Сбър­ка­ли па­на­гюр­ски­те ри­то­ни с тромпети

Как­во да пра­вим, до­ка­то сто­им изо­ли­ра­ни вкъ­щи, за да се пред­па­зим от страш­ния ко­ро­на­ви­рус? В един мо­мент на все­ки му пис­ва да гле­да тв се­ри­а­ли и гот­вар­ски пре­да­ва­ния. А в пос­лед­на­та сед­ми­ца те­ле­ви­зи­и­те ми­на­ха на пов­то­ре­ния и из­ту­па­ни от пра­ха ста­ри лен­ти. До­ри "ви­се­не­то" във Фейс­бук ве­че е на­пъл­но отег­чи­тел­но. Не мо­жем да пъ­ту­ва­ме, но мо­жем да се до­кос­нем от раз­сто­я­ние до чу­де­са­та на Бъл­га­рия и на све­та. За­то­ва "Стан­дарт" ре­ши да пре­не­се в до­ма ви ня­кои от най-кра­си­ви­те сък­ро­ви­ща, па­зе­ни от му­зе­и­те у нас - чрез тех­ни­те ис­то­рии. За­поч­нах­ме с най-за­га­дъч­но­то от тях - ма­ги­чес­ки­те плоч­ки от Лет­ни­ца, ко­и­то но­сят прок­ля­тие. Днес ви пред­ста­вя­ме лю­бо­пит­ни фак­ти за ем­бле­ма­та на Бъл­га­рия - Па­на­гюр­ско­то зла­то.

• "Мет­ро­по­ли­тен" в Ню Йорк с ек­склу­зив­ни пра­ва да пра­ви реп­ли­ки на без­цен­ни­те пред­ме­ти
• Сък­ро­ви­ще­то е има­ло очи, гла­си ед­на от ле­ген­ди­те

8 де­кем­ври 1949 г. - "Ела­те да ви­ди­те, му­зи­кан­ти­те са си заб­ра­ви­ли тръ­би­те!". То­ва въз­клик­ва един от три­ма­та бра­тя тух­ла­ри Па­вел, Пет­ко и Ми­ха­ил Дей­ко­ви, кой­то пръв от­кри­ва 9-те злат­ни съ­да от па­на­гюр­ско­то сък­ро­ви­ще. Бра­тя­та на­ис­ти­на ре­ши­ли, че са от­кри­ли му­зи­кал­ни ин­стру­мен­ти, за­то­ва бър­зат да ги пре­да­ват на око­лий­ския на­чал­ник Сте­фан Кал­па­ков. Из­ми­рат ги на ре­ка­та, но ко­га­то пред­ме­ти­те ги зас­ле­пя­ват с бля­съ­ка си, раз­би­рат, че са на­ме­ри­ли не­що по­ве­че от тръ­би­те на сви­ра­ча. Сла­гат ги па­зар­ска тор­ба и ги но­сят на Кал­па­ков.

На­ход­ка­та на бра­тя Дей­ко­ви е из­ло­же­на зад вит­ри­ни­те на хав­ли­е­на­та фаб­ри­ка - на глав­на­та ули­ца в Па­на­гю­ри­ще. Ня­кол­ко дни сък­ро­ви­ще­то стои там, за да го ви­дят всич­ки па­на­гюр­ци.

Из­вес­тни­ят ар­хе­о­лог Пе­тър Гор­ба­нов, за­вър­шил във Ви­е­на, съ­об­ща­ва за сък­ро­ви­ще­то на Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия ин­сти­тут и на ди­рек­то­ра на Плов­див­ския ис­то­ри­чес­ки му­зей. Уни­кал­ни­те съ­до­ве са пре­не­се­ни в Плов­див в обик­но­ве­на ра­ни­ца и без ох­ра­на.

300 000 то­га­ваш­ни ле­ва по­лу­ча­ват за наг­ра­да бра­тя Дей­ко­ви от Плов­див­ския об­щин­ски съ­вет.

8 г. сък­ро­ви­ще­то е "в не­из­вес­тност". То­ва е най-раз­прос­тра­не­ни­ят мит око­ло цар­ския сер­виз. Нас­лед­ни­ци­те на три­ма­та от­кри­ва­те­ли твър­дят, че със за­по­вед на Люд­ми­ла Жив­ко­ва сък­ро­ви­ще­то би­ло из­не­се­но от Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия му­зей в Плов­див с гре­шен ин­вен­та­рен но­мер. И в пе­ри­о­да 1974 - 1982 г. ни­кой не зна­ел къ­де е.

Съ­щес­тву­ва хи­по­те­за, че ри­то­ни­те са има­ли очи от скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни, ко­и­то ня­къ­де във вре­ме­то са се из­гу­би­ли.

