Директива на европарламента улеснява изграждането на нова инфраструктура
Скоро мрежата ще е основа на нова икономика и шанс за по-добър стандарт на живот, казва Ева Паунова
Административният процес ще бъде дигитализиран, разходите за бизнеса ще се намалят
България може да служи за пример с големия брой зони за Wi-Fi
Ева Паунова е български евродепутат от листата на ГЕРБ. Тя е член на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и Делегацията за връзки с Китайската народна република. Носител е на наградата Евродепутат на годината в категорията "Най-добър новодошъл евродепутат" за 2015 г. Работи активно за подобряване качеството на образованието, развиване възможностите за професионална реализация и за подобряване статута на младите европейски граждани. В момента е в България по повод Годишното събрание на Европейската асоциация на телекомуникационните оператори - ETNO, която за първи път се провежда в страната ни.
- Г-жо Паунова, България има една от най-бързите интернет връзки в ЕС. С какво приетата през май миналата година от Европейския парламент Директива относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, ще допринесе за подобряване на интернет потреблението в България?
- Да, България има една от най-бързите интернет връзки в ЕС, но все още интернет не е достъпен за всички. През 2014 г. малко повече от половината от населението (57%) използва интернет. Годишният ръст е 1%. За сравнение, за 2014 г. в европейските държави като Германия, Франция, Финландия и Исландия над 80% от населението имат интернет връзка. Точно затова правителството полага специални усилия да разшири достъпа чисто географски. Това е особено важно за развитието на електронната търговия и електронната администрация, които са елементи на цифровия единен пазар. Без достъп до интернет не можем нито да сме клиенти, нито да използваме тази пряка връзка с останалия бизнес свят. Затова освен бърз интернетът в България трябва да приобщава и все повече хора.
Директивата за разгръщането на високоскоростните мрежи всъщност цели да подпомогне този процес високоскоростният интернет да стигне до всички чрез намаляване на разходите за изграждането на инфраструктурата за него. Предварителните изчисления показват, че с условията, записани в Директивата, процесът ще се развива така, че през 2020 г. всички европейци ще имат достъп до интернет с много по-висока скорост - над 30Mbps, а най-малко 50% от домакинствата да имат интернет със скорост над 100Mbps.
Един от инструментите в документа е подобряването на условията за използването на съществуваща, но и за изграждането на нова инфраструктура, което вече е приоритет у нас. Ако искаме да увеличим бързо достъпа до високоскоростен интернет, трябва да създадем и по-добри условия за инвестиции в сектора на електронните услуги.
- Освен осигуряване на достъп до бърз интернет във всички европейски държави Директивата предвижда ли и уеднаквяване на заплащането на тези услуги за всички членове на ЕС? Към момента в държави като Белгия и Холандия например потребителите заплащат около 40 евро за интернет, чиято скорост е поне три пъти по-бавна от тази, осигурявана от българските оператори на цена от 20 лв.
- Директивата сама по себе си не регламентира уеднаквяване или промяна в заплащането на електронни услуги. Целта е да улесни използването на вече съществуваща инфраструктура и създаването на нова такава с по-малко административни пречки. Това би било предпоставка и за понижаване на цените на услугите. Не говорим за усредняване на цени, а по-скоро за по-голяма конкуренция на европейско ниво, която може да доведе до по-добро качество на по-ниски цени. Новото законодателство също насърчава създаването на по-добри условия за използването на електронни публични услуги, което е ключово за бързо развиващото се електронно управление у нас.
- По какъв начин, в частност за България, ще се постигне оптимизиране на разходите за изграждане на технологична инфраструктура? Ще бъде ли направена промяна в административно отношение?
- В резултат от тази директива разходите могат да се намалят по два начина. Единият е, като се използва съвместно вече съществуващата физическа инфраструктура. Другият е, като администрацията подпомогне създаването на нова инфраструктура чрез по-олекотени процедури. В България се предвижда да се създаде Единна информационна точка, която да поддържа единна база данни. Това ще улесни процеса по координиране и планиране на нова физическа инфраструктура. А и ще направи възможността това да става съвместно между повече оператори. Административният процес ще бъде дигитализиран, всичко ще може да се попълва онлайн, което трябва допълнително да улесни възможните инвеститори. Специално дигитализацията на процеса е в пълен синхрон с амбициите на правителството да въведе електронно управление.
