Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Все още никой не е измислил вечна батерия
- Съществуващите устройства помагат на най-важния орган единствено да се възстанови самичък
Прогресът на съвременната наука, особено през последните стотина години, е невероятен. Ровим се къде ли не - в космоса, в клетката, в гените си. И при все това все още не разполагаме с достатъчно добри резервни части за собствените си тела.
Протези съществуват от дълбока древност. Археолозите от време на време намират изкуствени ръце, крака, зъби. А свидетелства за тяхната употреба откриваме у древните историци. С развитието на медицината и най-вече на хирургията започват да се появяват идеи за най-разнообразни устройства, които биха могли да заменят даден орган, който не функционира правилно. Инженерните науки, напредвайки успоредно с медицината, предлагат разнообразни материали и средства, с които това може да се осъществи.
Така днес разполагаме с изключително
изобилие от изкуствени части
много от които рутинно се поставят на нуждаещите се от тях хора. Стига само да споменем изкуствените очни лещи - безспорно най-често имплантираното медицинско изделие в света.
Разполагаме също със ставни, съдови, клапни и още много други видове протези. Как обаче стои въпросът с вътрешните органи и в частност - със сърцето? Доста е извършено до момента и изследванията в тази област продължават. Засега най-доброто, което един човек със сърдечна недостатъчност в краен стадий може да получи, е ново сърце от трупен донор. Колкото и да е велика съвременната наука, ние все още не можем да направим сърце, което дори да се доближава по качества до това, което е създала природата.
Трупните донори винаги са били, са и ще бъдат много по-малко на брой от хората, които имат нужда от ново сърце. Това, както и обстоятелството, че нуждаещият се трябва да дочака своята трансплантация в максимално добре запазено състояние, е довело до разработването на различни подпомагащи, а понякога дори изцяло заместващи сърдечната функция системи.
Основният проблем, който ограничава тези системи, е нуждата от
непостижимо за съвременните батерии количество енергия
Повечето импланти, които се поставят в човешкото тяло, поддържат определена структура и когато от тях се изисква движение, то обикновено се осъществява от собствените мускули на човека. Сиреч те не изискват никакъв отделен източник на енергия. Пейсмейкърите, които стимулират сърцето тогава, когато собствената му "електрическа система" не работи, имат батерия, но импулсите, които тя подава, са толкова слаби, че тази батерия издържа десетина години и нейното подменяне не създава особено неудобство нито за пациента, нито за лекарите.
Докато една помпа, която трябва да осигурява непрекъснат и постоянен дебит от порядъка на няколко литра в минута, изисква много повече. Всички подпомагащи сърцето системи изискват сигурен източник на електроенергия, намиращ се на не повече от два-три часа път от всяко място, където пациентът се намира. Това е времето, за което апаратът може да издържи на батерии.
Друг съществен проблем е, че кръвта има естествената склонност да се съсирва, когато попадне в контакт с чужда за нея повърхност. Каквото и да е направено от инженерно-химична гледна точка по въпроса с материалите, от които са изградени тези помпи, те и до днес не са съвсем безопасни по отношение на това. Тези пациенти трябва задължително да приемат антикоагуланти. Това са медикаменти, които предотвратяват кръвосъсирването. Известни са сред народа като
"лекарства за разреждане на кръвта"
Обстоятелството, че във всички случаи част от устройството излиза от пациента, води до повишен риск от инфекции - мястото, където кабелът например напуска тялото, е отворена врата за всякакви микроби.
Проблеми с по-малко значение са качеството на кръвния поток, влиянието на самата помпа върху кръвните клетки и пр.
Ето някои примери за употребявани в днешно време системи за подпомагане на сърцето:
Контрапулсатор
Това е доста примитивно устройство в сравнение с останалите разглеждани средства. Представлява балон, който контролирано се свива и раздува в аортата, като при това облекчава работата на сърце, което по някакви причини рязко е загубило способността си да работи адекватно. Рутинно се прилага при остра сърдечна слабост след кардиохирургична интервенция. При това положение разчитаме сърцето да се възстанови за няколко дни и след това да махнем контрапулсатора.
"Дивайс"
LVAD (left ventricular assist device - буквално "устройство, подпомагащо лявата камера"). Това непроизносимо съкращение в ежедневната практика днес наричаме просто "дивайс" или използваме името на конкретната марка. Съществуват два вида - временен и постоянен. Временният се използва подобно на контрапулсатора - тогава, когато разчитаме сърцето да се свести от някакво неблагополучие. Обикновено го използваме в случаите, в които контрапулсаторът не би свършил работа, тъй като сърцето няма достатъчно добра функция.
Постоянният "дивайс" се прилага при тежка хронична сърдечна недостатъчност и основната му идея е пациентът да доживее до трансплантация и при това да бъде в относително добре запазено състояние. Пациентът води сравнително нормален живот, но не може да се отдалечава на твърде голямо разстояние от сигурен източник на електроенергия. Световният опит показва, че такива хора могат да преживеят три-четири години и основните причини за смърт са инфекции и запушване на помпата с тромби.
"Екмо"
ECMO (extracorporeal membrane oxygenation - извънтелесно мембранно насищане с кислород). Това съкращение е по-лесно за произнасяне, така че си го наричаме "екмо". Представлява същото като временния "дивайс", само че към него е закачен оксигенатор - апарат, който насища кръвта с кислород. Употребата на това устройство нашумя покрай първите вълни на пандемията от ковид, защото то е в състояние да замести изцяло не само функцията на сърцето, но и на белите дробове и поради това най-тежките случаи бяха третирани с него. При ECMO отново разчитаме, че сърцето и белите дробове ще си възстановят функциите в относително кратки срокове и апаратът ще може да бъде безопасно отстранен.
Съществуват и по-сложни устройства, но засега общата цел, която ги обединява, е тази, че те служат като временно средство, което да подпомогне сърцето, докато то се възстанови самичко, или като мост към сърдечната трансплантация. Човечеството все още не е достигнало до това ниво на научно-технически прогрес, че да успее да създаде истинско изкуствено сърце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
