В прегръдката на Рила планина, на близо 2 и половина часа път от София по магистрала “Струма” и живописното дефиле на Разложката котловина, е сгушен паркът за мечки “Белица”. Той не е обикновен зоопарк с тесни клетки и подтисани от затворническия режим животни - там големите кафяви мечоци живеят свободно в естествената си среда. Общото между едрите бозайници е, че всички те са били жертва на насилие, тормоз и нечовешко малтретиране. И тези тежки за обществото ни дни, в които всички сме смазани от жестокостта на децата, които са действали като глутница садисти в Младежкия хълм на Пловдив, и които не са спрели, докато не задоволят жаждата си за насилие над безащитния 37-годишен Георги от Кричим, който издъхна в болница от пораженията и скъсаните органи в тялото си, е време да се стреснем като общество и да се започнем да учим децата на състрадание. “Защото състраданието се възпитава още от първия ден и то е резултат от ценностите, които родителите са посяли в наследниците си. То не е заложен инстинкт”, убедени са психолозите.
И паркът “Белица”, и очите на изстрадалите огромни кафяви мечки, са учебник за милост и за доброта. Затова, ако имате свободен ден, разходете се със семейството си до “Белица”, която ще отвори сетивата ви за света на състраданието.
На огромна планинска площ от 12 хектара ще наблюдавате, а и ще се наслаждавате на хвърлей разстояние от обезопасените алеи как животните плуват в изкуствените езера, как играят, как търсят скрита от гледачите храна по дърветата или просто как спят, необезпокоявани в гората.
Брижит Бардо и след смъртта си ни учи на милосърдие
Една от най-красивите жени на всички времена - френската актриса Брижит Бардо, която почина миналата година на 91-годишна възраст, и след смъртта си ни учи на милосърдие и състрадание. Жената, по която са въздишали мъжете от всички континенти на света, след като постига недостижимия си професионален връх в киното, разочарована от хората, се оттегли от филмовата индустрия и посвети десетилетия от живота си на грижата за животните.
През 90-те години на миналия век, когато жестоката практика с “танцуващите мечки” у нас беше масова проява, и възрастни роми с гъдулка в ръка се разхождаха по централните улици на големите градове с оковано мече, качваха ги и в градския транспорт, защото насилието все още бе легално по улиците на Балканите, именно организацията на Бардо обедини сили с международната организация “Четири лапи” и направи парка “Белица”, който се превърна в дом на малтретираните танцуващи мечки.
Брижит Бардо инвестира не само значителни финансови средства за закупуването и изграждането на терена в Южна Рила, но и използва огромното си медийно влияние по света, за да притисне българските институции. И през 2002 г. Народното събрание прие закон, който окончателно забрани лова, търговията и показването на кафяви мечки пред публика. И до днес фондация “Брижит Бардо” продължава да съфинансира и управлява убежището съвместно с “Четири лапи” и гарантира на малтретираните горски животни сигурна и спокойна старост.
Паркът събира мечоци от цял свят
Днес естественият зоопарк е превърнат в глобално спасително убежище за мечки, отглеждани в незаконен плен, при лоши условия или затворени в миниатюрни клетки в зоопаркове от целия свят. На родна земя се отглеждат спасени бозайници от Сърбия, от Албания, от Украйна, от Чехия. “Имаме и 2 мечки от далечна Аржентина. Те извършиха исторически полет над Океана, за да получат своя заслужен покой в Рила. Паркът действа и като училище за осиротели диви мечета от Балканите, които се отглеждат в пълна изолация от хора, след което се маркират с GPS нашийници и се освобождават обратно в природата”, разказват гледачите от “Белица”.
Тъмното минало и жестокостта, скрити зад “танца”
Преди създаването на парка през 2000 г., срещата на изправена на задните си лапи мечка, която “танцува” под звуците на гъдулка, беше всекидневие. Зад кулисите на танцувалното забавление обаче се крие неописуемо насилие, което започва с отвличането на мечетата от майките им от дивата природа още докато са бебета. “За да бъдат принудени да изпълняват движенията, малките животни са карани да стъпват върху нагорещени метални плочи. Докато горещината ги е карала да вдигат лапи от болка, похитителите са свирели една и съща мелодия. Така в съзнанието на животното се изгражда условен рефлекс и по-късно то вдига лапите си си веднага щом чуе музиката”, разказват гледачите в “Белица”.
Най-чувствителната част от тялото на мечката - нейната челюст и нос, умишлено е пробивана с метален ринг, към който се прикрепя тежка верига. Всяко дръпване е причинявало остра болка, която пък е гарантирала пълно подчинение на стопанина. “Освен това животните са хранени лошо, често с хляб и захар, и умишлено са упоявани с алкохол - бира или ракия, което е довело до слепота, тежко недохранване и пълна загуба на естествени инстинкти на някои от обитателите на парка ни”, поясняват още зоослужителите.
Очите на мечока Монти
Историята на мечока Монти и неговите очи докосват всеки посетител на парка, просто трябва да се вгледате в тях. И ще осъзнаете, че въпреки насилието, на което е бил подложен, той ви гледа с нескрита свенливост, но и с доброта. Неговият живот започва с изключителна жестокост едва на 2-3 месеца, когато е бил отвлечен от майка си в гората.
И вместо да тича по поляните, мечето става жертва на садист, който превръща бебето в атракция и обект на насилие, с която се е хвалел в целия район на Русе. Убежището, в което извергът е заключил бебето мече не е било клетка на открито, а тясно, тъмно, без грам слънчева светлина мазе в хотел, 2 на 3 метра.
Монти е прекарал близо 2 години в пълна изолация от слънчева светлина, заобиколен от мръсотия, мизерия и бетон, без никаква възможност да се развива като диво животно, когато издевателствата на похитителя му, който го е малтретирал, не стигнали до ушите на природозащитниците. И през 2010 г. Монти е изведен от мазето на мъчителя му и е преместен в “Белица”. “И въпреки тормоза, на който е бил подложен, когато стъпи в парка, той бързо показа невероятна воля за живот, показа благодарност, показа доброта към нас и към другите обитатели на парка”, спомнят си гледачите.
Днес Монти е огромен, изключително силен, здрав, спокоен и добър мечок, който обича да изследва гората и е живото доказателство, че природата и правилната грижа могат да излекуват дори най-дълбоките травми. Но неговите очи говорят много. И ако децата, които са лишени от любов, от грижа, от внимание, които растат, объркани и изцяло потопени във виртуалния свят, се вгледат в тези очи, ще видят болката, останала от човешката лошотия.
Нека почнем да възпитаваме човечност, състрадание, милост и доброта в децата на България. Защото убийците от Пловдив, са българските деца, те са рожби на всеки от нас и ние всички носим вина за деянието им. Защото оставихме подрастващите българчета да растат в жестокост, която виждат не само във виртуалния свят, а и от реалния живот на възрастните. А човешката жестокост, която ще видите и за която ще чуете в “Белица”, ви стиска за гърлото. И учи всеки посетител на милост, каквото онези 10 деца не проявиха на Младежкия хълм.
Убежището е сред очарователни гори и изкуствени езера
Убежището на мечките е истинско удоволствие за посетителите, които се изкачват на надморска величина между 1200 и 1345 метра в Рила планина. Гъстите иглолистни и широколистни гори, хълмистият терен и планинският климат напълно съвпадат с естествения хабитат на кафявата мечка. Гората очарова гостите с душевен мир, защото се чува само шумът на вятъра и плисъкът на водата от изкуствените езера. Животните разполагат с просторни поляни, тучна растителност и уединени хълмове, където много от тях, подпомогнати от екипа на парка, за пръв път преоткриват дивия си инстинкт и сами започват да копаят бърлогите си. “Паркът посреща гости от 1 април до първите зимни снегове, защото през зимата мечоците спят”, казват гледачите.
Обиколките из “Белица” се провеждат на всеки половин час задължително с екскурзовод, който разказва личната трагедия на всяко едно мече. И защото паркът е разположен на 12 хектара, е добре да си отделите поне 2 часа за пълноценното му разглеждане.
