Неделя,

Стресът не прави разлика между вълк и началник

От: Д-р Жеко Найчов -
280
Стресът не прави разлика между вълк и началник
A
A
A
  • Трайно високите нива на кортизол и адреналин водят до артериална хипертония
  • Любов, спорт и ново хоби са идеалните лекарства

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com

 

През последните няколко години доста ни се насъбра и както изглежда, все още не му се вижда краят. Не че преди това не сме се оплаквали от твърде много стрес. Просто не сме си представяли какво още може да се случи. Напоследък нивата на стрес са много по-високи от това, на което сме свикнали, и вече ни е трудно да си спомним, че това в своята същност е нормална и в умерени дози полезна физиологична реакция.

Какво представлява стресът? Това е реакция на организма спрямо дразнител, от който трябва или да избягаме, или с който трябва да се преборим. В природата е така. Когато те подгони вълкът в гората, или гледаш да му избягаш, или да го надвиеш. Иначе ще те изяде.

За добро или за лошо, нашите ежедневни житейски ситуации обикновено са тежко надградени върху иначе простичките принципи на природата. Скандалът с началника обикновено не се превръща в бой, а това, че някой е предредил някого на опашката в магазина, най-често не води до нищо повече от гневен ропот. Никой не бива

  •  нито изяден, нито надвит

Човешкият организъм обаче не прави разлика. Това, което се случва в тялото, е на практика същото като в примера с вълка. Отделят се стресови хормони - адреналин, норадреналин и кортизол, под действие на които трябва да се подготвим за предстоящата битка или бягство. Мускулите се напрягат, към тях се пренасочва повече кръв. Появява се усещане за прилив на енергия. Разтреперваме се от яд. Стомахът се свива. Изпотяваме се. Покачва се артериалното налягане. Сърцето се разтуптява. Кортизолът подготвя тялото да посрещне очакваните наранявания от предстоящата битка... Но тя не се състоява. Вместо това отминаваме нататък, без дори да се затичаме. Можем да треснем някоя врата или да покрещим на някого, но то не е това, за което тялото се е готвило. Още по-зле е, когато през следващите часове, а понякога дори и дни предъвкваме случилото се, ядосвайки се всеки път така, сякаш то отново ни се случва. Или пък всеки ден непрекъснато нещо ново ни ядосва. Или пък живеем в постоянен страх от неясното и нестабилно бъдеще.

Ето това представлява хроничният стрес. Трайно високите нива на кортизол и адреналин водят до артериална хипертония, покачват холестерола, нарушавайки баланса между отделните му фракции, и повишават нивата на кръвната захар. Това са

  •  класически рискови фактори за развитие на атеросклероза

А тя води до инфаркти, инсулти и куп други здравословни проблеми.

Освен върху съдовете, стресовите хормони влияят директно върху работата на сърцето, повишавайки риска от развитие на аритмии. И най-сетне, увреждат стомаха и изобщо, целия гастроинтестинален тракт, където връзката между съзнание и тяло поначало е особено силна.

Надявам се, че след като прочетохте горните редове, няма да се сбиете с началника си, дори той наистина да си го заслужава. За наше огромно облекчение, така както организмът ни не прави разлика между това дали ни гони вълк в гората, или ни е ядосал някой, по същия начин можем сравнително лесно да го излъжем и за други неща.

Най-лесният, физиологичен и достъпен начин да вентилираме стреса е чрез спорт или изобщо някакво физическо натоварване. Тялото получава това, за което се е подготвило, и ефектите на съответните хормони си отиват по предназначение.

Друго ефективно средство за намаляване на стреса е контактът с любими хора. Обградете се с приятели, които ви подкрепят и отделяйте достатъчно време да бъдете с тях.

  •  Чувството на сигурност и принадлежност

намаляват нивото на стресовите хормони.

Постарайте се да си осигурявате достатъчно сън. При хроничен стрес това може да е трудно, тъй като сънят е често сред първите телесни функции, които са нарушени.

При по-сериозни случаи, когато натрупаният необработен стрес започва да граничи с прегаряне, хубаво е да се запознаете с различни методи за релаксация. Неслучайно в момента пазарът е буквално пренаситен с всякакви програми за медитация, визуализация и други подобни. Стига духовният аспект на тези практики да не избива на сектантство, те също могат много да помогнат.

Тук е мястото да кажа, че хроничният стрес прави човек много податлив на различни зависимости: цигари, алкохол, наркотични вещества, токсични хора и взаимоотношения. Пазете се от тях.

Намирането на подходящо хоби също може да помогне. Това в особена степен се отнася за творческите занимания - музика, рисуване, писане. За спорта вече писах достатъчно.

Прекарвайте повече време на открито сред природата.

  •  Зеленият цвят е известен с успокояващото си въздействие

Плюс това, разходките в гората или планината са здравословни и по много други причини. Природата лекува.

Сред цялата пъстра палитра от средства за борба със стреса остана още едно последно, може би най-силното. То е най-трудно и същевременно най-лесно в сравнение с всички изредени дотук. Представлява по-скоро профилактика, отколкото средство за борба. Става дума за приемането.

Работата е там, че отделният човек преживява всяка една ситуация по уникален начин. Така, както двама души могат да разкажат еднакъв виц и пред единия да се разсмеем, а пред другия - не, аналогично една и съща случка може да бъде преживяна по коренно различен начин от различните хора. Това зависи от специфичния психологически багаж, който всеки от нас носи със себе си. Ако се замислите, ще установите, че се е случвало дори да реагирате на една и съща ситуация по различни начини в зависимост от това как сте се чувствали в съответния момент.

Определени житейски обстоятелства могат да разстроят дълбоко един човек, докато друг може изобщо да не им обърне внимание. Обикновено в подобен случай, този който би се засегнал, казва за другия: "Ето, този е непукист", без да си дава сметка, че другият може пък да преживее много тежко случка, която той изобщо не би забелязал и така сам да се окаже в ситуацията на непукиста. Сещам се за двама мои изключително храбри приятели, които изпитват

  •  панически ужас от игли

Аз не мога да направя повечето от нещата, които те с лекота правят, но пък нямам нищо против да ми се вземе кръв или да ми се включи система.

От тази гледна точка, е добра идея да се научим да разпознаваме ситуациите, които редовно ни изкарват от равновесие, и да успеем да ги приемаме. Това едва ли е възможно да стане по отношение на всичко. Все пак, ако ни подгони вълк в гората, няма как просто да приемем това. Или замахваме с тояга към вълка, или бягаме. Но за един човек, който например е склонен да реагира тежко на относително безобидни критики от страна на околните, би било от изключителна полза просто да се научи да ги приема. Не е нужно непременно да се съгласява. Достатъчно е да приеме факта, че това са просто думи, с които може да се съобрази, а може и да откаже да го направи. Изборът в този случай е негов. Но ако се засегне или се ядоса, вече няма избор - започва да наказва себе си заради отношението на другите.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички