Понеделник,

Доц. Арабаджиев: Личните лекари имат важна роля в битката с рака

От: Екатерина Николова -
Доц. Арабаджиев: Личните лекари имат важна роля в битката с рака
A
A
A
  • Заради COVID-19 има забавяне в диагностика на онкологичните заболявания
  • Имунотерапията осигурява дълга продължителност на живота при пациенти, подходящи за такова лечение, казва доц. д-р Желязко Арабаджиев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

Доцент Д-р Желязко Арабаджиев завършва с отличие медицина през 1997 г. в Медицински Университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна. В периода 2009 - 2015г. специализира и придобива специалност по медицинска онкология в СБАЛ по Онкология, София.Като специалист работи последователно в клиника по медицинска онкология на болница "Сити Клиник Онкологичен център"- София и отделение по медицинска онкология в болница "Аджибадем Сити Клиник Токуда"- София, а през 2019 г. с конкурс е избран и за началник на същото отделение.  През 2020 г. придобива образователна и научна степен "Доктор" по специалността "Онкология" към МУ-Варна, където успешно защитава дисертационен труд в областта на лечението на рак на гърдата, а през 2021 г. е назначен на академична длъжност "Доцент" по специалността "Онкология".  Доцент Арабаджиев притежава и магистърска степен по специалността "Здравен мениджмънт" от УНСС.  От 2015 г. до 2019 г. е представител на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) в България, а от 2019 г. е член Експертен борд по медицинска специалност "Медицинска онкология" към Министъра на здравеопазването на Р България. Хоноруван асистент е към Катедра "Пропедевтика на вътрешни болести", факултет "Медицина" в СУ " Св. Климент Охридски". Председател на УС на Българското научно дружество по Имуноонкология.  Доц. Арабаджиев е провел специализации  във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение  на рак.  Автор е на две монографии "Имунотерапия и лечение на рак на гърдата" и "Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните заболявания". Член е на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и подизследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания. Владее английски, руски, италиански и гръцки език.Всяка седмица доц. д-р Желязко Арабаджиев ще отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com

- Доц. Арабаджиев, как коронавирусът се отрази върху лечението на онкологичните заболявания?

- Смятам, че преди настъпването на пандемията от COVID-19 в България пациентите с онкологични заболявания бяха достигнали адекватно ниво на диагностика и навременно лечение на рака.

Предвид новите реалности свързани с пандемията, страха от посещаване на здравни заведения поради риск от заразяване с вируса на COVID-19, както и пренасочване на медицински ресурси към отделенията за лечение на тази инфекция, вече има сигнали за известно забавяне в диагностика на онкологичните заболявания. Това от своя страна, води до диагностициране в по-късен стадий на болестта, а от там и до намаляване шансовете за повлияване и излекуване.

И докато в останалите европейски страни може да се каже, че инфекциозните вълни от COVID-19 предизвикват все по-малко тревога и това осигурява функционирането и на останалите медицински функционалности, то в България предвид незадоволителните нива на ваксинация и затруднения в осигуряване спазването на противоепидемични мерки, риска за късната диагностика и закъснялото лечение на онкологичните пациенти все още съществува заплашително.

- Коронавирусът показа за пореден път колко силни и трайни са антиваксърските настроения в България. Именно ваксината обаче сложи край на рака на шийката на матката в САЩ и почти изкорени заболяването в Европа. Какво трябва да се направи, за да се повиши здравната култура на българина?

- Това е сложен и многостранен въпрос, а отговорът се корени както в нивото на здравеопазване в страната ни, така и може би в народопсихологията на населението и като цяло в доверието на хората към медицината и здравеопазването в България. Като лекар, изложен на ежедневен риск от среща с пациенти, които са заразени с COVID, които имат нужда от онкологично лечение, винаги заставам на страната на клинично доказани подходи за ограничаване на инфекцията. А такъв към момента е само ваксинацията.

