Най-важ­но е да се за­па­зят ра­бот­ни­те мес­та

Лю­бо­мир Да­цов е фи­нан­сов ана­ли­за­тор, член на фис­кал­ния съ­вет към На­род­но­то съб­ра­ние и бивш за­мес­тник-ми­нис­тър на фи­нан­си­те. Ръ­ко­во­дил е из­ра­бот­ва­не­то на всич­ки дър­жав­ни бюдже­ти от 2001 до 2009 г. От­го­ва­рял е за ко­ор­ди­на­ци­я­та на ев­ро­фон­до­ве­те и ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка.

• Кри­за­та мо­же да е V-об­раз­на, ако трае 2-3 ме­се­ца
• Шо­ко­ва те­ра­пия е най-доб­ро­то ре­ше­ние за ико­но­ми­ка­та, каз­ва Лю­бо­мир Да­цов

• За хо­ра­та и биз­не­са да се оси­гу­ри мост, по кой­то да пре­ми­нат през из­пи­та­ни­е­то
• Ре­сур­сът на САЩ ще ус­ко­ри от­кри­ва­не­то на вак­си­на сре­щу ко­ро­на­ви­ру­са
• Не би­ва да се уби­ва ико­но­ми­ка­та, ни­то об­щес­тво­то

- Г-н Да­цов, адек­ват­ни ли са мер­ки­те, ко­и­то пред­ло­жи пра­ви­тел­ство­то и ще до­ве­дат ли до ов­ла­дя­ва­не на кри­за­та и съ­жи­вя­ва­не на ико­но­ми­ка­та след то­ва?

- Пра­ви­тел­ство­то взе­ма мер­ки, ко­и­то са в пра­вил­на­та по­со­ка. При­тес­ня­вам се, че са не­дос­та­тъч­ни. Си­ту­а­ци­я­та е мно­го слож­на и с мно­го не­из­вес­тни. Има два под­хо­да при при­ла­га­не­то на ин­стру­мен­ти. Еди­ни­ят е да се нап­ра­вят мер­ки с го­лям ре­сурс и мак­си­мал­но ши­рок дос­тъп. То­га­ва, ко­га­то имаш срав­ни­тел­но ни­сък ин­сти­ту­ци­о­на­лен ка­па­ци­тет и ня­маш дос­та­тъч­но ра­бо­те­щи сис­те­ми, пус­каш об­щи, а не тар­ге­ти­ра­ни мер­ки и от­ва­ряш мак­си­мал­но вра­та­та, за да имат всич­ки дос­тъп до ин­стру­мен­та, кой­то тряб­ва да е дос­та­тъч­но го­лям по раз­мер. Дру­ги­ят под­ход е с по-мал­ко сред­ства, но по-доб­ре на­со­че­ни. То­зи ин­стру­мент е по-ефек­ти­вен ко­га­то раз­по­ла­гаш с бо­га­та ста­тис­ти­чес­ка ин­фор­ма­ция, имаш ад­ми­нис­тра­тив­ния ка­па­ци­тет да уп­рав­ля­ваш та­ка­ва ус­лу­га. За Бъл­га­рия труд­но мо­же да се ка­же, че има дос­та­тъч­но ад­ми­нис­тра­ти­вен ка­па­ци­тет и дос­та­тъч­но яс­на об­ста­нов­ка, за да бъ­де ре­сур­сът на­соч­ван ефек­тив­но. Та­ка че ос­та­ва пър­ви­ят ва­ри­ант ка­то под­ход по вре­ме на та­зи кри­за.

