Загадките на Троя - от Анадола до Рим - Общество

* Накитите, открити от Шлиман, са направени от златото на тракийския рудник в Родопите

* Археологът Рюстем Аслан свързва най-старото селище с древна цивилизация

„Този камък е от крепостната стена, от която Приям наблюдавал битката между Ахил и Хектор!”

Пред мен се е ширнало равно поле. С малко въображение „влизам в обувките” на троянския цар, който със свито сърце наблюдава „гибелния гняв на сина Пелеев”. Чувам звъна на мечовете, трополенето на колесниците, ударите от копията... Потъвам дълбоко в историята – 13 века преди новата ера, когато ахейци и спартанци обсаждат Троя в т.нар. „Нулева световна война“.

Преживяването си струва! Още повече, когато гид е известният турски археолог Рюстем Аслан, който от 30 години е на разкопките в района Хисарлък, а от 2014 г. е ръководител на екипа.

Спирката е част от маршрута на фестивала „Културният път на Троя”, проект на министерството на културата и туризма на Турция, който се проведе от 16 до 22 септември 2022 г.

В епоса на Омир Илион, както е древното име на Троя, е бил крайбрежен град. Сега обаче е на 6,5 км от морето в областта Троада в Мала Азия, а разкопките са на 35 км от големия град Чанаккале. От 1998 г. археологическият обект е част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

Съществувала ли е Троя?

Случили ли са се събитията, разказани от поета, за чието родно място спорят няколко града, а за текстовете му казват, че са се предавали от уста на уста и са записани много по-късно?

Имам шанс да съм до „извора” и да чуя отговорите от човека, който е посветил живота си на загадката Троя.

„Откритията на археолозите и писмените източници на хетите ме карат да вярвам, че Омир е бил истинска личност, а Троянската война се е случила”, казва Рюстем Аслан, който е и преподавател в университета в Чанаккале.

Той ни води в „работния кабинет” на археолозите, пълен с книги и портрети на видни предшественици.

Пионерът, повярвал на легендата за Троя във време, когато на тази война се е гледало като на приказка, е английският археолог-любител Франк Калверт, който през 60-те години на 19 век е британски консул в Османската империя. През 1865 г. той започва проучвателни разкопки на терен в Хисарлък, купен от местен земеделец. Калверт споделя предположенията си с германския търговец Хайнрих Шлиман и лесно го склонява на троянската авантюра. След много пътешествия по света и натрупано богатство, Шлиман решава да се отдаде на детската си мечта - археологията. Германецът вярва на Омир и започва да търси доказателства. Всичко финансира сам. И птичето на късмета каца на рамото му – Шлиман доказва, че Троя е съществувала! Намира изключителни находки, но подминава най-важното – омировия град.

Всъщност селището, дало името си на една от най-известните войни, е само едно от деветте, които са изграждани едно върху друго през хилядолетията на това място. Изкопаните слоеве са от периода между 3000 г. пр.н.е. и 1300 г. от н.е. - от старогръцко до византийско време и са наречени от Троя I до Троя IX. Градовете били разрушавани от войни, пожари и земетресения, засипвани с тонове пепел и пръст. Но оцелявала керамиката. Глинените съдове, които древните хора са използвали в своето ежедневие, сега са важни знаци, по които се разчита съдбата на древните селища.

През 1932 г. с разкопките се заема Карл Блеген от Университета в Синсинати. Неговият екип копае систематично и прецизно, а археологът води подробни записки. На седмо ниво екипът се натъква на многобройни огромни делви за съхранение на храна. Учените правят извода, че са били нужни, защото голяма част от местните хора са се преместили в защитената част на града и са се запасявали с храна. Причината явно е била продължителна обсада. Според поемата на Омир, спартанци и ахейци са били пред стените на Троя цели 10 години. Карл Блеген открива и сажди в пластовете – доказателство, че градът е горял. А световната научна общност приема, че омировата Троя е била селището от седмия пласт.

Но откритията продължават.

