия по вписванията, който не спази разпоредбите и позволи сделка при наличие на задължения към държавата, да отговаря солидарно за заплащането им.
Остават в сила и задълженията за проверка дали имотът или автомобилът имат непогасени данъчни задължения.
Припомняме, че това бе предложено за обществено обсъждане и от вече бившия финансов министър Росица Велкова. Тогава нотариуси и адвокати се обявиха „против“ предложението на Министерството на финансите и предупредиха, че „нарушава човешките права“.
Депутатите одобриха и предложението да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банкова тайна. Според текстовете съдът ще може да сваля банковата тайна, когато това е поискано от публичен изпълнител с цел обезпечаване и събиране на публично задължение. Срещу текста възразиха предимно от „Има такъв народ“ и „Възраждане“.
Kритиките на опозицията бяха, че по текстовете няма становище на БНБ и Асоциацията на банките в България, а финансовият министър посочи, че се транспонира европейска директива, като Европейската комисия проверявала защо това не е направено досега.
Радомир Чолаков от ГЕРБ предложи гласуването да бъде отделено и отложено, но депутатите приеха текста на вносителя.
/economic.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
