Посланикът на Гърция Демостенис Стоидис е заемал високи постове в дипломатически мисии. Работил е и в Министерството на отбраната. Предходният му пост е посланик в Сърбия. Роден е в Кавала през 1953 г. Завършил е политически науки и има следдипломна квалификация по международни отношения в британски университет. Владее английски, френски и италиански език. Женен е и има две деца.
- Ваше превъзходителство, проблемът с бежанците е общ проблем за България и съседна Гърция. Как във Вашата страна се решава този проблем, с който се тя се сблъска още в началото на Арабската пролет през 2011г. и какво трябва да бъде двустранното сътрудничество в тази област?
- Гърция бе сред първите страни – членки на Европейския съюз, които се сблъскаха с този проблем и може би първата страна в ЕС, която би камбаната за тази опасност, посочвайки нуждата от един общ европейски подход за преодоляването на проблема.
Стъпките, които направи Гърция бяха засилване на охраната на границите по суша и море, в която през последните години участват и европейските сили FRONTEX, създаване на подходящи центрове за настаняване и регистриране на бежанци, в които работи специализиран персонал, предоставяне на стимули чрез използване на съответни европейски фондове за връщането в родината на онези от тях, които желаят това и изграждане на стена по сухоземната граница в Турция, от която влизаха неконтролирано много бежанци, но преди всички нелегални имигранти.
Граничните власти на нашите страни имат едно много добро ниво на сътрудничество във всички области и естествено се опитват и допринасят за преодоляването на конкретния проблем. В тази насока неотдавна бе проведена среща на основните компетентни органи по проблема - министрите на вътрешните работи на Гърция и България г-н Дендиас и г-н Йончев в Атина. Проблемът бе разгледан също така на срещата осъществена в София на 7 ноември между министрите на отбраната г-н Аврамопулос и г-н Найденов.
- Нашите страни са външна граница на ЕС. Не трябва ли Еврокомисията по-активно да се намеси за възпиране на бежанския поток и за осигуряване на по по-добри условия в лагерите за вече дошлите бежанци?
- Както вече споменах, въпросът с разрешаването на бежанския проблем, съгласно гръцката позиция, не може да бъде решен на национално ниво или на ниво сътрудничество между две страни като Гърция и България. Необходим е общ европейски подход за уреждането му, тъй като той не се отнася изключително и само до нашите страни. Може нашите страни да са външна граница на ЕС, но целта на голям брой бежанци е да стигнат до други европейски страни. Също така, не е възможно при такава дълга граница, каквато имат Гърция и България и при големия брой бежанци, да бъде заплатена огромната цена, както и цялата онази материална инфраструктура необходима за опазването на границите, за приемането и изобщо за управлението на бежанските потоци.
При тези дадености мисля, че страни като Гърция, България, Италия и Малта, които се намират на първата линия при приемането на бежанците трябва да настояват за проява на солидарност и да поставят съвместно пред европейските институции въпроса за покриването и поемането на част от цената за преодоляването на този сериозен проблем, както и за единен проект за управление на бежанския поток.
- Вие сте в началото на посланическия си мандат в България. Какви са приоритетите ви?
- Дава ми се възможност да подчертая много доброто ниво на отношенията между двете страни и особено между нашите народи, което установих, че съществува поемайки поста тук. Сътрудничеството между двете страни се развива стабилно, особено след като станахме партньори с приемането на България в НАТО и в ЕЕ – стратегически избори, които Гърция подкрепи.
Мой дълг е да поддържам и развивам това много добро двустранно сътрудничество във всички области.
Мисля, че трябва да се изтъкне сътрудничеството в областта на икономиката и специално на енергетиката. По повод решението за доставки на природен газ от Азербайджан по газопровода ТАР, трябва да кажем, че се повишава стратегическото значение на изграждането на конекторната газова връзка между двете страни, което ще допринесе значително за диверсификацията, а и за сигурността по отношение на източниците на природен газ.
- Кризата в Гърция принуди някои гръцки бизнесмени да пренесат бизнеса си в България. Много ли са те и в кои области търсят реализация?
- Съгласно данните, които ние имаме, става дума пред всичко за предприемачи, които са потърсили нови бизнес шансове в България и за нови инвестиции, а не задължително за преместване на бизнеси от Гърция в България. Касае се преди всичко за малки дружества, в доста случаи за еднолични дружества, които развиват дейност основно в областта на търговията и храненето. Разбира се, ако се прибавят големите гръцки компании, които запазиха и утвърдиха мястото си на българския пазар, във важни сектори какъвто е банковият, хранителната промишленост, строителството, специализираните услуги и др., всички те допринасят за икономическото развитие на България, като Гърция остава третия по големина чужд инвеститор с 3 млрд евро инвестиран капитал, създавайки същевременно над 50.000 работни места. Естествено, ние очакваме и обратната тенденция – български капитали да бъдат инвестирани в Гърция. За момента интересът на българските инвеститори се съсредоточава основно в недвижимите имоти.
- Как се изпълнява програмата на ЕС за трансграничното сътрудничество между България и Гърция?
- Трансграничното сътрудничество между Гърция и България се осъществява на две нива:
На държавно ниво. Ще ви приведа като пример подписването на договора за въздушното наблюдение на границите (air police). Също така размяната на полицаи, които охраняват туристически центрове в двете страни, за улесняване на обслужването на туристите и изобщо полицейското сътрудничество за борба със случаи на организирана, но и битова престъпност.
Откриване на новия гранично-пропускателен пункт Маказа – Нимфея, който функционира заедно с 5-те действащи. Броят на ГКПП на гръцко-българската граница е показателен за равнището на сътрудничеството и комуникацията между двата народа.
Изграждането на интерконекторната газова връзка ТАР.
На ниво местно самоуправление. Общините и областите в двете страни се срещат и си сътрудничат за разглеждането и разрешаването на общи въпроси, като напр. обща туристическа реклама и културен обмен, незаконна емиграция, опазване на околната среда и инфраструктура. През м. юли тази година се проведе среща между областните управители на Източна Македония и Тракия и на Кърджали с цел по-доброто сътрудничество в рекламирането на общи туристически пакети и на културното богатство в тези области.
Искам също така да спомена и за един нов орган в рамките на ЕЕ, за който говори по време на посещението си в София през м. октомври заместник-министърът на външните работи на Гърция Димитрис Куркулас. Наименованието му е „Свързвайки европейската инфраструктура" (Connecning Europe Facility). Тази програма се съфинансира от Европейската инвестиционна банка и е предназначена за инфраструктурни проекти, които могат да бъдат изградени от държавния или частния сектор. При добро сътрудничество между двете страни, те могат да бъдат включени в тази програма по проекти от взаимен интерес.
- Финансовото министерство в Атина обяви, че през 2014г. Гърция ще излезе от рецесията. Какви са основанията за тази оптимистична прогноза?
- Ще ви припомня какво се говореше за Гърция преди около година и половина. Много бяха тези, които захранваха средствата за масова информация с песимистични и негативни оценки относно бъдещето на Гърция в еврозоната, както и за бъдещия й фалит. Днес тази картина е различна. Благодарение на усилията на гръцкото правителство и преди всички на големите жертви на гръцкия народ, можем да говорим за връщане на страната на пътя развитието през 2014 година, след шест последователни години на рецесия.
Вече се вижда „светлина в тунела", защото това показват данните, които обяви гръцкото министерство на финансите, потвърдени и от Европейската комисия в нейни доклади. Ще ви спомена някои от тях:
Гърция ще приключи 2013 година за пръв път от десет години насам с първичен бюджетен излишък в размер, който се очаква да съобщи Eurostat през 2014г. Отбелязвам, че съгласно целта поставена от нашите кредитори, Гърция не би трябвало да има излишък през 2013г. Също така, рецесията през 2013г. ще бъде -4% - процент по-нисък от заложения, а през 2014 г. Гърция се очаква да отбележи икономически растеж от порядъка на 0,6%. Безработицата – един проблем, който е може би най-големия „трън" за гръцкото общество и особено сред младите хора - съгласно данните на министерството на финансите ще започне да се стабилизира и се очаква намаление през 2014 година .
Изводът е, че Гърция спазва договореното в програмата за преодоляване на кризата, започва процес на възвръщане на доверието на партньорите й и на пазарите и вече се върви към една по-оптимистична перспектива в сравнение с преди няколко години, когато навлезе в нея. Разбира се, тя очаква на свой ред и партньорите й да спазят своите ангажименти спрямо нея.
- Как правителството се справя с екстремистката и криминална дейност на партията „Златна зора", която плаши с напускане на парламента и нови избори?
- В момента въпросът е в ръцете на гръцкото правосъдие и тече разследване. Правителството не се намесва в развитието на делото, просто то, както и компетентните гръцки власти, искаха за изпратят послание, че не може да бъде търпяно това престъпно поведение особено в рамките на политическата система, която трябва да служи за пример в обществото.
- Следващата година Гърция ще поеме председателството на ЕС. Как се готви правителството за тази нелека роля?
- Гърция ще поеме председателството на Съвета на ЕЕ в повратен момент в хода на ЕЕ. Икономическата криза, както и други сериозни проблеми, като бежанския поток и нелегалната емиграция, показаха, че е необходим един съвместен подход на принципа на равноправието на държавите – членки и по-общо казано създаването на нови, подходящи институции които да ни доведат до „повече Европа", а не до явления като евроскептицизъм и нетолерантност. В духa на съществуващата бюджетна конюнктура, Гърция се готви за пети път да поеме председателството на ЕЕ, с малък бюджет, надявайки се да развие европейския дневен ред с подкрепа на партньорите и разбира се на България, с която имаме общи възгледи по редица въпроси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