При нас има об­щоп­риз­на­ти три ка­те­го­рии, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат ком­пен­си­ра­ни - обик­но­ве­ни­те граж­да­ни, биз­не­сът и струк­ту­ри­те, ко­и­то ре­ша­ват проб­ле­ми­те с пан­де­ми­я­та.  Не знам да­ли да се ше­гу­ва­ме, но от ти­па мер­ки, ко­и­то се при­ла­гат у нас, чо­век ос­та­ва с впе­чат­ле­ние, че по­ли­ци­я­та е ос­нов­на­та струк­ту­ра, ко­я­то се бо­ри с пан­де­ми­я­та, а не здрав­ни­те служ­би. Как­во пра­вят по­ли­ца­и­те на ед­но КПП на из­хо­да на гра­да? Че­тат ня­ка­къв до­ку­мент. И вмес­то за 5 ми­ну­ти да стиг­неш, за 45 ми­ну­ти си бло­ки­ран на пъ­тя и тряб­ва да се чув­стваш за­ви­сим от тях. Та­ка­ва мяр­ка се при­ла­га, ко­га­то тряб­ва да бъ­де бло­ки­ра­но ог­ни­ще на за­ра­за, а не да бъ­де ог­ра­ни­чен дос­тъп. То­ва, ко­е­то се пра­ве­ше на дру­ги мес­та, нап­ри­мер в Ухан, е, че хо­ра­та на КПП-та­та има­ха апа­ра­ти да тес­тват да­ли чо­ве­кът има тем­пе­ра­ту­ра, за да бъ­дат пре­дот­вра­те­ни слу­ча­и­те за раз­на­ся­не на за­ра­за­та. Всич­ко дру­го е без­смис­ле­на де­мон­стра­ция. Аб­со­лют­но не­оп­рав­да­но е, ако ще кон­тро­ли­рат мес­то­по­ло­же­ни­е­то ни през те­ле­фо­на - то­ва е без­пре­це­ден­тно на­ру­ша­ва­не на кон­сти­ту­ци­он­ни пра­ва.

Към ле­ка­ри­те най-лес­но мо­гат да бъ­дат ад­ре­си­ра­ни мер­ки­те. Мо­же­ше мно­го по-бър­зо да се дейс­тва с мас­ки, пред­паз­ни об­лек­ла, апа­ра­ти за об­диш­ва­не. Но все още има проб­ле­ми.  Ако "от­во­риш" ме­ди­и­те, ос­та­ваш с впе­чат­ле­ние, че се раз­чи­та ос­нов­но на да­ре­ния от граж­да­ни. То­ва по­каз­ва, че сис­те­ма­та не е на мяс­то­то си. Има сла­бос­ти, ко­и­то са сис­тем­ни и във вся­ка стра­на от ЕС. Поч­ти всич­ки пра­ви­тел­ства се ока­за­ха из­не­на­да­ни, че ще има та­къв ви­рус, ма­кар че дър­жа­ви­те раз­по­ла­гат с ме­ди­цин­ски спе­ци­а­лис­ти, с ра­зуз­на­ва­ния. То­ва оз­на­ча­ва, че мно­го хо­ра или са го пре­неб­рег­на­ли, или сис­те­ми­те не са на мяс­то­то си.

- Как мер­ки­те тряб­ва да бъ­дат ад­ре­си­ра­ни към биз­не­са?

- То­ва не е стан­дар­тна ико­но­ми­чес­ка кри­за с дис­ба­лан­си, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат из­го­ре­ни, за да се пос­тиг­не рав­но­ве­сие  в ико­но­ми­ка­та - т.е. как­во­то и да пра­виш, кри­за­та тряб­ва да взе­ме сво­е­то. То­га­ва под­хо­ди­те са по-раз­лич­ни, да­же в ня­кои слу­чаи хвър­ля­не­то на ре­сурс е рис­ко­ва­но. Се­га мер­ки­те мо­же да ги мар­ки­ра­ме, че по прин­цип са пра­вил­ни, но не зна­ем ни­що с под­роб­нос­ти, а ме­ха­низ­мът на дос­тав­ка мо­же да ком­про­ме­ти­ра всич­ко. Най-важ­но­то е да поз­во­лим хо­ра­та и биз­не­са да имат мост, по кой­то да ми­нат през кри­за­та от "еди­ния на дру­гия бряг" с най-мал­ко за­гу­би. Мер­ки­те тряб­ва да бъ­дат в та­зи по­со­ка. Яс­но е, че ре­сур­сът на все­ки от нас е ог­ра­ни­чен. Чо­век или фир­ма мо­гат да из­дър­жат без до­хо­ди или с ог­ра­ни­че­ни та­ки­ва от 2 сед­ми­ци до два ме­се­ца. От дан­ни­те, ко­и­то че­та и срав­ня­вам, очак­вам кри­за­та да про­дъл­жи око­ло 4 ме­се­ца от за­поч­ва­не­то до по­ту­ша­ва­не­то й.  Проб­ле­мът е, че ня­ма дос­та­тъч­но яс­но­та за са­мия ви­рус. Но то­ва, в ко­е­то поч­ти всич­ки ви­ру­со­ло­зи са един­ни, е, че 70% от на­се­ле­ни­е­то тряб­ва да пре­бо­ле­ду­ват, за да се из­гра­ди иму­ни­тет. Мер­ки­те с ог­ра­ни­ча­ва­не­то са чис­то по­ли­ти­чес­ки. Дър­жа­ви­те имат ог­ра­ни­чен ре­сурс и се опит­ват с ка­ран­ти­на да на­ма­лят на­тис­ка вър­ху пуб­лич­на­та сис­те­ма, та­ка че да мо­гат да го раз­тег­нат във вре­ме­то. Всич­ки се бо­рим да ми­не вре­ме, за да се от­крие вак­си­на, за­що­то то­ва е ос­нов­но­то.

- Ще по­мог­нат ли мер­ки­те за пла­ща­не на 60% от зап­ла­ти­те от дър­жа­ва­та, за да не бъ­дат сък­ра­ща­ва­ни слу­жи­те­ли и без­лих­ве­ни­те кре­ди­ти до 1500 ле­ва, на ко­и­то имат пра­во хо­ра­та в неп­ла­тен от­пуск и са­мо­на­е­ти­те, за да се ми­не "от еди­ния бряг до дру­гия"?

- Кре­ди­тът е да по­мог­не, ко­га­то си за­къ­сал. Но мо­же да ти бъ­де от­ка­зан. Мяр­ка­та не е су­пе­ре­фек­тив­на, но е в пра­вил­на по­со­ка и от нея ще се въз­пол­зват хо­ра. До 700 млн. ле­ва ще ми­нат през Бъл­гар­ска­та бан­ка за раз­ви­тие, за да под­кре­пят биз­не­са и се пред­по­ла­га, че то­ва ще има ефект. Те­зи сред­ства оба­че са не­дос­та­тъч­ни, тряб­ва да бъ­дат да­де­ни по­ве­че. И да це­лят ос­нов­но за­паз­ва­не­то на за­е­тост. То­ва е ог­ром­ни­ят фо­кус. Да си спом­ним пре­диш­на­та кри­за: в Ев­ро­па тя ми­на през 2009 г., а в Бъл­га­рия про­дъл­жи до 2013 г. То­га­ва в ЕС бя­ха взе­ти мер­ки, ко­и­то в Бъл­га­рия не бя­ха при­ло­же­ни. Но мис­ля, че има на­у­че­ни уро­ци, за­що­то в пра­ви­тел­ство­то се­га са съ­щи­те хо­ра в го­ля­ма сте­пен.

- Как­ви са уро­ци­те от пре­диш­на­та кри­за?

- Ако биз­не­сът за­па­зи ка­па­ци­те­та си,  мо­же ди­рек­тно да се вър­не на па­за­ра с то­зи ка­па­ци­тет. Ако кри­за­та не про­дъл­жи пре­ка­ле­но дъл­го, а трае 2-3 ме­се­ца, не­ща­та ще се въз­ста­но­вят. В рам­ки­те на те­зи ме­се­ци кри­за­та мо­же да бъ­де V-об­раз­на. От та­зи глед­на точ­ка мер­ки­те, ко­и­то са за за­паз­ва­не на ка­па­ци­тет, са пра­вил­ни - ма­си­ра­на кам­па­ния, хвър­ля­не на мно­го сред­ства. Ако оба­че очак­ва­ни­я­та са за дру­го раз­ви­тие - 4-5 ме­се­ца кри­за и из­па­да­не в ре­це­сия за ед­на го­ди­на, то­га­ва мо­же би ще е нуж­но за­паз­ва­не на ре­сур­са в дър­жа­ва­та.  Спо­ред мен доб­ро­то ре­ше­ние е да има шо­ко­ва те­ра­пия. От всич­ки­те те­зи мер­ки най-доб­ре ра­бо­тещ ин­стру­мент би­ха би­ли те­зи 60% от зап­ла­ти­те, ко­и­то да да­ва дър­жа­ва­та, ако се съ­ди по "ети­ке­та" на мяр­ка­та. Но, как­то ка­зах, ме­ха­низ­мът на из­пъл­не­ние мо­же да ком­про­ме­ти­ра всич­ко. Слу­шам по­не ня­кол­ко пос­ла­ния от по­ли­ти­ци, ед­ни­те каз­ват, че мяр­ка­та ще бъ­де дос­тъп­на за це­лия биз­нес, но за­се­га вяр­ва­ме на очи­те си. Те­зи мер­ки са ад­ре­си­ра­ни ос­нов­но към ус­лу­ги­те, ка­то има вът­ре не­ща, ко­и­то ни­то са най-важ­ни, ни­то са струк­ту­ро­оп­ре­де­ля­щи. Ни­ма дис­ко­те­ки­те са мно­го важ­ни за ожи­вя­ва­не­то на ин­дус­три­я­та? И в съ­що­то вре­ме част от хо­ра­та в мал­ки­те пред­при­я­тия, ко­и­то се за­ни­ма­ват с про­из­вод­ство и из­дър­жат дос­та ра­бот­ни­ци, изоб­що не са пред­ви­де­ни.

- В кои сек­то­ри тряб­ва да бъ­де раз­пре­де­лен то­зи ре­сурс?

- Ако не зна­еш кои са най-за­сег­на­ти­те сек­то­ри, от­ва­ряш вра­та­та мак­си­мал­но за дос­тъп и вкар­ваш по-го­лям ре­сурс. Аз по-ско­ро спо­де­лям мне­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ли­те, че мак­си­ма­лен брой сек­то­ри тряб­ва да бъ­дат вклю­че­ни.

- Как виж­да­те мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та кар­ти­на на фо­на на то­ва, ко­е­то се случ­ва?

- Оцен­ки­те и ана­ли­зи­те, ко­и­то за­поч­на­ха да из­ли­зат, са дос­та неп­ри­ят­ни. Ня­кол­ко от го­ле­ми­те ин­сти­ту­ции, ко­и­то се за­ни­ма­ват с оцен­ка на па­за­ри­те, пуб­ли­ку­ва­ха дан­ни за 7-8% спад в ев­ро­зо­на­та на го­диш­на ба­за. При пре­диш­на­та кри­за ни­ва­та бя­ха 3,6% спад в Ис­па­ния, 5,5% - в Ита­лия.  Ние сме мал­ка, от­во­ре­на ико­но­ми­ка, сил­но за­ви­си­ма от ико­но­ми­чес­ка­та ак­тив­ност в ЕС. Не­ща­та, ко­и­то се случ­ват там, ид­ват и тук, ма­кар и с мал­ко за­къс­не­ние. Ко­е­то оз­на­ча­ва, че ако кри­за­та е с 20-30% по-ло­ша от пре­диш­на­та, ние ще има­ме спад от око­ло 5-6% на БВП. Той оба­че де­фак­то ще бъ­де от по­ря­дъ­ка на 9%, за­що­то се очак­ва­ха око­ло 3% рас­теж на БВП. Все още ня­ма дос­та­тъч­но ин­фор­ма­ция, за­то­ва се на­дя­вам прог­но­зи­те да са са­мо ори­ен­ти­ро­въч­ни. Но ин­дус­три­ал­ни­те ин­дек­си са се сви­ли по­ве­че, от­кол­ко­то през 2008-2009 г. То­ва, ко­е­то ка­за фи­нан­со­ви­ят ми­нис­тър Вла­дис­лав Го­ра­нов - за око­ло 3 ми­ли­ар­да очак­ва­на за­гу­ба на при­хо­ди, за­поч­ва да из­глеж­да ми­ни­мал­на циф­ра.