През 2019 г. екипът на Рюстем Аслан намира Троя 0 - събитие, което хвърля нова светлина върху историята – по тези земи е имало селище поне 6 века по-рано от предполаганото досега - през 3500 г. пр. Хр. Сред последните открития е куполна пещ на 3700 г., както и древно светилище. Намерените артефакти потвърждават теорията, че Троя е част от анадолската култура, съществувала през бронзовата ера, е мнението на проф. Аслан. Възможни връзки между Троя и древна анадолска цивилизация са установени и от германския археолог Манфред Корфман, ръководил разкопките между 1988 г. и 2000 г.

Хубавата Елена ли е причина за Троянската война?

Парис отвлякъл хубавата Елена от съпруга й - царя на Спарта Менелай, а накърнената гордост на владетеля станала причина гърците да нападнат Троя. Наистина ли тази романтична история е причината за войната, която определят като първия сблъсък между Изтока и Запада?

„Троя е контролирала Дарданелите. Ако контролираш Дарданелите, ти контролираш Черно море и древните търговски маршрути. През бронзовата епоха, заради силните ветрове и подводни течения, корабите са минавали винаги от тук. Троя използва тази геостратегическа позиция и става богат град”, казва Аслан.

Така че много по-вероятно е нашествениците да са искали богатствата на древния град.

По времето на Приям е най-големият разцвет на Троя. Крепостните стени са били високи 9 метра, общата площ на града е 200 хил. кв. м., а в него са живели между 6 и 10 000 души, което за времето си е многобройно население. Запазените останки показват, че Приямовият дворец също е бил внушителен за времето си.

Доказателство за богатствата на града през вековете е и най-значимото откритие на Шлиман.

През 1873 г. той изкопава съкровище от 8000 предмета, изработени от благородни метали, за които е убеден, че са на цар Приям. Намерени са оръжия, сребърни и медни съдове, златни бижута – 24 огърлици, 6 гривни, 870 пръстена, 4066 брошки, две великолепни диадеми, верижки и други малки украшения.

Светът ги вижда върху главата и ръцете на втората съпруга на археолога– красивата гъркиня София Енгастроменос. Нейна снимка със златните накити показва не само как е изглеждало съкровището в пълния му блясък, но и, според Шлиман, каква е била хубавата Елена.

Но радостта от уникалната находка трае кратко. Личният асистент на археолога – Вилхелм Дорпфелд, доказва, че златото не е на цар Приям, а е поне с хиляда години по-старо. Всъщност Шлиман е намерил изгубена цивилизация, съществувала около третото хилядолетие преди Христа. На кой владетел е принадлежало съкровището? Науката все още няма отговор, защото липсват писмени източници.

Но със сигурност златото, от което е направено, има връзка с нашите земи. В археологическия музей Троя има карта на местата, с които е търгувал древният град. На нея е обозначено, че златото е купувано от Родопите. Рудникът Ада тепе край сегашния Крумовград е най-старият в Европа, добивът на ценния метал там започва 3500 г. преди Христа, а траките от племето кикони са известни като най-древните миньори. Те са описани и в омировия епос като съюзници на троянците срещу ахейците.

Защо съкровището не е в музея Троя?

В археологическия музей Троя, отворен през 2018 г., където се пазят всички открития от разкопките, липсва древното златно съкровище. Там могат да се видят само отделни предмети. Къде е имането? Дълго време това е загадка за света.

Макар че има споразумение с турското правителство да предаде всичко ценно, което отркие, Шлиман тайно пренася златото в Гърция. Предлага го на гръцкия крал, който отказва да го вземе, за да не си създава неприятности.

След това археологът дарява предметите на Берлинския музей за праисторическа и ранна история. Съкровището "изчезва" през 1939 г., в началото на Втората световна война. Предполага се, че е било скрито в подземни бункери, за да бъде запазено от бомбардировките. А след като Червената армия влиза в столицата на Третия райх, предметите се озовават в музея „Пушкин” в Москва, където са и до ден днешен. Твърди се, че ги е предал на руснаците самият директор на музея Вилхелм Унферцаг. От 1949 г. троянските находки по лична заповед на Сталин са засекретени. Къде се намира съкровището става ясно едва през 1994 г. Година по-късно то е представено официално на света.

С Троянския кон ли е превзет градът?

