Четвъртък,

Проф. Пенко Шотеков: Загубата на обоняние увеличава риска от инсулт

От: Стела Стоянова -
Проф. Пенко Шотеков: Загубата на обоняние увеличава риска от инсулт
A
A
A
  • Пациенти с по-несъществени оплаквания се въздържат да ходят на преглед
  • Този симптом при болни от ковид означава, че е засегната централната нервна система, казва проф. Пенко Шотеков специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Проф. Шотеков, много се говори, че напоследък пациенти с други заболявания пропускат да потърсят навреме лечение заради ковид. Така ли е и в неврогичната област?

- Тенденцията е същата, както за всички останали заболявания. Разбира се, за спешни случаи като мозъчни инсулти ние сме осигурили възможност да бъдат приети. Но наистина има едно отдръпване на част от пациентите, които имат по-несъществени оплаквания и които се въздържат да ходят по амбулаторни кабинети. За болни, които имат нужда от спешна помощ, е осигурен такъв достъп.

- А има ли хора, които прекалено късно търсят помощ, за инсулти знаем, че трябва да се действа в рамките на часове.

- Не бих казал, че спешно болните чакат прекалено много. Осигурена е възможността да се лекуват адекватно, макар че това зависи от прекалено много фактори.

- Ковид отразява ли се на работата на мозъка?

- Разбира се. Вие много добре знаете, че почти 80 на сто от пациентите с Ковид имат загуба на обоняние. Както и на вкус,  а това е едно засягане на централната нервна система. Засягат се освен белите дробове, също така и централната и периферна нервна система, сърцето, мускулите и други органи. Заболяването засяга и уврежда целия организъм на човека. Пет на сто от болните развиват мозъчни инсулти. Причината за това е увреждане на ендотела на артериалните съдове или вътрешния слой от клетки, които обвиват лумена на съдовете. В резултат се образуват тромбози на малките съдове на мозъка и се създават условия за инсулти.

- Вие бяхте споделили, че ако се направи паралел с испанския грип, тогава се е развил паркинсонизъм, а тъй като и сега този вирус поразява същата част на мозъка, може ли да има подобни последици?

-  Има известен паралел и това го казва световната здравна общност. Испанската болест на практика е бил щам на птичи грип. Тогава една част от инфекцията е засягала нервната система и болните са имали нарушение на мириса. Получава се така нареченият вирусен енцефалит, в резултат на което хората, които са преболедували  испанската болест, са имали 3 до 5 пъти висок риск от развитие на паркинсонова болест. Обаче никой не може да каже дали и сега ще е така, всъщност първите случаи на инфекционен паркинсънизъм са се развили 7-8 години по-късно. Но това са само предположения и  няма смисъл да се спекулира с тях.

- При болестта на Паркинсон има ли нови и иновативни лечения?

- Да, ако говорим за болестта на Паркинсон, който е дегенеративно заболяване, ще спомена две сравнително нови лечебни подхода. Едното е дълбока мозъчна стимулация, при която се поставя устройство, подобно на пейсмейкър, но на мозъка. То стимулира определени структури на мозъка и се постига повлияване на основните паркинсонови симптоми. Тази техника се прилага в нашата болница "Св. Иван Рилски". Другата методика е използване на специална помпа, с която се дозира постоянно и в зависимост от нуждите медикаментът Леводопа. Лекарството се вкарва в горните отдели на тънките черва с катетър, които се поставя с малко хирургическа интервенция. Тези нови методики за лечение са полезни, но имат своите показания и противопоказания, които се преценяват от лекарска комисия.

- Да се върнем на епидемията COVID 19. Препоръчвате ли ваксините на вашите пациенти?

- Категорично, да. Препоръчваме на всички болни, включително и на тези с автоимунни заболявания, като Мултиплена склероза, да се ваксинират. Само така ще преодолееме тази вирусна епидемия.

NB. Държа на последния въпрос да се публикува

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички