Мадурото на Нинова

Или защо президентът спешно трябва да прочете "Генералът в своя лабиринт" на Маркес

Мадурото на Нинова | StandartNews.com

През три дни си правим криза, верни на традицията "всяка криза за три дни". Тази седмица обаче си внесохме една чак от Южна Америка, та да може на жълтите павета между Дондуков 1 и 2 да се разгори и международното положение. А то така се разгоря, че замириса на война. Един кореспондент на македонската осведомителна агенция даже предал от София, че българският самолетоносач "Делю войвода" със съпътстващите го кораби вече е поел рейд към Каракас, за да защити националните ни интереси в исторически свързаната с нас Венецуела.

Там може и да нямаме посолство, но пък има дузина българи, които гният в местните затвори, а още толкова на свобода им стискат палци. Ако изключим нашата съпричастност към международния обмен на кока, търговията ни с Каракас е за няколко хиляди долара. Освен това Мадуро и Гуайдо научиха за България, след като Стив Ханке им каза, че им трябва валутен борд като нашия, та да не дават за руло тоалетна хартия по половин кубик боливара. 

В този смисъл всичко можеше да приключи с това, че България официално "изразява подкрепа" за Гуайдо като президент на Венецуела. 

Външната криза обаче разкри нещо по-интересно във вътрешен план. Оказа се, че освен ясна визия за България, Нинова има и ясна визия за света. "Да сме наясно! - заяви лидерката с мъжествена категоричност, демонстрирайки характер и топки - ЕС не може да има единна позиция и всяка държава трябва да реши... Нашата позиция е ненамеса във вътрешните работи на трета държава. Прилагане на международното право и на върховенството на закона. Диалог между управляващи и опозиция" .

А какво каза президентът? Румен Радев призова за ненамеса във вътрешните работи на Венецуела, спазване върховенството на международното право и диалог между управляващите и опозицията. 

Удивителен синхрон, че и подозрителен. Човек ще си помисли, че професорът-съветник е съветвал като на изпит в университета - всички наред. Или пък, че един призрак броди из залите на Президентството и залите на "Позитано". И този призрак, формулиран от Маркс, ги е посъветвал. Може и така и да е, но съветваните би трябвало вече да знаят, че червеното състояние на Мадуро не е никак розово. 

Общата позиция на президент и опозиция даде повод на десните да нарочат Радев за социалист, по-десните - за комунист, а ултра десните - за мадурист. Но политическата ярост винаги подвежда. Президентът вероятно е бил посъветван да се изрази като пацифист. Нещо като Папа Франциск и Антониу Гутериш, взети заедно (макар единият да е божи служител, а другият - служител на нациите). 

Всъщност Радев е обикновен президент. А Мадуро - обикновен диктатор. Бледи подобия на Чавес, който с генерален социалистически план заложи потъването на богатата преди години Венецуела. Но не бавно като Венеция, защото природните катаклизми бледнеят пред латиноамериканските социализми. Те спокойно могат да докарат до просешка тояга и държава, чийто нефт блика отвсякъде, както при нас водата от спукано ВиК. А срещу бананов капитализъм, бананов социализъм и бананов диктатор международното право не действа. Правото си е на диктатора, а диктаторът не си оставя правото в калта. Няма да напусна историята като предател, както каза Мадуро в интервю за руската тв RT. Това вече сме го чували като "историята ще ме оправдае".

Да си пацифистки мълчалив към подобна сила си е жива подкрепа. И ако президентът го прави във външнополитически план, то каква ли нова политическа сила ще подкрепи във вътрешен. Както заяви. И ако тази сила играе в латино ритъм и той ще поръчва музиката, не бива ли преди това да си самонаправи импийчмънт. Сиреч - да влезе в ролята и на Моника, и на Клинтън едновременно. А това е опасно раздвоение. Опасно е да бъдеш и баща на нацията, и Мадурото на Нинова. Която пък претендира, че има топки. 

Радев може да се окаже и нещо съвсем различно от този образ, но засега все повече се самоизгубва в лабиринта си. 

Затова професорът нека спешно му достави романа на Маркес "Генералът в своя лабиринт". Да го прочете, макар да няма нищо общо със Симон Боливар. Поне със сигурност ще разбере, че никое поражение не е последно, а всяка победа - временна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай