Българите в чужбина стиснаха кесията

Сумите, пращани у нас, намаляха 7-8 пъти

Българите в чужбина стиснаха кесията | StandartNews.com
  • Сумите, пращани у нас, намаляха 7-8 пъти
  • Гурбетчии се прибират в родината, купуват имоти

 

Парите, които българите в чужбина пращат у нас, намаляха драстично по време на пандемията и продължават да се свиват. През третото тримесечие (юли, август и септември) на тази година живеещите зад граница нашенци са изпратили на свои близки и роднини в страната общо 40,2 млн. евро, показват последните данни на Българската народна банка. За сравнение, през същия период (трето тримесечие) на 2019 г., тази сума е била близо 8 пъти по-голяма -303,7 млн. евро. Тогава само българите, работещи в Германия, са пратили у нас 62,7 млн. евро. Това е с 50% повече от всички пари, които идват сега в страната от нашенците от всички държави по света, взети заедно.

Всичко започна с пандемията

На какво се дължи това пресъхване на паричните потоци от емигрантите ни? Статистиката ясно показва, че преломът идва след регистрирането на първите случаи на коронавирус в Европа и у нас в началото на миналата година. Дотогава мигрантските пари постоянно се увеличаваха. През 2017 г. те надхвърлиха 1,1 млрд. евро, а през 2019 г. стигнагха 1,219 млрд. евро (около 2,4 млрд. лева). Тогава се говореше, че най-големият чуждестранен инвеститор в България са именно нашенците, които живеят зад граница. Идващите от тях пари надхвърляха вложенията на най-големите чужди компании, решили да развиват бизнес в нашата страна.Това продължи до края на март миналата година. Показателно е, че за първите три месеца на 2020 г. дошлите у нас мигрантски пари са били 237,8 млн. евро. През следващото тримесечие, когато вече коронавирусът стана глобален проблем, тази сума намаля петорно - до 44,5 млн. евро. След това мигрантските пари продължиха да стоят на тoва ниво и дори още повече да се свиват.

Инфлацията удря и гастарбайтерите

От началото на пандемията обаче мина година и половина и вече има ваксини. Освен това правителствата и централните банки наляха огромни суми за стимулиране на заетостта и преодоляване на последиците от кризата. Въпреки това парите, идващи от българите в чужбина, не се увеличават, дори продължават да намаляват."Най-простото нещо, което мога да посоча почти като очевидно, е глобалната инфлация и поскъпването на живота. Може би хората, които изпращат средства от чужбина в България, вече нямат такава възможност", коментира финансовият анализатор Иван Стойков пред "Стандарт".

"В началото на пандемията не говорихме за такива нива инфлация, а за други проблеми - за локдауни, за затваряне на бизнес, ръст на безработица, намаляване на доходи и т.н. Това първо започна в други държави и се пренесе и при нас. Така че хората, които работят зад граница, със сигурност в началото на пандемията са усетили тези ефекти. Една част от тях най-вероятно са си загубили работните места. Други вече не разполагат с такива доходи, каквито са получавали, което малко или много ограничава възможността за трансфер на средства от чужбина в България. Защото самите хора в чужбина също имат нужда от тези средства. След това с течение на времето добавяме и инфлационните процеси, които имат комбиниран ефект - и намалели доходи в резултат на тези събития като локдауни, и загуби на доходи и работни места, и допълнителна обезценка на тези доходи.. Това са за мен поне два очевидни фактора, които оказват влияние върху трансфера на средства от чужбина в България", посочи Иван Стойков. По думите му не е изключено да има и други фактори за това.

Много емигранти се прибраха

Влияние върху паричните преводи от емигрантите навярно има и фактът, че много гурбетчии се прибраха у нас по време на пандемията. През 2020 г. хората, преместили се от чужбина в България, са близо шест пъти повече, отколкото тези, които са заминали зад граница, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е без прецедент в най-новата ни история. Досега в годините на прехода винаги напускащите страната са били повече от идващите да живеят тук. През миналата година обаче само 6649 жители на България са сменили адреса си с такъв в зад граница. В същото време преместилите се официално от чужбина в България са 37 364 души, показват данните на НСИ. Повечето от тях са млади хора и такива в активна възраст. Тази статистика обае обхваща само официалните данни за лицата, сменили адреса си от чужбина в България. Освен тях има и много хора, които са се прибрали у нас, без официално да се регистрират по постоянен или настоящ адрес. Затова и завърналите се мигранти навярно са значително повече от обхванатите от статистиката, смятат запознати.

Влагат парите си в къщи

Много от тях насочват спестените си пари към купуване на къщи и апартаменти у нас. Такава тенденция отчитат брокери на недвижими имоти. В някои райони на стараната завръщащите се гурбетчии са фактор за повишението на цените на жилищата. Според статистиката, прибиращите се у нас емигранти са предимно млади хора в активна възраст. Това е обратно на тенденцията досега за изтичане на млада работна сила зад граница и връщане тук на хора в пенсионна възраст. През миналата година 34% от прибралите се са между 20 и 39 години, а 32% са на възраст 40 - 59 години. Това са именно работещите хора, които са пращали пари на близките си тук, а сега търсят реализация у нас. Част от прибиращите се мигранти купуват и жилища тук с цел инвестиция или за да има къде да живеят, ако се завърнат за постоянно.

 

Най-много пращат нашенците от Германия

Българите, живеещи в Германия, традиционно пращат най-много пари на близките си у нас.И при тях обаче намалението на сумите е драстично. През лятото на тази година (юли, август и септември) гастербайтерите ни от федералната република са превели 8,3 млн. евро в България, като сумата е сходна с тази през предходните две тримесечия - съответно 9,2 млн. и 8,2 млн. евро. Тя обаче е многократно по-малка в сравнение с парите, които пращаха преди пандемията. През лятото на 2019 г. постъпленията от мигрантите ни от Германия са били 62,7 млн. евро, а за цялата година сумата е достигнала половин милиард лева (251,6 млн. евро).Другата страна, от която нашенци пращат най-много пари, е САЩ. И там обаче има сериозно намаление. Общо получените пари през третото тримесечие на тази година са 7,5 млн. евро. През същия период на 2019 г. тя е била 57,2 млн. евро.На трето място по щедрост са нашенците в Испания. Това лято те са пратили  у нас 4,3 млн. евро, а преди две годни - 34,7 млн. евро.       

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай