Традицията си има точни празници и места, а не е шоу за пари
Ако не се спазва обредът, води до лоши последствия, казва проф. Валерия Фол
Валерия Фол е професор по стара история и тракология. Автор е на множество монографии, статии и студии на различни езици. Като автор на първата част на книгата "Огън и музика" и множество статии по темата в чужбина и у нас тя спомага за възстановяването и популяризирането на нестинарството, обявено за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Призната е за най-добрата българска специалистка по нестинарската обредност.
Валерия Фол ръководи редица научноизследователски български и международни проекти. Член е на Националната комисия към ICOM - UNESCO. Тя преподава история на българските земи в древността, тракология и основни понятия в културологията в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии и работи в Центъра по тракология към БАН.
- Професор Фол, как е успяло нестинарството да се съхрани през вековете?
- Отговорът на този въпрос се търси още от първата половина на 19. век, когато обредът е забелязан и за първи път. Основните причини, поради които древната нестинарска обредност и вяра са се съхранили в Странджа, най-общо казано, са близостта до Византин/Константинопол, където култът към Бога Слънце и Великата богиня майка също е бил много развит. В този мегаполис култът към Слънцебога се е слял с този на Непобедимото слънце по времето на Римската империя. Именно в този град Константин е издигнал своя статуя със слънчева корона. Странджа е имала сложна съдба векове наред, била е гранична територия между България и Византия, след това султански хас, което води до много слаб религиозен, а и политически контрол. Това е позволявало на населението да извършва своите древни обреди, образно казано, покрити с прозрачен християнски воал.
- Миналата година в Българи, а предполагам и тази също, в огъня не влязоха местни. Какво означава това?
- Истинските нестинари, които са местни, миналата година не влязоха, защото обредът беше опорочен. Тяхната културна памет съхранява вярата, че ако обредът се извършва неправилно, той не води до добруване на общността и на народа ни, а до катаклизми в обществото и природата.
- Може ли накратко да обясните разликата между нестинар и огнеходец.
- Многократно е писано и повтаряно, че преминаването през жарава е елемент от нестинарството. На много места в света владеят техниката за преминаването през пламтящи въглени - в Индия, Испания, Иран и другаде. Но само нестинарството цялостно е съхранило обредния комплекс, организацията на нестинарската група, която е част от общността. Съхранено е, също така, свещеното пространство с места за извършване на обредите - постройки, извори, свещен път и не на последно място - целогодишния обреден календар. Трябва да се знае - нестинарите не играят за пари, а защото "Светокът" или "Света Еленка" са им "отворили пътя", както те се изразяват.
- Ще надделеят ли огнеходците и има ли опасност за нестинарството?
- Гледах снимки от тазгодишния обред в местността Голямата аязма (наричана още Влахов дол) в Странджа, за която вярват, че е общата им родина, от където са се разселили. Този път иконите са носени правилно в обреда и по време на играта в огъня, шествията, водени от музикантите са правилно подредени. Има надежда обредът да оцелее. Явно нестинарите са успели да вземат превес над огнеходците.
- Не превърна ли списъкът на ЮНЕСКО, където е записано нестинарството от 2009 г., обичая в зрелище?
- Включването на нестинарството в списъка на ЮНЕСКО има за цел получаване на подкрепа от държавата за съхраняване на обреда и популяризирането му. Лошото е, че най-вече местните власти, а и Министерство на туризма "всичко знаят" и те са виновници за превръщането на обреда в откровен кич с оправданието, че привличат туристи с цел "устойчиво развитие" на района. Съзнателно поставих кавички в предходното изречение. Вместо да положат усилия да се възстанови целогодишният нестинарски обреден календар, те плащат на огнеходци и непрочели и един ред за тази вяра и обредност, ги "обучават" какво да вършат.
- Редно ли е на всеки събор да се обявяват като атракция нестинарски танци?
- Според мен не. Нека ги обявяват като танци на огнеходци, а не на нестинари и да не имитират обреда. Нестинарският календар е съхранен, както вече подчертах, така и свещените места, където нестинарите са играели в огъня. И това не е само в село Българи! Нестинарството не е обред само на Българи, а на редица странджански села. В селата Бродилово и Кости обредът е жив, както и в свещената местност Голямата аязма (Влахов дол). В Приморско нестинарският конак (храм) е в центъра на градчето, знае се и свещения извор. Нека възстановят там обреда.
Нестинарският обреден календар съвпада с дните на следните светци и религиозни празници: зимния св. Никола, св. Модест, Обрезание Господне, Ивановден, зимният св. Атанас, св. Евтим, празнували са Кукеровден (понеделникът на Сирната неделя), Великден, през месец май - Костадинския месец, Гергьовден, в неделята преди деня на св. св. Константин и Елена нестинарите от различните села се събират в местността Голямата аязма, св. св. Константин и Елена (отначало седемдневен, след това тридневен, а сега еднодневен "панагир"), Спасовден (Възнесение Господне), св. Троица (Петдесетница), Св. Дух, Еньовден, св. Марина, св. Илия, св. Панталеймон, Преображение Господне, Голяма Богородица, Св. Димитър.
Както добре се вижда, има достатъчно дни, повечето са летни, туристически, когато може да се играе в жарава. Поначало в Странджа планина панагирите са летни, те са и храмови празници на различни села, но не се наричат на селата, а на светеца покровител.
- В бизнес ли се превърна "нестинарството"?
- За съжаление отговорът ми е "да". Традиционната обредност винаги се иновира, но това, което се случва в момента, е доста грозно изопачаване и, за съжаление, се извършва от някои хора, които са призвани или служебно задължени да пазят традицията. Хилядолетия наред хората вярват и извършват своите обреди, за да хармонизират природния цикъл с този на обществото. Вярвали са, а може би е вярно, че ако се обърка обредът, ако обредните действия са грешно извършени, настъпват природни и обществени катаклизми. Спомням си когато Царя се появи в България, той и/или тези около него решиха най-добронамерено да изпълнят пророчеството, за да падне проклятието над народа ни и над царското семействето. Купиха даначе (млад бик) за жертвоприношението, тъй като "Свети Костадинчо иска кръв и ако не му се даде, то семейството на Борис, царството и народът ще страдат". И какво стана? Объркаха обреда, най-тежките грешки бяха в жертвоприношението. Тези, които познаваме обреда и пророчествата, на глас споделяхме, че по-лошо ще стане вместо по-добре. Св. Костадинчо, както го наричат нестинарите, взе своето. Във всички традиционни култури, не само в българската, се спазва правилото ако не вярваш и не знаеш как да изпълниш един обред, не го прави, защото ефектът е обратен.
- Ще успеем ли да го съхраним в крайна сметка и какво трябва да се направи?
- Нестинарската общност трябва да положи усилия обредът да не се превърне в обикновено зрелище. Необходимо е да се обяснява на хората, които са дошли да ги гледат и снимат, смисъла на обреда, какво не бива да правят, ако искат магическата му сила да е ползотворна за всички ни. Дори бих препоръчала да се направи брошура, в която да се разкаже за обреда и да посочат правилата на поведение на гостите - например да не пресичат пътя на шествието, да не влизат в жаравата, защото това е свещеният образ на слънцето на земята и т.н.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