Дори и хората да имат някакви съмнения и притеснения, то трябва да се възприеме, че ваксините срещу COVID-19 са засега най-сигурният начин да се предпазим до известна степен от заразяване, както и с най-голяма вероятност да се преболедува заболяването по-леко и "на крак" както се казва.

Недоверието в медицината и лекарите съществува не само по отношение на ваксината срещу COVID но и по отношение на онколечението и това показва по-скоро генерализиран проблем, който трябва да бъде решаван от здравните институции в страната ни, в противен случай ще превърне страната ни в ендемична зона не само за COVID но и за онкологичните заболявания - за рак на шийката на матката, на белия дроб и на дебелото черво.

Причините са комплексни и не винаги става дума за липса на диагностични и лекарствени възможности, а по скоро на единна онкологична доктрина и план за действие с цел превенция, профилактика и скрининг на онкологичните заболявания.

- Много българи с възможности предпочитат да  лекуват онкозаболяванията си в чужбина. Каква е причината да нямат доверие на българските специалисти?

- Тук съм категоричен, че по отношение на лекарствените и другите лечебни възможности - като лъчетерапия например - пациентите с онкологични заболявания могат да се доверят на онколозите в България. За съжаление, с някои малки изключения, битовите условия и организацията на работата в някои онкологични звена в страната ни, не е на нивото, каквато е в центровете в чужбина.

Обезпечеността с медицински онкологичен персонал също оказва влияние върху възприятието на пациентите за онкологичното лечение и определя решението им да потърсят помощ в чужбина.

Тук трябва да посоча обаче, че нерядко химио- и таргетното противотуморно лечение е кратко и лесно осъществимо, но страничните реакции понякога са продължителни и изскват включително и болнично лечение. Именно такова, нашите сънародници, провеждащи лечение в чужбина, трудно могат да си осигурят, защото то е свързано с продължителен болничен престой, в някои случаи и в реанимация и значителен финансов ангажимент, който не рядко се оказва непосилен.

- Каква е ролята на личния лекар в превенцията на раковите заболявания и достатъчно подготвени ли са джипитата, за да разпознават навреме симптомите?

- Личните лекари са най-близо до своите пациенти и те имат най-голямата възможност да предположат и насочат за диагностика едно онкологично заболяване. Обаче поради натовареност или поради по-широката диференциална диагноза на симптомите, нерядко личните лекари пропускат ранните симптоми и възможността да се насочат навременно за диагностика пациентите с тумори. Друг аспект на важната роля на личните лекари е изписването на обезболяващите средства, които всеки правоспособен лекар може да осъществява. Но поради тежката администрация на този процес и неблагоприятните характеристики на пациентите с авасирар туморен процес, сякаш личните лекари са абдикирали от тази дейност и тя е оставана в ръцете на онколозите, въпреки, че е неспецифична дейност. Същевременно, бих желал да похваля колегите, лични лекари, за жеанието да повишават познанията си в областта на онкологията и да са "в час" с последните лечебни протоколи при злокачествените тумори.

- Освен имунотерапията кои са другите нови методи за лечение на рак, които се прилагат у нас?

- Имунотерапията е най-авангардното лечение на рака към днешна дата, осигуряващо висока ефективност и дълга продължителност на живота при пациенти, подходящи за такова лечение. Разбира се, остава в ресурсите ни химиотерапията, а един друг аспект на онкотерапия - т.нар. таргетна/прицелна терапия, най-често осъществявана с перорални форми (таблетки) също е изключително ефективен подход към туморите. Трябва да отбележим, че лекарственото лечение не е единственото онкологично лечение.

Само мултидисциплинарният подход, включващ хирургично, лъчелечение и лекарствено лечение, съпроводено с добри палиативни и симптоматични грижи, осигуряват необходимия ефикасен контрол над болестта и нерядко могат да доведат до пълно излекуване на злокачествените тумори.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички