Све­ти­и­те са не­бес­ни­те ни хо­да­таи пред Бо­га

• В Не­де­ля след Пет­де­сет­ни­ца по­чи­та­ме всич­ки тях
• Тех­ни­те име­на са за­пи­са­ни в кни­га­та на жи­во­та

На 14 Юни - 1 Не­де­ля след Пет­де­сет­ни­ца, Цър­ква­та чес­тва Всич­ки све­тии, т. е. - всич­ки хрис­ти­я­ни от всич­ки кра­и­ща на све­та, от всич­ки на­род­нос­ти, от всич­ки вре­ме­на - мъ­же и же­ни от всич­ки въз­рас­ти и по­ло­же­ния, ко­и­то са оби­ча­ли Бо­га с всич­ко­то си сър­це, ста­ра­ли са се да из­пъл­ня­ват Не­го­ва­та све­та во­ля, го­ре­ли са с огъ­ня на вя­ра­та и със своя доб­ро­де­те­лен жи­вот са Му уго­ди­ли, прос­ла­ви­ли са име­то Му и Той ги прос­ла­вил. По то­зи на­чин те в ед­на и дру­га сте­пен са ус­пе­ли да дос­тиг­нат свя­тост, или с дру­ги ду­ми - в ед­на или дру­га сте­пен са мог­ли да осъ­щес­твят хрис­ти­ян­ския иде­ал за нрав­стве­но съ­вър­шен­ство (Мат. 5:48). Тех­ни­те име­на са за­пи­са­ни в кни­га­та на жи­во­та (От­кр. 13:8; Ис. 30:8; Лу­ка. 10:20) и кра­сят цър­ков­ния ка­лен­дар. Цър­ква­та Хрис­то­ва зас­лу­же­но ги по­чи­та и праз­ну­ва тях­на­та свет­ла па­мет, по­соч­ва ги за при­мер на под­ра­жа­ние и из­мол­ва тях­но­то мо­лит­ве­но за нас пред Бо­га хо­да­тайс­тво и не­бес­на по­мощ.

Но по­не­же има мно­зи­на, ко­и­то са пос­тиг­на­ли свя­тост, а име­на­та им са ос­та­на­ли не­из­вес­тни за све­та, то за да не ос­та­нат не­по­че­те­ни, св. Цър­ква е на­ре­ди­ла вед­нъж в го­ди­на­та, а имен­но на днеш­ния ден, да се праз­ну­ва об­що тях­на­та па­мет.

На­ча­ло на праз­ну­ва­не­то на Всич­ки све­тии

се пос­та­вя в Ца­риг­рад от ви­зан­тий­ския им­пе­ра­тор Лъв Мъд­ри, кой­то им пос­тро­ил го­лям и ве­ли­ко­ле­пен храм.

Праз­ни­кът на Всич­ки све­тии ни да­ва днес по­вод да го­во­рим за све­тос­тта, за све­ти­и­те и за дъл­жи­ма­та към тях по­чит.

Има раз­лич­ни сте­пе­ни и ка­те­го­рии на свя­тост. Сте­пен­та на све­тос­тта за­ви­си от сте­пен­та на усър­ди­е­то и уси­ли­е­то в стре­ме­жа към пос­ти­га­не на све­тос­тта, как­то и в за­ви­си­мост от сте­пен­та на Бо­жи­я­та бла­го­дат, ко­я­то ни се да­ва. Ка­те­го­ри­и­те пък за­ви­сят от на­чи­на и пъ­тя на пос­ти­га­не на ду­хов­но съ­вър­шен­ство, как­то и от лич­ни­те ка­чес­тва и склон­нос­ти на рев­ни­те­ли­те към бо­го­у­го­ден жи­вот. Има­ме след­ни­те по-важ­ни ка­те­го­рии свет­ци: пра­от­ци, си­реч ста­ро­за­вет­ни­те пра­от­ци и пат­ри­ар­си - Адам, Ной, Ав­ра­ам, Иса­ак, Яков и др., ко­и­то са уго­ди­ли Бо­гу със сво­я­та вя­ра и упо­ва­ние в из­пъл­не­ние на Бо­жи­и­те обе­ща­ния; пра­вед­ни­ци - ония, ко­и­то са во­ди­ли пра­ве­ден и бла­го­чес­тив жи­вот; про­ро­ци - из­бра­ни мъ­же, ко­и­то с бо­жес­тве­но оза­ре­ние са пред­сказ­ва­ли бъ­де­щи съ­би­тия и са раз­кри­ва­ли Бо­жи­я­та во­ля; апос­то­ли - уче­ни­ци­те и пра­те­ни­ци­те на Гос­под Ии­сус, ко­и­то са про­по­вяд­ва­ли Не­го­во­то уче­ние; рав­но­а­пос­тол­ни - ко­и­то по­доб­но на апос­то­ли­те са прос­ве­тя­ва­ли със свет­ли­на­та на Еван­ге­ли­е­то от­дел­ни стра­ни и на­ро­ди; мъ­че­ни­ци - ко­и­то са за­ги­на­ли мъ­че­ни­чес­ки за Хрис­та и с кръв­та си са зас­ви­де­тел­ства­ли и за­пе­ча­та­ли вя­ра­та си в Не­го; из­по­вед­ни­ци - ко­и­то сме­ло и без­страш­но са из­по­вяд­ва­ли вя­ра­та си и са по­нес­ли за нея най-раз­лич­ни те­лес­ни и ду­шев­ни мъ­че­ния; све­ти­те­ли - ар­хи­е­реи, ко­и­то са би­ли ду­хов­ни све­ти­ла на вя­ра и доб­ро­де­тел­ност, раз­кри­ва­ли са бо­жес­тве­ни­те ис­ти­ни и уче­ни­е­то на св. Цър­ква; пре­по­доб­ни (мъ­же и же­ни) - ко­и­то чрез пос­тни­чес­ки и мо­лит­ве­ни под­ви­зи, чрез неп­рес­тан­на бор­ба сре­щу из­ку­ше­ни­я­та са се по­ка­за­ли по­бе­ди­те­ли в не­ви­ди­ма­та ду­хов­на бран и са ста­на­ли ка­то ан­ге­ли в плът; без­среб­ре­ни­ци - бо­го­на­да­ре­ни ле­ка­ри, ко­и­то в име Бо­жие са ле­ку­ва­ли чо­веш­ки­те бо­лес­ти без­плат­но, съг­лас­но по­ве­ля­та на Гос­под Ии­сус: "Да­ром по­лу­чих­те, да­ром давай­те" (Мат. 10:8); юро­ди­ви Хрис­та ра­ди - лю­де, ко­и­то дра­го­вол­но са по­е­ма­ли стран­ния наг­лед под­виг да бъ­дат ка­то бе­зум­ни за­ра­ди Хрис­та и ка­то та­ки­ва - не­зас­лу­же­но ху­ле­ни и без­чес­те­ни, го­не­ни и би­ти, и др.

На­ша­та по­чит към све­ти­и­те глав­но се из­ра­зя­ва в бла­го­го­вей­на по­чит към тях за­ра­ди

доб­ро­де­тел­ния им и свят жи­вот

в мо­лит­ве­но при­зо­ва­ва­не на тях­на­та, не­бес­на зак­ри­ла, в по­чи­та­не на тех­ни­те изоб­ра­же­ния, пос­ве­ща­ва­не на хра­мо­ве в тях­на чест и в под­ра­жа­ние на тех­ния при­мер. По­чит­та към све­ти­и­те на­ми­ра оп­рав­да­ние в сло­во­то Бо­жие. Ако ние по­чи­та­ме Бо­га, ес­тес­тве­но е да по­чи­та­ме и ония, ко­и­то са би­ли "при­я­те­ли" Бо­жии (Изх. 33:11; Пс.138:17). Към то­ва ни по­у­ча­ва и св. ап. Па­вел - да има­ме по­чит и гри­жа към све­ти­и­те (1Кор. 16:18; 1Сол. 5:12-13; 1Тим.5:16; Фил.1:5; Евр. 6:10; 1Кор.16:15; Ефес. 61:18; Рим.12:13).

Мо­лит­ве­но­то при­зо­ва­ва­не на све­ти­и­те съ­що има ос­но­ва­ние. Още през вре­ме на зем­ния си жи­вот те са би­ли на­ши мо­лит­ве­ни хо­да­таи и Бог е чу­вал тех­ни­те мо­лит­ви, да­вал им е си­ла да вър­шат и чу­де­са - да въз­кре­ся­ват мър­тви и из­це­ря­ват бол­ни. Св. ап. Яков ни уве­ря­ва, че го­ля­ма си­ла има усър­дна­та мо­лит­ва на пра­вед­ни­ка (5:16), а Псал­мо­пе­ве­ца каз­ва, че уши­те на Гос­под са обър­на­ти към мо­лит­ви­те на пра­вед­ни­ци­те (Пс. 33:16). И ако све­ти­и­те са би­ли мо­лит­ве­ни хо­да­таи, ко­га­то са би­ли още жи­ви, то кол­ко по­ве­че те хо­да­тайс­тват за нас след смър­тта си, ко­га­то са ве­че по-близ­ко до Бо­га - пред не­бес­ния Му прес­тол (От­кр. 5:8; 8:3-4; 6:9-10).