Дървеният кон, създаден по идея на хитрия Одисей, благодарение на който гърците проникват в обсадения град и го превземат, през вековете става нарицателно име за измама. Негов макет сега има на разкопките. Друг се извисява на пристанището в Чанаккале – дар от Брад Пит на града след снимките на филма „Троя”, в който холивудският красавец е в ролята на Ахил.

Мит или истина е историята, описана от Омир?

Някои историци предполагат, че троянският кон е някакъв вид оръжие, например таран. Други твърдят, че е възможно въобще да не е имало кон, а Омир да го е използвал в поемата си като символ за лековерността на троянците.

„Миналата година един италиански археолог предположи, че не е кон, а боен кораб. Защото Омир нарича бойните кораби „морски коне“, казва Рюстем Аслан.

Има и други версии за превземането на Троя. Разкопките разкриват, че градът е пострадал от земетресение към края на 13 век пр. Хр. Дали трусът е причина защитата да отслабне и гръцките завоеватели да нахлуят в цитаделата?

Интересна версия е представена във филма “Изгубените градове на троянците” на Viasat History. Тръгвайки от тълкуването на текст от 20-та песен на омировата „Одисея”: „Погасна слънцето на небосвода. Зловеща тъма се надигна”, изследователи от университета „Рокфелер” в Ню Йорк установяват, че на 16 април 1178 г. пр. н.е. от островите в Йонийско море е можело да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Датата е много близо до тази на предполагаемия край на Троянската война. Дали това природно явление не е наклонило везните към победата на гърците?

Омир многократно намесва боговете в сюжета – те наблюдават като на кино цялата история, правят облози и тайно или явно помагат на своите фаворити. Едно слънчево затъмнение чудесно би се вписало като намеса свише на по-силния и хитър бог или богиня.

Каква е връзката между троянците и римляните?

През следващите векове славата на Троя привлича древните монарси по тези места. Но особен афинитет към града имат римляните. По времето на Октавиан Август в Илион са възстановени театърът, агората и храмът на Атина. Предполага се, че той е посетил Троя, през 124 г. от н. е. тук идва и император Адриан. Статуи на двамата се пазят в археологическия музей.

Интересът на владетелите на Рим към Троя има своето обяснение в легендата. Вергилий разказва в "Енеида" какво се е случило с троянците след превземането на града им. Героят Еней, син на богинята Афродита, успял да избяга, като изнесъл на ръце парализирания си баща Анхиз и малкия си син Асканий.

Еней повел оцелелите троянци да си търсят нова родина. След много премеждия бегълците прекосили морето и стигнали до днешна Италия. 30 г. по-късно синът му Асканий основал града Алба Лонга, където се родили близнаците Ромул и Рем, кърмени от вълчица и положили началото на великия град Рим. Така троянците всъщност се оказват прадеди на римляните и основоположници на великата империя.

На гости на съвременните троянци

Изтощени от задълбаването в историята и жаркото слънце, спираме за почивка и обяд в малкото селце Тевфикие, което е съвсем близо до разкопките. Стените, дуварите и кепенците на къщите са изписани с цветя. Тези, в които са живели археолозите, открили за света Троя, са превърнати в музеи.

В малкия ресторант ни сервират проста храна, каквато вероятно се е приготвяла по тези места от векове – супа от трахана, най-вкусния зелен фасул, който съм яла в живота си и специалния десерт „Глоби” – малки топчета от местен вид сирене, оваляни в сусам и поставени върху карамелизирана ябълка. Със задължителната чаша черен чай, разбира се - тя слага край на всяка закуска, обяд или вечеря, през лятото разхлажда, а през зимата сгрява.

В селото попадаме сватба, а домакините любезно ни канят да пеем и танцуваме с тях, както и да споделим трапезата им с традиционни сватбарски ястия - кешкек /каша от булгур и пилешко месо/ и джигер /дроб/, приготвени в големи казани, за да стигнат за цялото село.

Така живеят съвременните троянци - върху пластовете история и гостоприемни към всеки, който мине от тук - независимо дали е местен или чужденец.

Тръгвам си от Троя и си мисля колко малък е светът и как дълбоките корени на историята ни свързват.

И разсъждавам върху думите на артиста Алпарсан Балоглу, чиято инсталация в музея Троя показва един нетрадиционен поглед към света и историята: "Ако вярвате в Троя, за вас се отваря един различен прозорец към света".