- Какви са конкретните препоръки в Директивата, които по ваше мнение са най-важни за страната ни?
- Едно от основните предимства на Директивата е въвеждането на административни облекчения. Това включва намаляване на административната тежест и разходи за бизнеса, както и създаването на ясни правила и процедури за разгръщане на високоскоростни електронни мрежи. По брой процедури и разходи България се намира съответно на 23-то и 24-то място в ЕС. Това място не е добро, но заедно с усилията, които полага кабинетът за намаляване на административната тежест и тази някои нови моменти, които дава тази Директива, смятам, че в България ще се отворят възможности. Заедно с възможностите физическата инфраструктура да бъде използвана съвместно от няколко оператора, ще гарантираме достъп до интернет за много хора, които са в по-отдалечени региони, ще намалим разходите за изграждане и поддръжка на такава инфраструктура.
- Какви ползи в икономически аспект се очакват в кратко- и в дългосрочен план? Смятате ли, че външните инвестиции ще бъдат симулирани?
- Интернет е в центъра на работните места на бъдещето. Очакванията са, че той ще носи огромна част от БВП на европейските държави в съвсем скоро време. Той ще бъде основата на една съвсем нова икономика на знание и иновации, но и шанс за всички нас да запазим добрия си стандарт на живот. Затова е много важно всеки да има достъп до интернет, за да не бъде изключен от този модел.
Отделните детайли от този процес засягат електронната търговия и достъпа по интернет до целия пазар на ЕС, публичните услуги, които в момента са труднодостъпни в много от малките населени места, както и развитието на ИТ бизнеса. Това са очакваните ефекти в по-дългосрочен период.
Конкретните краткосрочни ползи могат да се състоят в това, че различни инвеститори могат да решат да се включат в процеса на изграждане на нова физическа инфраструктура в страната. Това би довело да нови работни места и по-голяма икономическа активност.
- Има ли място за още един телеком на българския пазар или той вече е пренаситен?
- Това зависи единствено от състоянието на пазара и от стратегията на новодошлите. Ако те намерят начин да го развият, вероятно ще намерят мястото си в него. Във времето на иновациите все по-често се намират компании с т. нар. Disruptiveаinnovations. С по-различни бизнес модели те успяват да предложат съвсем друг тип услуги, които променят целия пазар, както и отношението на потребителите. ЕС се старае да премахне всички граници и пречки в рамките на единния европейски пазар, за да даде възможност на всеки с по-добри идеи да се конкурира, да изпревари с по-добра и по-качествена идея.
- Какви са най-големите ползи за българския гражданин от по-лесния достъп до широколентов интернет?
- По-добри условия за компании на местно, регионално и централно ниво да развият бизнеса си, повече достъп до информация, повече прозрачност и възможност за въвеждане на е-управлението и ползване на неговите блага.
- След прилагане на Директивата в каква посока очаквате да се насочат усилията на ЕС в телекомуникационния и IT сектор? Ще започнат ли по-големи инициативи за свободен достъп до общественаWi-Fi и осигуряване на още спотове за безжичен интернет в България?
- България вече може да служи за пример с големия брой зони за свободен достъп до интернет. Само за последната година в Хасково открихме две такива точки за wifi. В градове като София, Бургас, Варна, Пловдив и Стара Загора дори не ми се налага да си пускам мобилния интернет, защото всеки площад или парк предоставя достъп до интернет. По това напълно се различаваме от Белгия, където безплатният интернет е рядкост.
Вярвам, че с новото законодателство все повече градове и общини ще започнат да осигуряват още по-широк и отворен достъп до интернет. Това е най-основното и естествено условие за поддържането на силна икономика, активно гражданско общество и ефективно управление, което гарантира публични блага, съобразени с нуждите на новите поколения на ХХI век.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