Но всич­ко е въп­рос на сце­на­рий. Ако не­ща­та се нор­ма­ли­зи­рат до май, аз мис­ля, че та­къв сце­на­рий ня­ма да се слу­чи. Ако вяр­ва­ме, че ще е то­зи сце­на­ри­ят, на­ис­ти­на са нуж­ни мно­го по-ма­си­ра­ни мер­ки, за да бъ­де под­по­мог­нат биз­не­сът и да бъ­де за­па­зен ка­па­ци­те­тът - как­то чо­веш­ки­ят, та­ка и на фир­ме­но ни­во. Ако е по-про­дъл­жи­тел­на кри­за­та - тряб­ва да сме по-пред­паз­ли­ви, но и мер­ки­те да бъ­дат пре­ци­зи­ра­ни. Ако аз тряб­ва да взи­мам ре­ше­ние, бих за­ло­жил на по-крат­кот­ра­ен ва­ри­ант с по-ма­си­ра­но из­ли­ва­не на сред­ства.

Бих на­сър­чил по-бър­за ре­ак­ция с въ­веж­да­не­то на мер­ки­те, кол­ко­то и не­оп­ре­де­ле­ност да има.  Ев­ро­ко­ми­си­я­та ве­че одоб­ри схе­ми­те за дър­жав­на по­мощ на се­дем дър­жа­ви, ка­то има­те пред­вид, че пра­ви­ла­та бя­ха одоб­ре­ни на 19 март. Аз не знам Бъл­га­рия да има вне­се­на схе­ма за дър­жав­на по­мощ.  Не е нуж­но да се от­кри­ва топ­ла­та во­да, а да се ви­ди как­во пра­ви Гер­ма­ния се­га, за­що­то при пре­диш­на­та кри­за тя за­па­зи ка­па­ци­те­та на дър­жа­ва­та в най-доб­ра сте­пен. Об­щи­те ре­ше­ния на ев­ро­пейс­ко ни­во бя­ха ба­зи­ра­ни на ней­ния опит. Се­га гер­ман­ци­те це­лят за­паз­ва­не­то на за­е­тос­тта.

- Но кой мо­же да ка­же ка­къв ще е сце­на­ри­ят? На как­ва ба­за мо­же да се нап­ра­ви прог­но­за?

- Аз за­ла­гам на то­ва, че през пос­лед­на­та сед­ми­ца САЩ се вклю­чи­ха на съв­сем дру­га ско­рост в бор­ба­та сре­щу пан­де­ми­я­та. Ако има ня­кой в све­та ка­па­ци­тет да нап­ра­ви ле­кар­ствен про­дукт  - то­ва са аме­ри­кан­ци­те. САЩ при­те­жа­ват по­не 40% от ре­сур­са на све­та, ако не и по­ве­че. То­ва, че те се зад­ви­жи­ха, да­ва го­ля­ма на­деж­да, че не­ща­та ще бъ­дат ре­ше­ни от­но­си­тел­но по-бър­зо. Очак­вам  след­ва­щия ме­сец да има вак­си­на за тес­тва­не.  Да­ли тя ще бъ­де от­кри­та в Юж­на Ко­рея или Япо­ния - ре­сур­сът на САЩ зад­ви­жи не­ща­та.

- Как­ви ще са по­у­ки­те и по­ра­же­ни­я­та от та­зи кри­за?

- Ня­кои от не­ща­та, ко­и­то се пра­вят у нас, не при­ли­чат на ев­ро­пейс­ка де­мок­ра­ция. По мо­дел на по­ве­де­ние в ЕС Бъл­га­рия се доб­ли­жа­ва до  Ви­шег­рад­ска­та чет­вор­ка. Те­зи стра­ни бук­вал­но ко­пи­рат мо­де­ла на Ки­тай, но там има ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Не би­ва да се уби­ва ико­но­ми­ка­та, не би­ва да се уби­ва и об­щес­тво­то. Ня­кои гра­ни­ци ве­че са пре­ми­на­ти и от глед­на точ­ка на со­ци­о­ло­зи и по­ли­то­ло­зи от­ра­же­ни­я­та в дру­ги сфе­ри ще бъ­дат дос­та съ­щес­тве­ни. Но има и не­що доб­ро. Мно­го не­ща се ди­ги­та­ли­зи­ра­ха. От кол­ко вре­ме го­во­рим за он­лайн об­ра­зо­ва­ние - се­га сис­те­ма­та по­лу­чи тла­сък. Та­зи инер­ция тряб­ва да про­дъл­жи.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com