За мен е важно да внеса в образователната система актуалния дневен ред, казва порф. Д-р Миглена Темелкова – ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи, коята е и един от тримата кандидати за председател на Съвета на ректорите в България
Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на
Висше училище по телекомуникации и пощи. Академичната й кариера стартира в ТУ-Варна и във Варненски свободен университет, където работи 10 години.
Завършила е финанси и право. Специализирала е „Лидерство" в
университета „Джордж Таун" – Вашингтон. Има собствена методика за
обучение и изграждане на дигитални лидери – Smart leadership, по която до момента
са обучени над 150 студенти. Автор е на над 80 публикации на български,
английски, немски и руски език.
На 12 май 2023 г. става първият български учен, удостоен с почетното звание
„Професор хонорис кауза" от университет „Скопие" в Северна Македония.
Нейна е заслугата в българското образователно пространство да се заговори за интердисциплинарност и професии на бъдещето, за
широкоспектърни алианси при запазена самобитност и уникалност на
образователния профил на всеки от университетите ни.
- Професор Темелкова, защо считате, че предложението на министъра на образованието в оставка Галин Цоков за премахване на студентските такси не е достатъчно добре обмислено?
- Без да се спирам на това чие е предложението, считам това за нефокусирана, неконцентрирана и в крайна сметка неефективна мярка. Тя не решава никакви проблеми, а обратно - създава много нови. Заличава с лекота работещи мерки за регулиране на приема във висшите училища и ги заменя с уравниловка при която финансово обезпечени студенти получават същото, каквото се дава и на и младежа в неравностойно положение, който в действителност има нужда от подпомагане от страна на държавата, за да продължи обучението си. Темата може много да се коментира, но фактът, че работодатели, синдикати и съсловни организации като Съвета на ректорите, я критикуват в един глас, при положение, че рядко постигат съгласие помежду си, е показателен. Това означава само едно - предлага се нещо необмислено и прибързано.
- Има ли риск ако таксите отпаднат, някои вузове да загубят автономността си? Бихте ли дала пример в подкрепа на твърдението си?
- Това е елементарна сметка. Приходът от такси за обучение е най-големият гарантиран на законово ниво приходоизточник на всеки български университет без изключение. Когато той бъде отнет от държавата, за съответното висше училище остава „надеждата“ да очаква някаква компенсация за липсата му от изпълнителната власт, която е политическа и партийна по своя характер по дефиниция. Предлага ни се да загубим независимостта си и да очакваме някой политик, неизвестно кой, да се погрижи за нас. В България знаем как се случват подобни колаборации и опасенията на колегите са абсолютно основателни – щом парцелират регулаторни органи, партиите съвсем лесно биха си разпределили и университетите. Връщаме се към периода в началото на прехода, когато именно подобни напъни формулираха правилата на академичната автономия. Обществото трябва да разбере, че тя го пази от много страшни явления!
- Как Висшето училище по телекомуникации и пощи се подготвя за навлизането на изкуствения интелект? Имате ли нови специалности, свързана с ИИ?
- Ще си позволя да коригирам въпроса Ви – ние нямаме специалност, която да не е свързана с изкуствения интелект. Да развиваш наука и подготвяш кадри за бъдещето във времена, когато изкуственият интелект навлиза навсякъде и предстои да стане част от ежедневието на всеки, без да интегрираш това знание в работата си, автоматично те изключва от всякакво класиране и възможност за съревнование не само с развитите, но и с каквито и да е други държави. Присъединявам се към мнението на изпълнителния директор на една от големите софтуерни асоциации БАСКОМ Доброслав Димитров, с когото успешно си партнираме, че изкуственият интелект ще предизвика колосална индустриална и социална революция и който успее да го включи в работата си и използва потенциала му буквално ще унищожи конкуренцията. Обратното, който няма достъп до ресурсите му, е обречен. Няма трети вариант, за добро или лошо.
- Търси ли ви бизнесът във връзка с обучението на кадри още от първите им студентски месеци?
- Това е голямото ни конкурентно предимство пред много от университетите у нас, които доста по-консервативно подхождат към този тип сътрудничества. Няма месец през който да не сме търсени от някоя сериозна компания в бранша, в който обучаваме. При нас няма тежка бюрократична процедура, по която да се разглеждат подобни предложения, а бизнесът веднага разбира, че ние работим по правила, които са му познати и говорим на неговия език.
- Поддържате ли контакти със студентите на Висшето училище по телекомуникации и пощи след тяхното дипломиране?
- Предимството на малките висши училища е възможността връзката между преподавателския състав и студентите и докторантите му да е изключително тясна. По този начин се осигурява максимално персонализирано обучение и посрещане на индивидуалните потребности на всеки студент. За нас проследяването на кариерното развитие на нашите възпитаници чрез добре разработена система от алумни клубове и обратна връзка с техните работодатели е основен актив, който ни позволява да сме изключително гъвкави и адаптивни по отношение разработването на бъдещите ни учебни програми и учебни планове, както и развитието на нови специалности.
- Имате ли студенти, които се реализират успешно извън граница? А у нас?
- Имаме, разбира се, но на много от тях въобще не им се налага да ходят зад граница, за да получават едни от най-високите доходи, които се предлагат на пазара на труда. Идеята, че извън България се печели повече, отколкото тук, въобще не е относима към секторите с висока добавена стойност, каквито са ИТ индустрията и телекомуникационния сектор. Именно там се реализират нашите студенти. На практика при тях няма безработица и то още докато са в аудиториите и лабораториите. Те са наемани от големи и малки компании в бранша още докато учат, а това е в пряка връзка с модела ни на обучение, където над една четвърт от преподавателите ни са експерти от практиката, т.е. представители на самите работодатели, които могат да изберат и обучат най-добрите кадри директно.
- Бихте ли дала примери?
- Както вече казах, нашите студенти и възпитаници се реализират успешно предимно на пазара на труда в България. Компании като А1, Сименс, Виваком, Фибрант, Контракс, Национална компания Железопътна инфраструктура, DXC Technology, Telepoint, Do it Wise, VIP Security, Amusnet, банковия сектор са сред основните работодатели на нашите студенти.
- Защо решихте да се кандидатирате за председател на Съвета на ректорите в България?
- Номинирана съм от различни университети и приемам това като доверие на колегите във възможностите ми, в ценностите ми, в качествата ми.
За мен обаче е предизвикателство да докажа, че всички университети сме равни и имаме своето място и принадена стойност в българското образователно пространство - и големите и малките, и държавните и частните, и военните и гражданските, и специализираните и широкопрофилните, и научноизследователските и другите, които нямаме още дефиниции в ЗВО.
Обратно на популярната теза, че колкото по-голяма структура управляваш, толкова по-силен и ефективен си, смятам, че много от идеите, които се предлагат за управление на висшето ни образование подлежат най-малкото на проверка. България навлиза в най-тежкия исторически период от развитието си – демографски колапс, неподготвеност на голяма част от университетите за излаз на европейския и световния пазар, липса на адекватно поведение на държавата, която да подпомага износа на наше висше образование в чужбина, липса на институционално работещи модели на сътрудничество между работодателите и бизнеса и университетите, неразбиране на ролята на висшите училища като двигател на регионалното развитие, пълно пренебрежение към проблемите на частните висши училища, които съществуват, въпреки пренебрежението на държавата към тях. Мога да продължавам много дълго, защото познавам еднакво добре проблемите и на държавното, и на частното висше образование.
За мен е важно да внеса в управлението на цялата система актуалния дневен ред, който политиците и тези, които вземат решенията, да припознаят като необходим.
- Какви са предимствата Ви пред основния Ви опонент – ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров?
- Би било проява на голямо неуважение да не се спомене и третият кандидат – ректорът на Тракийския университет - проф. Добри Ярков. Съзнателно не употребявам думата опонент или противник, защото в академичните отношения такива няма и не бива да има. С професор Димитров и професор Ярков сме преди всичко колеги, приятели и съмишленици. Който и да спечели доверието на гилдията, вярвам, че останалите ще подпомагат работата му. Неслучайно за председателя на Съвета на ректорите се казва, че е пръв сред равни. Именно подобен тип отношение импонира най-вече на ценностите, които твърдим, че желаем да възпитаме в студентите и младите хора. Не е коректно да говорим за предимства в нещо, което не бива да е състезание. Всеки има своите силни страни, нека колегите изберат носителят на тези качества и идеи, които са най-нужни на българската университетска система понастоящем.
- Считате ли, че образованието и политиката могат да имат общ път? По-точно: политиците понякога опитват ли се да се месят в работата на вас, ректорите?
- Не питайте ректор за политически въпроси. Ако Ви отговори, значи има дневен ред, различен от академичния. В работата си ние сме едновременно партньор и коректив на държавата и нейните институции. Ние зависим от нейните решения, работим по правилата, които тя създава. Когато смятаме, че тези правила са необмислени, даваме ясни сигнали чрез нашия възпитан, академичен мироглед. Въпрос на разум и добронамереност е другата страна да се вслуша в гласа ни, защото той идва от хората, които познават най-добре висшето образование и науката и живеят ежедневно с проблемите им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
