Според доклад на Световната банка един от всеки трима българи ще бъде на 65 години през 2050 г. Застаряването на нацията ще постави нови проблеми пред социалната и здравната система у нас. Какви ще са те и как да им отговорим попитахме Дорте Домланд, старши икономист на Световната банка и основен автор на доклада.
- Не е ли много песимистичен докладът, не застарява ли целия свят?
- България преминава през необичайни демографски промени. В рамките на 30 години тя се превърна в четвъртата в света по застаряване след Япония, Германия и Италия. В бъдеще се очаква, че България ще преживее най-стремителния спад по отношение на населението в трудоспособна възраст в световен мащаб. Съществуват обаче редица политики, чрез които България да отговори на тези предизвикателства.
- Какви са те?
- Основните три предизвикателства, които поставят демографските промени, са намаляване на икономическия растеж, увеличаване на публичния дълг и нуждите на възрастните хора. Това означава, че трябва да се предприемат широко-мащабни мерки за увеличаване на производителността, подобряване на бизнес средата, да се направят инвестиции в иновациите, в образованието, в инфраструктурата. Една мярка е разширяване на ученето през целия живот, трябва да се подобри здравеопазването.
- Препоръчвате вдигане на пенсионната вноска с 2%, няма ли да се отрази зле точно на бизнес средата и на желанието на хората да се осигуряват?
- Съгласна съм, че това може да има негативен ефект за бизнес средата, но когато става въпрос за съвсем малко увеличение, насочено към увеличаване на фискалната устойчивост на пенсионната система, няма как да доведе до негативни последици за бизнеса и хората. Опитът в други страни показва, че подобно увеличение е приемливо.
- Ниска ли е осигурителната тежест у нас, каква е в другите страни?
- Струва ми се, че България е в сходно положение с другите страни, но по наши данни 55% са обхванати от пенсионното осигуряване. Нашето притеснение е, че в бъдеще това покритие ще намалява и това поставя въпроса кой ще поеме грижата за възрастните без пенсионни права.
- Защо смятате, че ще намалява обхватът?
- Защото нивата на безработица са доста високи, а съществува и неформален сектор на пазара на труда, което води до опасността в бъдеще хората да не съберат годините за пенсия.
- Кой ще се грижи за тях тогава?
- Може да разчитате на семейството си, но по-добре хората да помислят как да увеличат своите спестявания. За съжаление данните сочат, че през последните години те са много ниски. Но смятаме, че с повишаване на производителността на труда ще се увеличи заетостта и доходите. С увеличаването на продължителността на живота нараства възрастта за пенсиониране и хората могат да спестяват, докато работят. България трябва да намери сама коя комбинация е най-подходяща за нея.
- Приканвате ни да се пенсионираме още по-късно, но не е ли парадоксално при тази висока младежка безработица - как хората да работят, след като няма работа?
- Младежката безработица е много висока сега, но през 2050 г. се очаква само един от всеки двама българи да бъдат в трудоспособна възраст, така че работещите ще бъдат рядка стока. На този фон безработицата вероятно ще намалява. България има едни от най-високите дялове на млади хора, които нито учат, нито работят, затова ние считаме, че гарантирането на средно образование на всички младежи и ученици до 16 години е задължително. Препоръчваме и няколко програми за завишаване на икономическата активност, важно е и да се намали делът на отпадащите от училище.
- Повечето хора, които отпадат от пазара на труда или училище, са роми, как да ги интегрираме, защото досега нищо от това, което споменахте, не проработи?
- Между 9 и 19 процента от новопостъпващите на трудовия пазар в момента са роми, а в бъдеще този процент ще нараства. Инвестирането в ромското население е интелигентна икономическа мярка. Няколко страни вече провеждат успешни програми за интегриране на ромите, една такава страна е Испания.
- Препоръчвате ни да не вдигаме много пенсиите, а те са ниски, справедливо ли е?
- Не препоръчваме замразяване на пенсиите, нашата идея е те да нарастват успоредно с цените, така че да се гарантира покупателната способност на хората. Но с оглед на демографските предизвикателства смятаме, че е необходимо много внимателно планиране на извънредните, т. нар ad hoc увеличения на пенсиите, защото те затрудняват бюджета и, когато веднъж се въведе такава мярка, е трудно да се обърне в противоположната посока.
- Как да преустроим здравната си система, така че да стане по-ефективна и добра за пациента?
- Важно е българите не само да живеят по-дълго, но и да са здрави. Затова трябва да имат достъп до повече и по-качествени услуги. Трябва да се акцентира върху профилактиката, първичните и извънболничните грижи.
- Подобряването на образованието, здравеопазването и социалните политики е свързано не само с рестрикции, но и с инвестиции, имаме ли възможност за тях?
- Инвестициите в образованието като "Ученето през целия живот" са много важни. Също така е ключово разширяването на сектора за дългосрочните грижи за възрастни хора. България сега е страната с най-малко капиталовложения в тази област. В тези процеси може да се привлече и частният сектор, а не да се разчита само на публичния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
