Това, което задължително искам да видя при посещението си в норвежката столица Осло, е музеят на викингите "Викингскипсхусет". В него са експонирани стотици паметници от славната епоха, запазени благодарение на влажния торф. С удивление разглеждам напълно запазените дървени каруци, шейни, легла, ползвани от хората преди хилядолетие. Подобно нещо съм виждал единствено в руския град Новгород, където преди години работех в експедицията на проф. Валентин Янин.
Върхът на експозицията са трите викингски кораба дракари (дракони), открити в погребални могили в Хокстад, Осеберг и Тун. Те е трябвало да отнесат в отвъдното душите на положените вътре вождове и техните жени. Дракарите са от дъбови дъски, украсени са с изящни резбовани орнаменти, като дължината достига до 22 м. Изпълнени са така, че да могат да плават из неспокойните северни морета - с нисък борд, издигнати високо предна и задна част, а отстрани се намира кормилното весло.
По-малки са от византийските дромони, но ги превъзхождат по скорост и маневреност
Ето защо за векове са истинските господари на океаните.
Думата "викинг" идва от старонорвежкото "викингр" или "човек от фиорда". Именно в заливите и фиордите се създават първите селища на викингите. Те принадлежели на различни народи, но се разбирали прекрасно помежду си. Били безстрашни и жестоки хора, почитащи свирепия Один - баща на всички богове и на падналите в боя воини. Викингите вярвали, че след смъртта си от меч душите им се преселват в чудесната страна Валхала и стават синове на Один.
Историците считат, че причини за поява на войнствените скандинавци са пренаселването на крайморските райони, недостигът на плодородни земи и, естествено, прословутият им стремеж към чужди богатства. Обучени на близък бой и морски умения, викингите оформяли отряди от по 100 души. Задължително условие било безпрекословното подчинение на конунга (княза) и на родовия вожд.
За начало на героичната и драматична епоха се смята разграбването през 793 г. на прочут манастир, намиращ се на остров Линдисфарн на източното крайбрежие на Шотландия. Тук идвали множество богати поклонници и обителта била пълна със съкровища. После пострадали още десетки манастири. След внезапните удари дракарите навлизали в открито море, където скандинавците не се боели от преследване. Така те се превърнали в проклятие за християнския свят.
Четвърт век по-късно викингите вече имали сили, способни да атакуват цяла Европа. Не можели да им противостоят нито враждуващите островни кралства, нито отслабналата империя на Карл Велики. В 836 г. те разорили Лондон, после 600 бойни кораби обсадили Хамбург, след това нападнали Кентърбъри, по-късно отново Лондон, Кьолн, Бон. През есента на 866 г. 20 000 воини нахлули в Британия, пренесени отново с бързите дракари. В земите на Шотландия се появила държавата Денло, а англосаксите се освободили едва след 12 години.
Не се спасила и Франция. През 885 г. паднал Руан, а после бил обсаден Париж, който вече на три пъти викингите разорявали. Сега обаче
града нападнали 40 000 бойци, превозвани от 700 кораби.
Когато получили откуп, скандинавците се отправили на северозапад, където се заселили завинаги. Французите ги нарекли нормани (северни хора), а мястото, което те започнали да обитават - Нормандия.
Завоеванията продължавали с пълна сила. Нападнати били Испания и Португалия. Още по на юг били разграбени градове по северното африканско крайбрежие и Балеарските острови. В Италия пострадали Пиза, Фиезоле и Луна. Значителни били успехите и на север, където норвежките викинги открили Исландия и Гренландия и основали свои общини. Сагите разказват, че в 1001 г. Лейф Ериксон намерил страната Винланд, за която мнозина смятат, че е Америка.
В началото на Х в. християните започнали да откриват слабите места на скандинавските езичници. Те разбрали, че викингите не могат да издържат дълги обсади. Затова край крепостите копаели дълбоки ровове и огради от дебели греди. Кралят на франките Карл Плешиви наредил реките да бъдат преградени с вериги, а в устията им да бъдат създадени укрепени мостове. Англичаните пък започнали да издигат специални крепости - бургове. А техният крал Алфред разсеял мита за непобедимостта на "морските дракони", като наредил да се строят кораби с висок борд, които викингите не можели да превземат на абордаж.
Именно ударът, получен в родната стихия - морето, се оказал решаващ. Много скандинавци се отказвали от войната, усядали на завоюваната земя, женели се за дъщерите на християните, строели къщи и се заемали със земеделие. През 911 г. франкският крал Карл III подарил областта край Руан на викингския вожд Ролон и му дал титлата "херцог". Така Нормандия и по закон станала част от Франция.
Краят на героичната епоха идва с приемането на християнството. Дошлите от Европа мисионери кръщавали все повече северни воини. Едни от последните подвизи на викингите били превземането на Англия и създаването на Сицилийското кралство. И в двата случая те били дело на заселените във Франция нормани. Потомъкът на Ролон, херцог Вилхелм Завоевателят, в 1066 г. се прехвърлил на Албиона с 3000 кораби начело на 30 000 воини. В битката при Хастингс той удържал пълна победа над англосаксонеца Харолд II и му отнел кралския трон. Другият норманин бил Рожер, отличил се в кръстоносните походи срещу мюсюлманите. В 1130 г. с благословията на папата той обединил земите на викингите в Южна Италия и Сицилия, създавайки нова държава. Така започналите преди векове пиратски набези приключили със създаване на нови монархии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
