Рейханли, Турция. Продавате колата си и обикновено не ви интересува в чии ръце ще попадне. Ако е имала някаква сантиментална стойност обаче може и да се замислите някога какво ли се е случило с нея. Е, със сигурност вероятността да не е вече в България, е много голяма. Но още по-голяма е да е на война. В Сирия. А зад волана е бунтовник от Свободната сирийска армия и много вероятно е да я кара точно по огневата линия. По която върви битката срещу армията на режима на Башар ал Асад. Или пък пак е на сирийска територия, но се използва за съвсем цивилни цели.
Бизнесът с колите всъщност се върти от сирийци, живеещи от години в България. А схемата е изключително проста, при това де факто си е съвсем законна.
Колата, разбира се втора ръка, се купува тук, в България, съвсем легално от автокъща и се регистрира, както си му е реда на името на сириеца купувач. В последствие той или друг негов сънародник я подкарват към Турция. Пътят е популярен: магистрала Тракия – Свиленград, граничния пункт „Капитан Андреево”.
Новото попълнение е „Мерцедес Елеганс" комби, на 250 000 км. Регистрирана е предния ден, гражданската й отговорност изтича след месец, а техническият преглед – след още няколко. Тоест – изрядна отвсякъде. Нито на митницата, нито на границата няма за какво да се хванат. Само питат дежурно: "За къде пътувате?" И дежурният отговор е: "За Истанбул, на туризъм". Което си е самата истина де, наистина се минава през Истанбул. След което обаче се продължава по пътя за Анкара, а преди турската столица се свива вдясно и се поема към Адана. Крайната цел е градчето Рейханли, след пристанището Искендерун и близо до областния град Хатай. То е само на километър от границата със Сирия – от едната страна на пункта Баб ал Хауа са турските власти, а от другата – бунтовниците от Свободната сирийска армия. Бариерата е под техен контрол.
Разстоянието до Рейханли от София е доста – около 2000 км. Което не е пречка за, нека ги наречем условно, доставчиците на колите. След „Капитан Андреево” та чак до Хатай е идеална магистрала. Шофира се нонстоп, само с една почивка преди Анкара на паркинг на бензиностанция. „Мерцедесът” със софийска регистрация паркира до друг с пловдивска, в който завити с одеала спят двама души. И те са част от организацията. Всъщност всеки си почивка колкото си иска, зависи колко бърза. Някои от сирийците изминават това разстояние по два-три пъти седмично, което си е убийствено натоварване.
Пътуването до крайната дестинация е гладко – преминава се през интересни градове, покрай планина със заснежени върхове, много напомняща на Олимп с едноименния връх, само последните 20 км са в двулентово, поразбито тук там шосе. Пристига се привечер, след близо 20 часа воаяж. Колата се дава на посредника – естествено, сириец. Задължително бежанец от конфликта в съседство, както и много други, спасили се в Рейханли, където не можеш да си сигурен, че си още в Турция. Просто навсякъде се чува арабска реч, дори надписите по сградите са на арабски. А автомобилите с турска регистрация се броят на пръсти. Повечето са със сирийски номера, но най-много са....българските.
Поне това установявам на сутринта, когато виждам „Мерцедес”-а на импровизиран паркинг, един от многото в Рейханли. Редом с други, всичките с български номер. Те преобладават и на уличката, по която се свива от едно кръгово кръстовище в центъра.
На нея се чува често и българска реч. „Аз съм от Пловдив. Започнах да се занимавам с колите неотдавна. Имам две дъщери, едната тази година е абитуриентка, трябва да има достоен бал”, споделя Ахмед, един от „доставчиците”.
Съдбата на мерцедеса по-нататък е ясна. Посредникът Ибрахим от град Дума ще й намери купувач. Или вече може би е намерил, това няма значение, със сигурност ще се появи такъв. След това той, ако е сириец, ще я прекара през граничния пункт. Ако не е – бегълци от войната има предостатъчно. Важното е да покаже на турския граничар валиден сирийски паспорт, т.е. издаден от режима на Асад. А официалното обяснение е, че се прибира у дома, а колата е транзит. Съвсем легален аргумент. От другата страна на бариерата номерът на колата става съвсем излишен – бунтовниците нямат администрация, която да смени регистрацията на возилата. Затова той просто се сваля, сгъва се и се връща обратно през границата. Доставчикът се качва на автобус, прибира се в България, отива в КАТ и обявява колата за спряна от движение и бракувана. И започва да се подготвя за следващото пътешествие след някой и друг ден.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