На­ша­та по­чит към све­ти­и­те из­ра­зя­ва­ме и чрез по­чи­та­не на тех­ни­те св. об­ра­зи (ико­ни) и ре­лик­ви (св. мо­щи). То­ва по­чи­та­ние не е идо­ло­пок­лон­ство, как­то ня­кои пог­реш­но мис­лят. То е ес­тес­тве­на про­я­ва на по­чит към об­ра­за на ония, ко­и­то са про­си­я­ли в свя­тост. То е по­чи­та­не не на ве­щес­тво­то, от ко­е­то или вър­ху ко­е­то са нап­ра­ве­ни об­ра­зи­те, а по­чит, ко­я­то от ви­ди­мия об­раз пре­ми­на­ва към не­ви­ди­мия те­хен пър­во­об­раз, към са­ми­те тях. Мо­щи­те на све­ти­и­те мо­гат да бъ­дат из­вор на

из­це­ре­ния и до­ри въз­кре­се­ния на мър­тви

То­ва по­каз­ва и слу­ча­ят с въз­кре­се­ни­е­то на оня мър­твец, кой­то бил хвър­лен в гроб­ни­ца­та, къ­де­то са би­ли мо­щи­те на све­ти про­рок Ели­сей (4Цар. 13:2). От­тук ес­тес­тве­но про­из­ти­ча и по­чит­та към тях. Чрез мо­щи­те на све­ти­и­те Бог и днес про­я­вя­ва Сво­я­та си­ла. Сви­де­тел­ство за то­ва са мно­гоб­рой­ни­те чу­де­са, ко­и­то про­дъл­жа­ват да ста­ват чрез св. мо­щи на на­шия ро­ден све­тец преп. Йо­ан Рил­ски.

По­чит­та си към све­ти­и­те, как­то ве­че се спо­ме­на, ние из­ра­зя­ва­ме най-сет­не и чрез под­ра­жа­ние на тех­ния свят и доб­ро­де­те­лен жи­вот.

Но оп­рав­да­на ли е ед­на кул­то­ва по­чит към чо­ве­ци, ко­га­то е ка­за­но, че са­мо на Бо­га тряб­ва да се кла­ня­ме и Не­го един­стве­но тряб­ва да прос­ла­вя­ме? (вж. Втор. 6:13; Мат. 4:10; Пс. 113:9; Ис. 42:8). По­чи­та­не­то на све­ти­и­те не из­ключ­ва по­чит­та към Бо­га. То не е обо­жес­твя­ва­не, т. е. от­да­ва­не бо­жес­ка по­чит на чо­ве­ци. То е по­чит по зас­лу­га и дос­тойн­ство. По­чи­та­не­то на свет­ци­те всъщ­ност е кос­ве­но прос­ла­вя­не на Бо­га. За­що­то, по­чи­тай­ки Бо­жи­и­те угод­ни­ци, ние прос­ла­вя­ме Бо­га, Кой­то е прос­ла­вил тия, ко­и­то Не­го са прос­ла­ви­ли. Чу­ден и прос­ла­вян е Бог в Сво­и­те све­тии (Пс. 67:36 - по 70-те; 2Сол. 1:10). Ко­га­то чо­ве­ци са от­да­ва­ли на Бо­жии чо­ве­ци бо­жес­ка по­чит, те ре­ши­тел­но са я от­кло­ня­ва­ли, но ко­га­то чрез тях е тряб­ва­ло да бъ­де прос­ла­вен Бог, те са я при­е­ма­ли (Де­ян. 10:25; 14:14; От­кр. 22:8-9).

Све­тос­тта оба­че не е дос­то­я­ние и приз­ва­ние са­мо на из­бра­ни лю­де. Към нея тряб­ва да се стре­мят всич­ки чо­ве­ци (1Сол. 4:7; Евр. 12:14). Бъ­де­те све­ти, каз­ва Бог, за­що­то и Аз съм свет! (Лев. 11:45; 1Петр. 1:16).

