Митичната Шамбала може би се крие в пещерите на Малкия Тибет
Мистичното кралство Мустанг (Монтанг), което наричат Малкия Тибет, разкрива тайните си само пред избрани от съдбата хора. Един от тях е великотърновецът Иван Мутафов. Българите, стигнали до там, се броят на пръстите на едната ръка. И търновският художник е един от тях. Освен специални разрешителни, които се издават в Катманду, столицата на Непал, за да влезеш в кралствотоq трябват и смелостq и предварителна физическа подготовка. Освен тялото от тренировка се нуждае и душата.
Много хора са стигнали до Мустанг и са се върнали от там, но не са открили истинската сила на планината. Иван Мутафов казва, че част от него, от душата и мислите му винаги ще са в Тибет. Силата на Хималаите винаги ще го кара да се връща там и да търси себе си и да открива истини за хората, които тук, в забързания град, са трудни за намиране.
Достъпът на чужденци до Мустанг, или кралство Ло, е възможен едва от 1992 г., но е регулиран и ограничен. Разрешително се издава за срок от 10 дни и струва 500 долара. Посетителите трябва задължително да бъдат съпровождани от местен гид, разказва Иван Мутафов. Кралството се намира на височина 3500 м между севера - Тибет, и юга - Непал и Индия. Площта му е около 40-47 000 кв. км на територията на Непал. Хората от Мустанг живеят бедно и много обикновено, но са освободени от предразсъдъци и страх от грешки.
"Мисълта им е свободна и ясна - което мислят, това казват
Няма двуличие, страх или интриги
казва Мутафов. "Животът им е пълнокръвен. Знаят какво може да им даде природата и го отвоюват от нея", обяснява художникът алпинист.
Жителите на кралството живеят до 60-70-годишна възраст. Жените са на голяма почит, защото са значително по-малко от мъжете. В кралството е разпространена полиандрията - това е форма на брак, при която на една жена се пада повече от един мъж. Хората в този забравен и изостанал район живеят в големи семейства. "На едно място са заедно всички братя и жената на най-големия. Причината е, че според привичките в страната Монтанг една жена, като се ожени за първородния брат, се жени и за втория. Съпругата се нарича диди, т.е. домакинята на ранчото. Мъжете се занимават с добитъка и търговията", разказва художникът.
През територията на кралството, по долината на река Кали Гандаки, е минавал древният търговски път от Хималаите към Индия, по който се е превозвала най-ценната стока в стари времена - солта. Местното население забогатяло и придобило търговски умения, които е съхранило и до днес. Разцветът продължил до ХVII век, когато Индия започнала сама да си произвежда сол. Търговията секнала и постепенно кралството започнало да запада.
Да стигнеш до Мустанг и да не влезеш в двореца е недопустимо. Иван Мутафов и спътникът му са едни от малцината, които са успели да го направят. За целта наели водач, който ги превел през тесен лабиринт от улички. След тайнствения преход те стигнали до малко площадче с чешма, където възрастни жени перели. Дворецът бил малка сграда на 4 етажа. През още един коридор от лабиринти достигнали до покоите на краля. За да се срещнат с представител на семейството, гостите трябвало да платят по 200 рупии, т.е. по $2. Сегашният крал Джигме Парбал Биста е представител на аристократична династия, оцеляла 25 поколения. Тъй като вече е много възрастен, гостите от България приел неговият син - принц Асок Биста. Срещата на нашенците със знатния домакин продължила около 20 минути. При него можело да се влезе само с ката, бял копринен шал, която се подава на принца. Българинът си мислел, че ще трябва
да пие от странния чай от лой
но принцът ги почерпил с ароматен чай от билки и мед. Направили си снимки, разказали му, че са от България.
Местните вярват в Буда, в доброто и злото, което те оприличават с демони. Имат няколко основни инициала, които предпазват от злите сили, един от тях е "сакитаке". Има го на всички врати в двореца на краля, разказва художникът от старата столица. И признава, че за 10 дни е трудно да опознаеш тези сурови земи, в които няма електричество и почти нищо от съвременната цивилизация. Иван не крие, че със спътника му си носели палатка, в която нощували. В кралството няма хотели, по-скоро нещо като страноприемници. Нощувката в тях е много евтина, за $1-2 може да получиш легло и постеля. Предлагат местната храна, която е двойно по-скъпа от нощувката.
В тази сурова държава единствено водите, които слизат отгоре, чертаят жизнена нишка, която определя къде може да има селище. Затова хората живеят край потоци, които идват от високите хималайски върхове. Там е оазисът, където има зеленина. За да отглеждат каквито и да е култури при при тези пустинни условия, местните трябва да поливат непрекъснато, нивичките са малки и на тераси. Хората отглеждат житни култури като ечемик и ръж. Ориз не, защото земята не е подходяща.
Жителите на Мустанг не се интересуват от миналото и историята си, нито от бъдещето. За тях е важно това, което се случва в момента. Всеки храм си има лама - нещо като игумен, разказва Иван. При посещението си в столицата на кралството българите имали големия шанс да попаднат на един от тримата лами, които стоят най-високо в йерархията. Единият е Далай Лама, той е общественият представител на будизма пред света. Редом до него е Карма па, духовният учител. Саки Гампа е третият. Той отговоря за всички будистки храмове. Именно него посрещнали в Ло Монтанг.
Едно от странните преживявания за Мутафов в кралството било, че сякаш
местните можели да четат мислите му
"Стоим си на масата и похапваме и аз само си помислих за един вид храна и след малко ми я носят. След няколко дни пак ми се случи нещо подобно - докато си помисля за нещо, без да го казвам на глас, домакините идват и ми го носят. Оказа се, че колкото и да не ни се вярва, местните жители могат да четат мисли", признава Мутафов. Според него местните са толкова вещи в телепатичното общуване, че не им е никакъв проблем да общуват с чужденци, макар да не знаят езици.
Художникът се връща от Мустанг, без да е разгадал куп тайни. Например - за странните ниши в скалите по високите части на планината. Когато ги забелязал по отвесните склонове, никой не искал да му отговори що е то. Според художника тези пещери са използвани
за погребални камери или за медитация
на отшелници. Дали е така - Мутафов само може да гадае. Дали това е част от тайнствената земя Шамбала или място, където душата може да се отдели от тялото по волята на човек, остава една от тайните на мистичното кралство. Великотърновецът е убеден в притегателната сила на Мустанг и е сигурен, че един ден отново ще се върне там, за да научи още от тайните на местните хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
