2015 бе по-особена за българската археология. От една страна нашето културно-историческо богатство бе популяризирано в световен мащаб по начин, какъвто бяхме позабравили. От друга страна годината бе наситена със скандали относно т.нар. бутафории. Става дума за много сериозна и опасна преднамерена атака на определени хора срещу цялостната инвестиционна политика на държавата по отношение на културно-историческо наследство.
Нека започна от хубавото. Цялата зима и пролетта на 2015 г. преминаха в трескава подготовка и очакване на мечтаното от половин век събитие - гостуване на тракийските съкровища в парижкия Лувър. Най-сетне на 14 април изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", стана факт. Началото бе сложено в присъствието на премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. В нея бяха изложени 1629 експоната от 17 български музеи. 20 експоната пък са притежание на самия Лувър и 11 други културни институти, сред които са Британският музей в Лондон и Музеят Прадо в Мадрид.
Несъмненият лидер сред експонатите бе шедьовърът на античното изкуство - бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III, открит от покойния археолог Георги Китов. Въобще акцентът на изложбата бе сложен върху един образен разказ за културата и бита на царството на одрисите, за неговите съкровища, владетели, ежедневен живот и съседи. Експозицията представи цели гробни археологически комплекси, златни венци и съдове, амфори за вино, изящна вносна рисувана керамика.
Дни наред пред Лувър се виеха опашки
а за България се говореше във френската столица и по света. По повод на изложбата излязоха специални каталози и хиляди публикации в медиите. В този смисъл не са преувеличение думите на Вежди Рашидов, че с тракийската изложба сме "влезли в световната история" и вече сме "равни с равните".
След фурора на изложбата ни в Лувър през октомври едни от най-ценните експонати и артефакти, включени в нея, заминаха за Япония. В Страната на изгряващото слънце те ще гостуват до пролетта на 2016 г. Този път те са част от огромната експозиция "Златната легенда", открита в Националния музей за западно изкуство в Токио в присъствието на 500 гости. В изложбата в японската столица са представени общо 280 експоната от 20 музея от България, Гърция, Италия, Ватикана, Франция, Холандия, Германия, Великобритания, Испания и Япония. От българска страна в експозицията са включени експонати от Националния археологически институт с музей при БАН, Регионалния археологически музей - Пловдив, и Регионалния исторически музей - Варна. Това са Вълчитрънското златно съкровище, няколко съда от прочутото Панагюрско съкровище, а също така част от уникалните находки от Варненския халколитен некропол, считани за най-старото обработено злато в Европа.
На пръв поглед успехите на Министерството на културата и на археолозите би трябвало да въодушевят всеки българин. Но ние за пореден път доказахме старата притча, че на българския казан в ада няма дяволи пазачи, тъй като всеки дебне другия. Напоследък черногледството започва да се превръща в своеобразен национален спорт. Повечето телевизии и вестници пък се надпреварват кой пръв да пусне поредното негативно изказване и оплюване на стореното от някой. Типичен случай е непрекъснатото мърморене за пътища и магистрали, макар всеки да може да прецени за колко време вече се стига от София до Бургас.
Говорейки за българското черногледство, от моята камбанария не мога да не дам пример с нашумялата тема за т. нар. бутафории на крепости по европейските инфраструктурни проекти. Ще припомня на читателите, че става дума за Програма 3.1 към Министерството на регионалното развитие, която приключи в края на миналата година. По нея бяха реставрирани десетки обекти с огромно значение за културния туризъм у нас. Както във всяка работа се допуснаха и грешки, какъвто е проваленият проект за крепостта Кракра край Перник. Но, изваждайки непрекъснато този пример, медиите тотално пропуснаха множеството отлично реализирани проекти като Скалния град Перперикон, Асеновия квартал във Велико Търново, Хисаря и редица други. Но защо трябва да се отбелязва хубавото - нали е в сила сентенцията, че "добрата новина не е новина"!
И тук не става дума само за чесане на езици в телевизионни студиа и драскане по страниците на вестници. Програма 3.1 е само началото на цяла серия от нови проекти, които ще бъдат развивани в бъдеще.
А те трябва да се превърнат в гръбнак на българския културен туризъм
който ще промени облика на целия бранш. Нали всички искаме той да не е само евтин секс и алкохолни забави, а да привличаме все повече заможни и интелигентни чужденци. Подобни непремерени становища и тотално отричане може да доведат до срив на редица проекти и загуба на милиони евро.
Връх на черногледската оргия бе появата на "съзнателни" и "бдителни" граждани, които без да се замислят, заклеймиха труда на десетки археолози, реставратори и архитекти в древна Сердика като игра на "лего" и "торта". Съсипаните от времето римски сгради не трябвало да се възстановяват частично с нови тухли. А с какви, уважаеми господа "специалисти"? Може би трябва да изпратим наши строители да изкъртят стари артефакти от императорските форуми на Рим. Впрочем и там нещата са реставрирани, само че по време на диктатора Мусолини през 30-те години на ХХ в. А въпросните "специалисти" едва ли са и чували, че за да бъде изграден главния булевард Виа деи Империали в италианската столица са пожертвани два от тези прекрасни площади.
Лично аз вече се питам доколко безкористни са подбудите на тези хора. Техните изказвания все повече ми напомнят за атаките на някои еколози, които в крайна сметка се оказаха добре платени акции. Каквито и да са техните мотиви, ние трябва да спрем това непрекъснато отричане или наистина ще загубим сериозни средства, без които археологическите обекти не могат. Или, както е рекъл народът, "заради бълхите ще изгорим дюшека".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