Све­тос­тта се пос­ти­га с го­ле­ми уси­лия в бор­ба­та сре­щу на­ши­те гре­хов­ни нак­лон­нос­ти, в из­пъл­не­ние на све­та­та Бо­жия во­ля, и се при­до­би­ва под дейс­тви­е­то на Бо­жи­я­та ос­ве­ща­ва­ща бла­го­дат. Тая бла­го­дат ние по­лу­ча­ва­ме във и чрез све­ти­те тайн­ства, осо­бе­но чрез тайн­ство­то св. Ев­ха­рис­тия. Как­то бя­ло плат­но кол­ко­то по­ве­че се из­плак­ва с чис­та во­да и по-дъл­го вре­ме се ос­та­вя под дейс­тви­е­то на слън­че­ви­те лъ­чи, тол­ко­ва по-бя­ло ста­ва, та­ка и Бо­жи­я­та бла­го­дат - кол­ко­то по­ве­че про­ник­ва в чо­ве­ка, тол­ко­ва чо­век по­ве­че се ос­ве­ща­ва от нея.

В ли­це­то на све­ти­и­те има­ме

прек­рас­ни при­ме­ри на под­ра­жа­ние

Пъ­тят към све­тос­тта е отъп­кан от хи­ля­ди и хи­ля­ди, ко­и­то са ми­на­ли по не­го. Днес св. Цър­ква ни пред­ста­вя ве­ли­чес­тве­на­та га­ле­рия на ста­ро­за­вет­ни и но­во­за­вет­ни пра­вед­ни­ци - "об­лак сви­де­те­ли" (Евр. 12:1), на кой­то, ка­то гле­да­ме, по­лу­ча­ва­ме си­ли да се бо­рим сре­щу "гре­ха, кой­то ни лес­но омо­та­ва" (Евр. 12:1). То­зи "об­лак" ни осе­ня­ва бла­го­дат­но и съз­да­ва ат­мос­фе­ра за уси­лен ду­хо­вен жи­вот. Пог­лед­не­те тия све­ще­ни об­ра­зи, ко­и­то ук­ра­ся­ват тоя ве­ли­чес­твен храм, как крот­ко ни гле­дат, как­ва бла­го­дат и не­зем­на кра­со­та, как­во пле­ня­ва­що ду­хов­но оба­я­ние се из­лъч­ва от тях! То­ва не са об­ра­зи на ня­как­ви из­мис­ле­ни ли­ца, а об­ра­зи на дейс­тви­тел­ни ис­то­ри­чес­ки чо­ве­ци, ро­де­ни ка­то нас и би­ли по­до­бос­трас­тни нам, но ос­ве­ти­ли се чрез под­ви­га на вя­ра­та, лю­бов­та и доб­ро­де­тел­ния жи­вот.

Пра­вос­лав­на­та цър­ква е Цър­ква на све­тии. Та­ка­ва е тя не за­що­то е със­та­ве­на из­клю­чи­тел­но от све­тии, но за­що­то в нея са про­си­я­ли тол­ко­ва мно­го свет­ци. А про­си­я­ва­не в свя­тост, как­то ве­че се ка­за, е не­въз­мож­но без ос­ве­ща­ва­ща­та Бо­жия бла­го­дат. То­ва ще ре­че, че Бо­жи­я­та бла­го­дат дейс­тва в Пра­вос­лав­на­та цър­ква, ко­е­то е сви­де­тел­ство, че тя е Бо­жия цър­ква.

Све­ти­и­те са ка­то об­ла­ци­те - те но­сят и пра­щат на жад­на­та зе­мя бла­го­да­тен на­по­и­те­лен и оро­си­те­лен дъжд. Све­ти­и­те са ук­ра­ше­ни­е­то на Хрис­то­ва­та цър­ква. Те са на­ши­те не­бес­ни хо­да­таи пред Бо­га за чес­тит жи­вот в мир и вся­ко до­вол­ство. Тая ми­съл е яс­но из­ра­зе­на в днеш­ния праз­ни­чен тро­пар, с кой­то и ще за­вър­шим днеш­но­то си сло­во:

"Хрис­те Бо­же, Тво­я­та Цър­ква ка­то с баг­ре­ни­ца и ви­сон се ук­ра­си чрез кръв­та на мъ­че­ни­ци­те от цял свят и чрез тях Ти ви­ка: из­пра­ти щед­рос­ти­те Си над Тво­и­те лю­де, дай мир на Тво­е­то об­щес­тво и на на­ши­те ду­ши - ве­ли­ка ми­лост!"

Амин!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com