1970 г. - Па­на­гюр­ско­то злат­но сък­ро­ви­ще за­ми­на­ва за САЩ. Спо­ред про­фе­со­ра по кул­ту­ро­ло­гия Ев­ге­ний Са­чев сък­ро­ви­ще­то е да­де­но на един от нас­лед­ни­ци­те на Рок­фе­лер сре­щу обе­ща­ние за ин­вес­ти­ции. "На 29 ап­рил 1975 г. с час­тен са­мо­лет Рок­фе­лер прис­ти­га на ле­ти­ще­то в Со­фия и в знак на доб­ро на­ме­ре­ние му да­ват Па­на­гюр­ско­то сък­ро­ви­ще да го от­не­се в САЩ в му­зея "Мет­ро­по­ли­тен" - за да мо­гат там да го оце­нят и да го ви­дят - без как­ви­то и да са до­ку­мен­ти, са­мо на ед­на чес­тна ду­ма", ко­мен­ти­ра Са­чев пред бТВ. Имен­но то­га­ва му­зе­ят "Мет­ро­по­ли­тен" в Ню Йорк по­лу­ча­ва ек­склу­зив­ни пра­ва да про­из­веж­да ко­пия и реп­ли­ки на Па­на­гюр­ско­то зла­то. Нап­ра­ве­ни са ня­кол­ко, пре­ди то да се вър­не в Бъл­га­рия. То­га­ва плъз­ва слу­хът, че сък­ро­ви­ще­то е под­ме­не­но.

2014 г. - Па­на­гюр­ско­то зла­то е 100% ис­тин­ско. То­ва об­я­ви швей­цар­ска­та "Ев­ро­тест кон­трол", след ка­то из­вър­ши 33 про­би. Та­ка окон­ча­тел­но рух­на ми­тът, че сък­ро­ви­ще­то не е ис­тин­ско, че още пре­ди го­ди­ни е под­ме­не­но с дуб­ли­кат. А ори­ги­на­лът е из­не­сен зад гра­ни­ца и про­да­ден в час­тна ко­лек­ция.

50 ми­ли­о­на ев­ро е зас­тра­хо­ва­тел­на­та стой­ност на Па­на­гюр­ско­то злат­но сък­ро­ви­ще

6,164 кг е об­що­то тег­ло на 9-те съ­да от тра­кий­ския цар­ски сер­виз

Над 4 ми­ли­о­на ту­рис­ти от цял свят се въз­хи­ща­ва­ха на па­на­гюр­ско­то зла­то в Лу­въ­ра.

Па­на­гюр­ско­то зла­то ня­ма ана­лог. Част от ис­то­ри­ци­те при­е­мат те­за­та на проф. Иван Ве­не­ди­ков, че са из­ра­бо­те­ни в ате­лие на град Лам­псак на юж­ния бряг на Мра­мор­но мо­ре.

Две са хи­по­те­зи­те кой вла­де­тел е по­ръ­чал из­ра­бот­ка­та на ри­ту­ал­ния зла­тен сер­виз. Ед­на­та е, че то­ва е ле­ген­дар­ни­ят цар на од­ри­си­те Севт III. Дру­га­та - че са нап­ра­ве­ни по по­ръч­ка на Ли­зи­мах, нас­лед­ни­ка на Алек­сан­дър Ве­ли­ки в Тра­кия. Но по­па­дат след во­ен­на по­бе­да в хаз­на­та на Севт III.

С обо­жес­твя­ва­не­то на Алек­сан­дър Ве­ли­ки при­жи­ве се на­ла­га тра­ди­ци­я­та вла­де­те­лят да пие от злат­ни съ­до­ве. Та­ка е ста­вал ра­вен на бо­го­ве­те.

2012 г. - в Па­на­гю­ри­ще от­ва­ря вра­ти уни­кал­на­та за­ла тре­зор. В нея вся­ка го­ди­на ори­ги­нал­но­то сък­ро­ви­ще гос­ту­ва за 40 дни. То­ва е един­стве­но­то мяс­то, в ко­е­то все­ки от 9-те съ­да е из­ло­жен в соб­стве­на вит­ри­на от бро­ни­ра­но стък­ло и мо­же да се ви­ди в де­тай­ли.

Дос­ко­ро в офи­ци­ал­ни­те спра­воч­ни­ци три от ри­то­ни­те бя­ха опис­ва­ни с "гла­ви на ама­зон­ки". Пос­лед­ни­те про­уч­ва­ния по­каз­ват, че ри­ту­ал­ни­те ча­ши изоб­ра­зя­ват бо­ги­ни­те Ати­на, Аф­ро­ди­та и Хе­ра.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com