Да не спазваш правилата на играта е балканска привилегия, казва прочутият китарист
Няколко са майсторите, които заплитат балканския възел, колекционерите на локална хубост, които само с няколко тона могат да ти напомнят, че където си роден, живееш, обичаш и умираш, не е и няма да бъде отживелица от тъмните векове преди глобализацията. Брегович в Сърбия, Теодосий Спасов тук и Влатко Стефановски в Македония изглеждат като неизбежна забележителност: ако може някое място да се разкаже през музика, то те са отговорниците на тукашния саундтрак. Той си има и текст. "Всеки от нас има своя звезда, що го води дорде е жив. Кога свети ярко, човек има живот! Кога гасне - судбина." Песента на Влатко Стефановски "Бел кон" се захвана толкова здраво за "Хъшове" на Александър Морфов, че е невъзможно да си представим немилите и недрагите без нея. Стефановски несъмнено е виртуоз; виртуозността му обаче не е само техническа, а и в умението да събира светове - изток и запад, рок и фолклор, така сякаш не са чужди едни на други, а елегантно докосващи се полюси, напук на уж далечното разстояние помежду им.
Малко факти: роден е през 1957 година в Прилеп, в семейство на театрали. Свири от тийнейджър. Създава вече легендарните "Леб и сол". С бандата издава четиринадесет албума, които печелят фенове по всички континенти. След това забива няколко брилянтни солови албума. А ако ви е попадало видео с дуетите му със сръбския китарист Мирослав Тадич, то най-вероятно сте усещали какво е да отплаваш надалеч, без да мърдаш от мястото си.
- Господин Стефановски, последният ви албум "Сеир" получи одобрителни отзиви от феновете. Доволни ли сте от работата по песните?
- Ако не бях, щях да поработя по него още малко. Промоцията на "Сеир" все още продължава. В момента подготвям големи концерти в Белград, Загреб, Любляна. Публиката харесва новите песни, а аз се чувствам щастлив, когато ги свиря и пея.
- Кога хванахте китара за първи път?
- Много отдавна, дори не си спомням добре. Имаше китара някъде близо до вкъщи и често я вземах да посвиря от време на време. Напредвах много бързо и свирех все повече.
- Как създадохте запазената си марка и стил: чудесна смесица между традициите на рок музиката и най-доброто от местния фолклор?
- Бяха години, когато прогресив рок и фюжън се слушаше навсякъде. Имаше банди с необичайна креативност, правеха албуми на много високо ниво. При мен стана много естествено: традиционната музика на Македония, изсвирена по модерен, рок фюжън начин - отдаваше ми се с лекота. Събирането на тези два свята заедно беше голямо удоволствие.
- Основно има две посоки, в които се движи балканската музика. Едната - така както я правите и чувствате вие, Горан Брегович, Теодосий Спасов: с елегантни вариации върху фолклора, с интелект и дълбочина. Другият е т.нар. турбо фолк, който, за съжаление, също репрезентира нашия регион. Какво мислите за тази втората посока?
- Не зная... Нямам нищо против който и да било стил в музиката. Но си знам, че това с турбо фолка никога не ми е било присърце. Може би всички тези тежки години на войни, промени, престъпления, корупция и изобщо изпитанията, които ни се случват, са създали и нещо като саундтрак на времето, който описва тия мрачни работи. Но пък не е така само на Балканите. Евтина и комерсиална музика, базирана върху нечий фолклор, може да се намери и слуша навсякъде по света.
- "Леб и сол" се превърнаха в легендарна банда. Какво си мислихте през 70-те, когато я основахте?
- 1976-а започна всичко. Бяхме още в гимназията, свирехме по салоните. Но след няколко концерта и записи започнахме да придобиваме култов статут. Успехът дойде много скоро. След това всичко се случи като на кино: албум след албум, турне след турне. Искахме да бъдем най-добрите. И за определено време бяхме най-добрите.
- Вероятно има доста купонджийски истории около бандата, бихте ли разказали някоя?
- Не е една... Мисля да напиша книга и да разкажа всичко на страниците. Бяха велики времена... Пътувахме по турнета с голям автобус, а с нас вътре бяха и фенове и фенки. Като големите банди на Запад. Но имахме и много кризи, промени в личен план, липса на вдъхновение, финансови проблеми... Всичко ще разкажа.
- Песента "Бел кон" стана много популярна в България особено след постановката "Хъшове" на Александър Морфов. Чували ли сте как Христо Мутафчиев я пее? Успяхте ли да видите представлението на сцена?
- Да, познавам се с Морфов. Представлението гостува веднъж в Скопие и ми допадна много. Песента се харесва навсякъде. Винаги когато я пея, ме посрещат много топло.
- При последното ви гостуване се спряхте върху тази типична дума "сеир", която ползвате за заглавие на албума ви. Описахте я добре: като фундамент на балканската психология, нашенски дзен момент, в който "сме активни в пасивността си и пасивни в активността си". Преди време Горан Брегович каза нещо сходно: че има едно нещо, което е особено приятно на българи, сърби, македонци: мъдростта в това да не правим нищо по цял ден. Как мислите - откъде идва тази пасивност? И защо е толкова приятна? Ще се променим ли някога? И всъщност трябва ли?
- Да сме хора на действието, да сме хиперактивни - това е нашият отговор към това, което обществото изисква: да ни ускори. Тази скорост обаче е методът, чрез който искат да ни контролират. Раждане, образование, работа, сватба, деца, пенсиониране, смърт... Как да излезем от този омагьосан кръг? Почти невъзможно е. Ако не следваш правилата на играта, си считан за загубеняк... Но аз вярвам, че сме родени на този свят заради нещо много по-голямо, за по-висока роля. Можем ли да преминем на тези високи нива, независимо как го правим: с телата, умовете, душите си? Албумът ми е само малък опит да напомня на хората, че имат и друга природа: и тя е свещена, уникална. Нека бъде сеир!
- Имате ли чувството, че на Балканите върви изобщо процес на озападняване? Или пък само изглежда така, а в дълбочина няма как да се случи на хора като нас? Виждате ли културен проблем и заплаха за клишета, но и истини, които наричаме балканска душевност, балкански манталитет и пр.?
- Западните ценности не са проблем. Западните боклуци обаче са. Зависи от това кое от двете усвояваш. Истината е, че Балканите имат много домашно да пишат, за да се озоват там, където искат да бъдат. Културата трябва да е нещо, за което се грижим, а не непотребност, която изхвърляме. Балканите не могат и няма да избягат от глобализацията, консуматорството, икономическото заробване и всичко останало.
- Как Македония се промени за последните 25 години? Онова, което ние наричаме преход, а навярно и вие: беше ли за добро? Тук взе да изглежда като цяла епоха.
- Не съм сигурен накъде пътува влакът, ако трябва да съм честен... Колкото повече живея, толкова по-малко разбирам. Много неща са извън моя контрол. Питайте ме за китари, не за геополитически процеси. Целият свят се променя ден след ден. Опитваме се да спазваме темпото, но понякога се спъваме и падаме. Македония е малка страна с нейните вътрешни и външни проблеми. Някои от проблемите й са абсурдни и жалки. Особено тая история с името...
- Какво обичате да правите извън музиката?
- Обичам да се разхождам, да ходя до биопазари, да си купувам салати, да чета книги, да играя баскетбол със сина ми. Да гледам филми, да пия вино с приятели, да говоря за китари...
- Как се чувствате, когато сте в България? Любими места за престой? Истории, които ви са се случвали?
- Чувствам се чудесно. Свирил съм и съм ходил на много места - София, Пловдив, Банско, Созопол, Габрово... Навсякъде ме посрещат гостоприемно. Имам много приятели, а моят, както се казва, истински ятак е определено Теодосий Спасов. Той ми показа някои чудесни места в България, запозна ме със страхотни хора. Двамата утъпкахме пътеката към железопътната линия между Скопие и София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
